О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 845,
гр.София, 21.09.2011 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември , две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Зоя Атанасова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 719/2010 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Д. И. А., Г. И. А.- С. и С. А. А. са подали касационна жалба срещу решение № 2022 от 8.12.2009 г. и допълнително решение № 145 от 3.02.2010 г. по гр.д. № 2603 от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, шести граждански състав , с които им е отхвърлен иска за изкупуване , предявен на основание чл.33, ал.2 от Закона за собствеността за 1/2 идеална част от дворно място, представляващо поземлен имот № 743, кв.6”А” по плана на С. индустриална зона – ІІІ част , [населено място]. Оплакванията в жалбата са, че решението е необосновано и неправилно защото неправилно са коментирани, приложените към делото доказателства и от там е направен незаконосъобразният извод, че условията на сключеният договор за продажба са идентични с тези, които са предложени на касаторите съсобственици с изпратената до тях нотариална покана.
Представено е изложение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК в което се подържа, че следва да се допусне касационно обжалване на решението по въпроса дали “общата петгодишна давност има приложно поле и при поканата до съсобственик”. В изложението се навеждат и оплаквания за неправилност на решението , които обаче не представляват основания за допускане на съдебният акт до касация, предвид факултативността на тази инстанция, чието задължение е свързано с уеднаквяване на практиката.
Ответницата И. Д. Н. е депозирала становище по касационната жалба, излагайки съображения в подкрепа на направените изводи в касираното решение.
Отговор е представен и от ответника [фирма] , който посочва, че не са налице условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по зададеният от касатора въпрос защото по приложението на чл.111 ЗЗД има многобройна съдебна практика, като следва да се съобрази и разпоредбата на чл.120 ЗЗД , забраняваща служебното прилагане на давността.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касираното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК .
Пловдивския окръжен съд е отхвърлил предявеният от И. Д. А. , починал и на основание чл.227 ГПК заместен от касаторите- низходящи и съпруга , конститутивен иск по чл.33 , ал.2 от Закона за собствеността намирайки, че иска е допустим , но неоснователен , тъй като ответницата И. Д. Н. е отправила предложение, обективирано в нотариална покана , която е връчена на касаторите на 16.01.2002 г. , което не е било прието. Условията при които е осъществена сделката са по-неблагоприятни от тези, които са били предложени на съсобствениците. Съобразено е и че от касаторите- ищци е постъпил изричен отговор от 1.02.2002 г. на поканата, в която те заявяват, че няма да изкупят идеалната част от сгради и дворно място. Постановявайки съдебното си решение Пловдивския окръжен съд е съобразил, че сградите са били продадени на праводателя на ответника [фирма] с нотариален акт № 141, т.06, рег. № 8725, н.д. № 943 от 2002 г. На второ място в мотивите си изрично е обсъдил и направеното твърдение , че от връчването на нотариалната покана е изтекъл петгодишен срок и е намерил, че изтичането на този срок не се е отразило на вече изпълненото задължение по чл.33 от Закона за собствеността. В допълнителното решение отново е посочено , че при постановяване на въззивният съдебен акт е било взето предвид направеното твърдение за изтекла погасителна давност по отношение направеното предложение и именно защото не е било възприето е потвърдено решението на Пловдивския районен съд. Настоящия състав зачита изложената позиция още повече, че разпоредбата на чл.111 ЗЗД урежда погасяването на вземанията, а в конкретния случай не се касае до вземане и нормата не следва да се тълкува разширително. Разпоредбата на чл.83 от Закона за собствеността допуска изрично приложението на конкретни текстове от ЗЗД, уреждащи погасителната давност само по отношение на института на придобивната давност.
Поставеният въпрос според съдебният състав не обуславя приложението на чл.280, ал.1, т.3 ГПК , поради което решението не следва да се допусне до касационна проверка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2022 от 8.12.2009 г. и допълнително решение № 145 от 3.02.2010 г. по гр.д. № 2603 от 2009 г. на Пловдивския окръжен съд, шести граждански състав по касационната жалба на Д. И. А., Г. И. А.- С. и С. А. А. при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: