О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№401
гр. София, 01.12.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и осмата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 1994 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалбата на М. П. А. и П. П. Д. – двете със съдебен адрес в гр. С., чрез процесуалния им представител адв. Б, против определение № 686 от 1 юли 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2008 г., с което е оставена без разглеждане частна жалба на А. и Д. срещу определение на районния съд в гр. С. по гр.д. № 2* по описа на същия съд за 2006 г. В частната жалба се сочи, че жалбоподателките са обжалвали разпореждане на първостепенния съд от 18 февруари 2008 г., с което е отказано издаване на изпълнителен лист в тяхна полза, а актът на съда е поставен върху л. 76 от делото, написан и подписан саморъчно от председателя на състава върху молба на жалбоподателките; съдът дължи произнасяне по жалбата.
Ответницата не дава отговор по реда на чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по 275 ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – определение на въззивен съд, с което се оставя без разглеждане жалба срещу определение на районен съд.
За да постанови атакуваното определение, въззивният съд приел, че за съда не е ясно с какъв акт се е произнесъл районният съд, а за решаващият състав такъв акт нямало и жалбоподателите не уточнили датата на произнасяне на съда, поради което частната жалба на А. и Д. била оставена без разглеждане.
Относимите обстоятелства са следните:
С молба от 18 февруари 2008 г. процесуалният представител на частните жалбоподателки поискал от съда издаване в тяхна полза на изпълнителен лист за принудително събиране на присъдените им с необжалваните и влезли в сила части от решението по делото суми. Върху самата молба ръкописно е отразено – решението не е влязло в сила, ново съобщение за решението на ответницата. Под този текст е положена и дата – 18 февруари 2008 г. В частна жалба от 9 април 2008 г. адв. Р посочил, че атакува определение за отказ за издаване на изпълнителен лист. В жалбата се изтъква, че жалба срещу първоинстанционното решение е подадена само от неговите доверители и само срещу частта, в която претенциите им са отхвърлени, а осъдителните диспозитиви спрямо ответницата били влезли в сила.
Атакуваното определение е неправилно.
Според правилото на чл. 244 ал. 1 от ГПК (отм.), (приложимо към момента на постановяване на определението на първоинстанционния съд) определенията, с които се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист подлежат на обжалване. Необосновано въззивният съд е приел, че не е ясно с какъв акт се е произнесъл районният съд, както и че такъв акт не съществувал. Актът на първоинстанционния съд, макар и да не е оформен според правилата за оформяне на определение, е такъв по естеството си, тъй като е датиран и подписан и съдът в него е изложил мотиви за отхвърляне на молбата за издаване на изпълнителен лист. От текста на въззивната частна жалба е недвусмислено ясно, че се атакува именно този акт на съда. Ето защо определението следва да се отмени и делото – да се върне на въззивния съд за произнасяне по подадената частна жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 686 от 1 юли 2008 г., постановено по ч.гр.д. № 2* по описа на Софийския градски съд за 2008 г.
ВРЪЩА делото за произнасяне по частната жалба на М. П. А. и П. П. Д. – двете със съдебен адрес в гр. С., чрез процесуалния им представител адв. Б, против определение от 18 февруари 2008 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на районния съд в гр. С. за 2006г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: