О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
гр. София, 21.05.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Бонка Дечева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 753 по описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Е” АД против решение на Окръжен съд – Сливен в частта, с което е отменено решението на Районен съд – Котел и уважен предявения против касатора иск с правно основание чл.109, ал.1 от ЗС.
Ответниците по касационната жалба не са взели становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
В изложението на касационните основания се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос – следва ли да се ограничи правото на ползуване на собственика на имота, при наличие на изградени в същия имот енергийни обекти и предвид специалните разпоредби на ЗЕЕ, предвиждащи сервитутни права на електроразпределително дружество по смисъл на ЗЕ и ЗЕЕ. Жалбоподателят твърди, че при преценката на собствеността на енергийните обекти, съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, тълкувайки волята на страните по представения по делото договор едностранчиво и в противоречие с императивни норми на ЗЕ, като съгласно цитираните от касатора правни норми, едно и също юридическо лице не може да осъществява дейностите и по разпределение на електрическата енергия и по обществено снабдяване с електрическа енергия. Горните съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, жалбоподателят твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и за от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
За да приеме, че предявения иск с правно основание чл.109, ал.1 от ЗС е основателен, въззивния съд е приел, че ищците са собственици на имота, в него съществуват незаконно изградени енергийни обекти, собственост на ответника по делото, които пречат на собственика да осъществява в пълен обем правото си на собственост. При формирането на вътрешното си убеждение, относно правото на собственост върху енергийните обекти, разположени в имота на ищците, съдът е отчел наличието на договор между ответника и трето на спора лице, като не е изложил мотиви по съотношението на представения по делото договор и наличието на императивната забрана на чл.44, ал.3 от Закона за енергетиката във вр. с чл.39, ал.1, т.3 и т.10 и чл.43, ал.2, т.1 от същия закон. Направените в тази насока изводи на съда са обусловили произнасянето по съществото на спора, доколкото е прието, че ответникът е лицето, което е материалноправно пасивно легитимирано да отговаря по предявения иск. Произнасянето на въззивния съд по съществения процесуалноправен въпрос по тълкуване на съотношение между договора между ответника и трето лице от една страна и императивна норма на закона е от значение за точното прилагане на закона, поради което посоченото в изложението към касационната жалба основание по чл.280, ал.1 ,т.3 от ГПК е налице.
Съотношението на правото на собственост върху недвижим имот и правата на собственика на енергийни съоръжения изградени в същия имот, предвид специалните разпоредби на ЗЕЕ е съществен материалноправен въпрос, относим към предявените обективно съединени искове с правно основание чл.109, ал.1 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, по който липсва съдебна практика и е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, основание за допускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Водим от горното, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, като доколкото държавната такса по делото е внесена за разглеждането на жалбата, делото следва да се докладва за насрочване.
Водим от горното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Сливенски окръжен съд, постановено на 03.12.2008 година, по гр.д. № 572/2007 г.
Делото да се докладва на Председателя на Първо гр.отд. на ВКС, за насрочване.
Председател: Членове: 1. 2.