О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 823 ,
гр.София, 16.10.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 647/2012 година намери следното :
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
П. Ж. А. С. , Е. А. С. , Ан- М. Р. , К. К. В. С. чрез адв. Й. Ч. са подали касационна жалба срещу решение от № 3487 от 21.05.2012 г. по гр.д. № 2488 от 2012 г. по описа на Софийски градски съд , ІV “г” отделение, с което е оставено в сила решение от 29.11.2007 г. по гр.д. № 7099 от 2006 г. на Софийския районен съд, 31 състав и е отхвърлен предявеният срещу касаторите иск по чл.108 ЗС. В касационната жалба се навеждат оплаквания за необоснованост на решението , но се подържа и неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения- произнасяне по нередовна искова молба, както и неправилно приложение на материалния закон. Основно се подържа, че ответниците нямат правен интерес да се позоват на нищожност на договора, който е сключил В. С. с държавата през 1981 г. за покупка на спорния имот, тъй като не са страни по него.
В представеното изложение П. Ж. А. С. , Е. А. С. , Ан- М. Р. , К. К. В. С. са се позовали на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК посочвайки, че при новото разглеждане на делото жалбоподателите могат да се инвокират само нарушенията, допуснати при това разглеждане на делото. В изложението отново се подчертава, че ответниците нямат правен интерес да оспорват валидността на договора, с който техния праводател е закупил имота от държавата защото не са страни по него, че възражението всъщност представлява оценяем иск, който подлежи на тълкуване и недопустимо искането за прогласяване нищожността на договора по пътя на възражението и без да е внесена дължимата държавна такса. Представят решения.
Ответницата М. А. К.- Г. на основание чл.287, ал.1 ГПК е представила отговор по касационната жалба. В отговора е посочено, че касаторите не поставят конкретен правен въпрос по който следва да се усъвършенства практиката, а отново навеждат доводи за неправилност на съдебния акт.
Ответника Г. И. Г. не е взел становище.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, счита, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на П. Ж. А. С. , Е. А. С. , Ан- М. Р. , К. К. В. С. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ защото не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК тъй като липсват въпроси в предметното поле на текста.
Софийски градски съд се е произнесъл като въззивна инстанция по предявен от П. Ж. А. С. , Е. А. С. , Ан- М. Р. , К. К. В. С. против М. А. К.- Г. и Г. И. Г. ревандикационнен иск за апартамент № … с площ от 68,89 кв.м. , [населено място],[жк], [жилищен адрес] заедно с прилежащото му таванско помещение № 39 и 0,979% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и е намерил, че същия е неоснователен защото ищците не са установили пълно и главно правото си на собственост. Ответниците, заявявайки, че осъществяват фактическа власт върху имота като собственици за което са се снабдили с н.а. №…, т…, н.д. № … от …. г. са се бранени с правопогасителното възражение за нищожност на договора за покупко продажба, който праводателят на ищците В. С. К. е сключил с Държавата на ….. г. Не се спори ,че В. К. е бил с двойно гражданско- български и френски гражданин, от категорията “ постоянно живущ в чужбина “.В. съд е намерил договора за нищожен поради липса на надлежно волеизявление от страна на държавата, която е следвало да бъде представлявана чрез законова делегация от председателя на ИК на Л. РНС, а договора е бил подписан от лице, което не е притежавало посочената компетентност. Отбелязал е също така, че ответниците също не са собственици защото не са могли да придобият на оригинерно основание държавен имот предвид съществуващите законови забрани до 1996 г. и последващият мораториум от една страна, а от друга защото не са осъществили фактическата власт явно ,спокойно, непрекъснато, несъмнително и с намерението да се държи вещта като своя. При недоказаната активна материално правна легитимация е намерил иска за неоснователен.
Поставените въпроси за липсата на правен интерес у ответниците да оспорват по пътя на възражението валидността на сключеният с В. К. и Държавата договор от 2.06.1981г.не кореспондират с трайната съдебна практика и с характера на иска за ревандикация, който е правно средство на петиторната защита на правото на собственост . Предявяващият иск е длъжен да установи правото си на собственост , дори и по реда на т.н. “дяволско доказване”. От друга страна ответниците могат да осъществяват защита по същество и процесуална защита. Защитата по същество включва и правото на отричане на фактите, навеждани от ищеца, включително и по пътя на правоизключващото възражението, с което ответниците бранят фактическото състояние – осъществяването на фактическа власт върху спорната вещ . Класическо правоизключващо възражение е посзоваването на нищожност на правното основание за собственост на което се позовава ищеца. Изводите по тези възражения обаче не формират сила на пресъдено нещо с изключение на тези , посочени в чл.298, ал.4 ГПК – право на задържане и право на прихващане.
Не са налице основанията за допускане на касационна проверка защото въззивният съд се е произнесъл по спорното материално право в съответствие с практиката на ВКС . Поставеният въпрос за защитата на ответника не се решава противоречиво от съдилищата.
Решението не следва да се допусне до касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение от № 3487 от 21.05.2012 г. по гр.д. № 2488 от 2012 г. по описа на Софийски градски съд , ІV “г” отделение по касационната жалба на П. Ж. А. С. , Е. А. С. , Ан- М. Р. , К. К. В. С. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: