О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 660,
гр.София,27.07.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юли , две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1200 /2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
З. С. Г. е подала касационна жалба срещу решение № 208 от 6.07.2011 г. на Окръжен съд, [населено място] постановено по гр.д. № 172 от 2011 г. с което е потвърдено решение № 24 от 13.05.2010 г. по гр.-д. № 223 от 2009 г. на Дряновския районен съд .
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебният акт, представляващи нарушения по чл.281, т.3 ГПК.
С изложението по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК което е представено към жалбата, З. С. Г. поставя въпросите: допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения , които са коментирани във въззивното решение , но въпреки това не са санирани и поправени от въззивната инстанция могат ли да бъдат основания за отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане; допустимо ли е при неспазване на чл.143, чл.145 и чл.146 ГПК от страна на съда: нарушенията непълен доклад, неизясняване на спора и неразпределяне на доказателствената тежест относно спорните факти и доказателства допускат ли да бъде потвърдено първоинстанционното решение; възражението за изключване на спорен имот от делбата в производството по чл.341 и сл. ГПК достатъчно основание ли е съдът да изследва собствеността на спорния имот и да събере доказателства в тази връзка . Представят съдебни решения.
Ответниците Ц. М. Ц., С. М. Р., Н. М. Р. и Н. Д. Д. са представили отговор. В него се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Касае се до една жалба, представена в два екземпляра.
Ответника П. А. И. и Д. С. И. не са представили отговор.
Касационната жалба е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях и в срока по чл.283 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касираното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 ГПК тъй като поставените въпроси , не са залегнали във въззивната жалба на касаторката с изключение на въпроса за определяне на доказателствената тежест при направеното оспорване от страна на С. Р. относно имот № ….
По отношение на другите 13 земеделски имота, които са предмет на решението по първата фаза по допускане на делбата не е налице подадена въззивна жалба поради което решението е влязло в сила.
Поставените в изложението въпроси по приложението на чл.143, чл.145 и чл.146 ГПК биха имали значение ако бяха поставени във въззивната жалба и въззивният съд беше пренебрегнал задължението си за произнасяне по тях. В случая обаче те се формулират едва в касационната инстанция. С Гражданско процесуалния кодекс , приет през 2008 г.е възприет така нареченият ограничен въззив, т.е. предметното поле на решението на втората инстанция по същество се рамкира от наведените оплаквания във въззивната жалба. В тези рамки се е произнесъл и въззивният съд , като е обсъдил и допълнително наведените оплаквания, които с касационната жалба са формулирани като въпроси за допускане на касационно обжалване. Тези въпроси обаче не са от значение за резултата по делото. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Освен това в случая във въззивното решение е налице произнасяне по всички доводи и оплаквания, наведени във въззивната жалба с оглед изискването на чл.269 ГПК , вкл. и по доводите, че Р. не е доказала правото си на собственост. В мотивите към касираният съдебен акт са разгледани и наведените като въпроси оплаквания за неправилност на решението. Посочено е, че изготвения от първата инстанция доклад е несвършен, но е възприет и одобрен от страните , които са заявили , че нямат възражения по него. В решението е даден подробен отговор на въведеното с въззивната жалба оплакване за неправилност на решението на Дряновския районен съд относно извода за изключителната собственост върху единственият спорен имот на С. М. Р., която го е придобила по договор за гледане и издръжка № … , т…., рег. № …., н.д. № … от …. г. от своята майка П. Д. Р.. Посочено е, че част от този имот се е намирал в селищния полигон и е бил застроен с къща и стопански сгради, а другата спорна част е била ливада, която не е внасяна в ТКЗС и която се е обработвала от общия наследодател В. П. В., който го е прехвърлил на своята съпруга , а тя на тяхната дъщеря.
Настоящия състав намира , че в изложението основно не се поставят въпроси касаещи факултативното касационно обжалване ,а се навеждат доводи за неправилност на съдебния акт. Основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение са различни от общите основания за неговата неправилност каквито всъщност се навеждат в настоящото изложение на касаторите. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извърши едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. В настоящия случай в изложението са поставени въпроси, които са касационни оплаквания, но не и основания за допускане на касационно обжалване.
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая не са налице хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 и т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 208 от 6.07.2011 г. на Окръжен съд, [населено място] постановено по гр.д. № 172 от 2011 г. по касационната жалба на З. С. Г. при условията на хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: