О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 597
София,18.07. 2012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 159/2012год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. К., К. Д. К.,К. К. К. и В. С. В., представлявани от адвокат С. срещу въззивното решение на Варненски апелативен съд № 131 на 10.10.2011 год. по в.гр.дело № 317/2011год., с което е потвърдено решение от 28.02.2011год. по гр.дело № 8/2010год. на Варненски окръжен съд. С това решение са отхвърлени исковете, предявени: от Д. Д. К. и В. С. В. срещу В. В. В. – за приемане за установено правото им на собственост върху недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ… % (тринадесет процента) ид. части от поземлен имот идентификатор …., основан на твърдения за придобиване от ищцата чрез договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане с НА № .., т…., дело №….. по описа за …. г. на ВН и дарение с НА № …, т….., дело №…. по описа за ….. г. на ВН, евентуално от двамата по давност, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК; от К. Д. К. и К. К. К. срещу [фирма] [населено място], Ю. Д. Д. и П. Д. Д. – за приемане за установени правата им на собственост върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], същия адрес, представляващи таванско помещение /цялото подпокривно пространство/ и избено помещение №…() с площ от …… (десет цяло и петдесет стотни) кв. М и само срещу Д., при участието на третото лице [фирма] – за предаване владението върху същите имоти, основани на твърдения за придобиване правата от ищеца по наследяване от Д. К. Д., п. 25.12.2006 г., а от него – чрез договор за доброволна делба от ….. г., а върху идеалните части: от таванското помещение – чрез реализация на право на строеж, придобито чрез продажба с НА №….., т. …., дело № ….. по описа за ….. г. на ВН и по наследяване от К. И. Д., п. 09.01.1982 г., а от нея – чрез реализация на право на строеж, придобито чрез същата продажба, а от избеното помещение – чрез цитираната продажба, евентуално от двамата ищци по давност, на основание чл. 12 4, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС; от Д. Д. К. и К. Д. К. срещу В. В. В., Ю. Д. Д. и П. Д. Д. и [фирма] – за приемане за установени правата им на собственост върху недвижим имот на същия адрес, представляващ офис с площ от 18 (осемнадесет) кв.м идентификатор ……., основани на твърдения за придобиване правата по наследяване от К. И. Д. и Д. К. Д., а от тях – чрез реализация на право на строеж, придобито чрез спогодба по гр. д. № 696 по описа за 1957 г. на В., на основание чл. 124, ал.1 ГПК; присъдени са и деловодни разноски.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила – основание за касационно обжалване по чл.281 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по съществени процесуално-правни и материално-правни въпроси , свързани с придобиване правото на собственост по давност , които са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото и по който има трайно установена практика на ВКС , като се твърди неправилност на решението , изразяваща се в нарушение на материалния закон и че при доказана 20-годишна давност съдът не е уважил исковете. , че съдът се е произнесъл по предявените искове при наличие на абсолютна отрицателна процесуална предпоставка- наличие на влязло в сила решение по същия спор между същите страни на същото основание. Касаторите се позовават и възпроизвеждат в изложението цитати от съдебни актове на състави на ВКС, в които с оглед конкретиката на спора е прието, че е установено владение в изискуемия срок и имотите са придобити по давност.
От ответника по касация – [фирма] , е постъпил отговор със становище за недопустимост на касационното обжалване.
Ответниците по касация В. В. В., Ю. Д. Д. и П. Д. Д. също в представени отговори вземат становище за недопустимост на касационното обжалване.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, съобрази следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че характера на изграденото таванско помещение, изхождайки от това, че е едно общо помещение с вход само към третия етаж, е такъв на принадлежност /склад/ към това жилище,поради което и на основание чл.98 от ЗС принадлежността следва жилището, което е главната вещ. Таванското помещение над третия етаж в сградата на [улица], в [населено място] не е самостоятелен обект и не може да бъде предмет на самостоятелно право на собственост. Собствеността върху него следва тази на жилището, към което е склад. Прието е и това ,че същото помещение макар да не е изрично посочено в договора за доброволна делба от 19.08.1993 г., е валидно придобито от Д. К. Д., който се е разпоредил с него и с избеното помещение в полза на [фирма]. Последващият договор за замяна е нищожен поради липса на форма, на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.18 от ЗЗД, последващото прехвърляне на имота в полза на Д. Д. К. не е породило правно действие, той като е извършено от несобственик.Поради факта, че Д. К.Д. е придобил чрез договор за доброволна делба описания имот и впоследствие се е разпоредил с него, К. Д.К. не е собственик на същите по наследство. След сключването на договора за доброволна делба през…… г. К. Д.К. и К. К.К. не са установявали самостоятелна фактическа власт върху таванското и избеното помещение с цел своенето им и не са ги придобили по давност. Изхождайки от това, че те не са самостоятелен обект на право на собственост, дори и 10-годишно владение не би имало за резултат придобиването на собствеността върху тях. Отчетено е от съда, че правото на строеж следва да бъде учредено с нот. акт, а в съсобствен имот – със съгласие на останалите собственици, изразено в заявление до общината с нотариална заверка на подписите, вписано в нотариалните книги – чл.56,ал.З от ЗТСУ. Не са представени доказателства за надлежно учредено в полза на К. И. Д. и на Д. К.Д. право на строеж и те не са придобили собствеността върху сграда на основание реализирано право на строеж, която собственост да бъде наследена от Д. Д.К. и К. Д.К.. По наследство те не са придобили право на собственост върху офис от 18 кв.м.Не са подкрепени от доказателствата по делото и твърденията за наличието на влязло в сила решение на АС-Варна, с което е обявена за нищожна извършената публична продан на имота в полза на ТБ [фирма]. По изложените съображения е обосновал извод за неоснователност на претенциите.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна и преповтаря по същество касационните основания, визирани в жалбата и относими към преценката за обоснованост и правилност на решението, която е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК. Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Използваната от касатора обща формулировка – относно това, че “при доказано непрекъснато и необезпокоявано владение следва да се приеме, че е изтекла придобивна давност” , че “могат да се придобиват по давност идеални части , вещно право на строеж и всяка вещ, без оглед на това дали е в гражданския оборот или не” , както и , че “недействителното поради неспазване на формата дарение може да служи като начало на установено владение” не са въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като обоснове и в какво се състои противоречието и съответно защо смята, че произнасянето на касационната инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото . Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, обосновал решаващите изводи на съда, води до не обсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че поддържаната от касаторите теза за разрешаване на въпроса за придобивната давност като способ за придобиване право на собственост с оглед конкретиката на спора в противоречие с практиката на ВКС не може да бъде споделена. Не е налице и противоречиво разрешаване на въпроса, а и не може да се приеме, че произнасянето на настоящата инстанция ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. На първо място съдебните актове, на които се позовават касаторите , са неотносими – касаят различна фактическа обстановка и не може да се обоснове извод за противоречиво разрешаване на въпроса . На следващо място е налице трайна и последователна практика по този въпрос, която е съобразена от въззивния съд .
Следва да се посочи и това, че в процесния случай изложението на касатора съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъждат специфичните допълнителни предпоставки, поддържани от касаторите. Въпреки изложеното настоящият състав намира, че следва да отбележи, че даденото от въззивния съд разрешение на въпросите, имащи значение за изхода на спора, вкл. и досежно предпоставките за придобиване по давност на недвижими имоти съответствува на практиката на ВКС.
Предвид изложеното не са налице предпоставките за допускане на постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение до касационно обжалване с оглед на посочените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основания.Съобразно изхода на делото разноски за касаторите не се следват. Касаторите следва да заплатят на [фирма] деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 650лв. , на Ю. Д. Д. и П. Д. Д. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 1200лв., а на В. В. В. – 600лв. деловодни разноски.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненски апелативен съд № 131 на 10.10.2011 год. по в.гр.дело № 317/2011год.
ОСЪЖДА Д. Д. К., К. Д. К.,К. К. К. и В. С. В. да заплатят на [фирма] деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 650лв. , на Ю. Д. Д. и П. Д. Д. деловодни разноски за настоящата инстанция в размер 1200лв., а на В. В. В. – 600лв. деловодни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: