О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 73 ,
гр.София , 25.01.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание двадесет и трети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 670/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
М. П. К. е подала касационна жалба срещу решение № 81 от 10.02.2011 г. по гр.д. № 698 от 2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 23 от 30.03.2010 г. на Ботевградския районен съд е отхвърлен предявеният от нея иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за ливада от 1 ,100 дка , находяща се в землището на [населено място], м. “Б.” , представляваща им. пл. № 112 по кадастралния план от 1957 г. В касационната жалба прави оплакване, че решението е незаконосъобразно и необосновано , като навежда всички основания по чл.281, т.3 ГПК.
Представено е изложение на основанията за допускане на касационна проверка на решението като се подържа, че в случая е приложима хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по процесуално правните въпроси за значението на изброените писмени доказателства в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и вторият въпрос е съдът може ли да постанови решение само върху избрани от него доказателства без да обсъди другия доказателствен материал в неговата съвкупност и изложи аргументи защо не ги възприема. Представени са решения и в изложението са посочени цитати от съдебни актове, селектирани по усмотрение на касаторката.
Ответниците П. В. М., К. М. М. и В. Х. В. не са депозирали отговор.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че решението на Софийски окръжен съд по касационната жалба на М. П. К. не следва да се допусне до касационно обжалване , при условията на чл.280, ал.1 ГПК по поставените въпроси защото не са налице обстоятелства обуславящи приложението на хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Софийския окръжен съд споделяйки становището на първата инстанция е отхвърлил предявеният от М. П. К. против П. В. М., К. М. М. и В. Х. В. иск по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за ливада от 1 ,100 дка , находяща се в землището на [населено място], м. “Б.” , представляваща им. пл. № 112 по кадастралния план от 1957 г. защото е намерил, че ищцата- касатор не е установила по реда на пълното и главно доказване, че нейният наследодател П. С. е придобил на оригинерно основание имота преди внасянето му в ТКЗС по правилата на отменения Закон за давността. Било е установено че М. К. е една от наследниците на П. В. С., б. ж. на [населено място] , починал на 6.08.1999 г., а другият наследник е по коляно Р. В. С. /у-ние за наследници № 000246 от 26.02.2007 г./. В полза на ответницата П. В. М. и ответниците К. М. М. и В. Х. В. като низходящи на Х. М. е възстановен спорния имот, заснет като им. пл. № 112 – съседен на имот пл. № 113 по кад. план от 1957 г. , като е постановено решение на ПК за възстановяване на имота в реални граници. Осъществена е земеделската реституция в реални граници защото е счетено , че този имот е един от двата имота, притежавани от Х. и П. В. Ценови към датата на образуване на ТКЗС, които са се намирали в м. “Б.”.
Въззивният съд е аргументирал подробно защо счита предявеният иск за неоснователен , в чия доказателствена тежест е било установяването на правото на собственост и защо посочените от касатора документи- декларация за влизане в ТКЗС и “Споразумително “ не са достатъчни да установят, че П. С. – наследодателя на касаторката е придобил по реда на чл.20 от ЗД процесния имот. Т. доказателства, съпоставени със свидетелските показания не могат да установят двадесет годишния период за давностно владение необходим за получаване на собствеността на това основание. В мотивите към касираният съдебен акт е извършено цялостно обсъждане на доказателствения материал и е необосновано твърдението в изложението и на касационната жалба , че при постановяване на решението е допуснато грубо процесуално нарушение, представляващо отклонение от трайната съдебна практика при обсъждане на доказателственият материал. Посочените в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ допустими писмени доказателства са били обсъдени и е счетено , че не са достатъчни за установяването на първичното придобиване на правото на собственост към датата на образуването на ТКЗС.
С приетия Гражданско процесуален кодекс се въведе факултативно касационно обжалване , чиято цел е уеднаквяване на практиката на съдилищата. В конкретния случай решението на въззивният съд по поставените въпроси не противоречи на приетата съдебна практика, поради което искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 81 от 10.02.2011 г. по гр.д. № 698 от 2010 г. на Софийски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: