О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 354
София, 07.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 174 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от С. П. П. против решение № 242 от 30.10.2008г., постановено по гр.д. № 227/2008г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставено в сила решение№ 41/09.05.2008г. по гр.д. № 214/2007г. на Л. РС. С последното е отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл. 108 от ЗС против П. И. В. досежно лек автомобил марка “Москвич 412 с ДК № 5* и съединения с него иск за обезщетение в размер на 1220 лв. за лишаването й от ползването на автомобила за периода от 05.08.2002г.- 05.09.2007г.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че ищцата С е придобила като единствен наследник на П. С. П. , починал на 05.08.2002г. процесния лек автомобил, но не се доказва той да е във владение на ответника – син на В. П. Тончева, която живяла на съпружески начала с баща й. Поради това е отхвърлен и втория иск, който съдът неправилно квалифицирал по чл. 73, ал.1 от ЗС вместо по чл. 59 от ЗЗД.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Формулираният в касационната жалба основен процесуален въпрос е може ли със свидетелски показания да се оборва съдържанието на официален документ и допустимо ли е съдът да не се съобразява с обвързващата го доказателствена сила на същия, когато той не е оспорен. В изложението към касационната жалба се сочи и още един въпрос – правилно ли е квалифицирано престъплението, за което е водено сл.д. № 123/2004г. като обсебване, вместо като кражба. Касаторката счита, че тези два въпроса са съществени, защото, ако съдът им бе дал правилен отговор, изхода от спора би бил друг. Позовава се на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, – че разрешаването на тези два въпроса е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация П. И. В. оспорва допускането до касация, като счита, че касатора не е обосновал основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с касационната жалба основен процесуален въпрос: “може ли със свидетелски показания да се оборва съдържанието на официален документ и допустимо ли е съдът да не се съобразява с обвързващата го доказателствена сила на същия, когато той не е оспорен” не е съществен, защото от отговора му не зависи изхода от спора. Официалният документ, на който се позовава ищцата е писмо № 85/03.01.2005г., с което я уведомяват по нейна жалба, че след проверка са установили, че П. В. е преотстъпил лекия автомобил м.”М” на трето лице, който е напуснал страната. П. е предявила иск за собственост на 25.09.2007г. – повече от две години по-късно. Представеното писмо не установява, че към момента на предявяване на иска ответника е във владение, или държане на автомобила, поради което няма обвързваща съда доказателствена по чл. 143 от ГПК /отм/ сила относно владението, или държането на автомобила в хода на процеса по чл. 108 от ЗС.. Затова събирането на гласни доказателства за това обстоятелство в хода на процеса не съставлява оборване съдържанието на официалния документ, чиято констатация се отнася за предходен момент. Въпроса дали ответника е във владение, или държане на процесната вещ към момента на предявяване на иска и в хода на процеса може да се установява със всякакви доказателствени средства и по този въпрос съдебната практика е обилна и последователна. Поради това, като е допуснал свидетели, съдът не е действал в противоречие с практиката по чл. 133, ал.1 б. “б” от ГПК /отм/, а наличието на съдебна практика сочи на липсата на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.
Втория формулиран въпрос относно правилната квалификация на деянието по следственото дело е наказателно правен и няма никакво отношение към настоящото гражданско производство, в което този въпрос не може да бъде разглеждан. Както вече се посочи, третата предпоставка на иска по чл. 108 от ЗС – владението, или държането от ответника подлежи на доказване с всички доказателствени средства в гражданския процес. Констатациите в следственото дело касаят предходен период и затова са неотносими към гражданското производство относно факта на владението и държането. Затова и този въпрос не е съществен и не обуславя допускане до касация..
Само за пълнота следва да се отбележи, че не е налице и наведеното от касатора основание по чл. 280, ал.1 .3 от ГПК, защото няма нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле. Не е налице неясна, или непълна правна норма, поради което да има нужда от задължително тълкуване за изясняване на точния й смисъл. Има последователна практика по приложението на чл. 143 и чл.133 от ГПК /отм/, с която се е съобразил въззивния съд, която не се нуждае от корекция с оглед промяна на социално икономическите условия в странта.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 242 от 30.10.2008г., постановено по гр.д. № 227/2008г. на Ловешки окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: