4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 336
София, 03.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 486/2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв.Д.Г. – пълномощник на В. М., представлявана от В. М. К. Р. А. срещу решение № 36 от 08.20.2010 г. по в.гр.д. Nо 873/09 г. по описа на Врачански окръжен съд ,с което е обезсилено решение № 689/28.09.2009 год.,постановено по гр.д.№ 769/08 год. на РС-Козлодуй,в частта,в която е обезсилен н.а.за собственост върху недвижим имот № …..,т…..,н.д.№ …../….. год. и е потвърдено решението в частта,в която е отхвърлен предявения от касаторът срещу [община] иск с правно основание чл.108 ЗС върху сграда – автоспирка,изградена в парцел …..,кв…… по плана на [населено място],В. област.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и неправилност на въззивното решение, поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване се сочи ,че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос,относно приложението и тълкуването на чл.92 ЗС и по процесуалноправни въпроси,относно необсъждането на всички доказателства и доводи,които са решени в противоречие с практиката на ВКС,а правилното им решаване е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната страна – [община] е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК , в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да постанови този резултат въззивната инстанция след съвкупна преценка на доказателствата по делото е приела,че църква”Св.В.”-с.Б. е призната за собственик по давност през 1992 год.на дворно място от 3380 кв.м.,съставляващо парцел…..,кв…… по плана от …… год.,а през ……. год.е призната за собственик по давност на църковната сграда ”Св.В.”, находяща се в кв….. по плана на селото.Установил е,че по силата на актовете за държавна собственост,съставени в периода ….. – ……. год.са извършвани отчуждавания по реда на ЗПИНМ на имоти и части от имоти на физически лица,попадащи в парцел…..,кв……. за държавни нужди,в който е попадал и стар държавен имот от ……. кв.м.Като е отчел допуснатите процесуални нарушения от първоинстанционния съд е приел съдебно-техническа експертиза от която се установява,че в първия план на населеното място от …… год.процесният имот със сградата в него – ….. е отразен с пл.№……,кв…… и е с площ ……. кв.м….. парцел …..,кв…… са попадали множество дворища.По действащия и към момента регулационен план от …… год.бившият кв……,площадът и кв…… по плана от ….. год. попадат и образуват У. ….,кв…..,в който са обособени седем У. с обща площ ……. кв.м.и са изградени алеи, паметник, фонтан,тоалетна,зелени площи.В него попадат и редица сгради,между които и процесната автоспирка,която е съществувала по кадастралния план отпреди …… год.Липсват доказателства кога и от кого е построена процесната автоспирка,както и осъществено владение от страна на ищеца-касатор.Въз основа на така установеното,съдът е приел,че не е доказано от страна на ищеца-касатор,че към момента на построяването на автоспирката е притежавал в изключителна собственост урегулирания имот,в който е реализиран строежа на същата,за да обори законовата презумпция на чл.92 ЗС,тъй като н.а.,съставен през …… год.е при действието на регулационния план от ….. год.,по който черковният имот попада в общ парцел.
Касаторът е посочил бланкетно основанията за допускане на касационно обжалване по формулираните въпроси.Аргументите и доводите в изложението , изразяващи се в необсъждане на събрания по делото доказателствен материал и извършената от решаващия съд суверенна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства,довели до необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение фактически са пороци,отнасящи се до правилността на постановения съдебен акт и са основания за касиране по смисъла на чл.281 ,т.3 ГПК,но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280 ал.1 ГПК и би следвало да са част от съдържанието на самата касационна жалба по чл.284 ал.1 ГПК във вр.чл.281 ГПК.
Не са налице и основанията на чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.Основанието по т.1 на посочената разпоредба е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторът не се позовава на такава практика. По поставените въпроси не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, а съществува последователна и многобройна съдебна практика и не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона,за да се възприеме друго. За пълното следва да бъде посочено,че касаторът не е изложил никакви доводи в посочените насоки за да е налице основанието по т.3. Освен това доводите в изложението не сочат за тълкуване на закона от въззивния съд по различен начин,а за преценка на конкретни факти.
Решенията на ВКС,на които се позовава и уреждащи приложното поле на чл.92 ЗС във вр.чл.63 ЗС и чл.56 ал.2 ЗТСУ не представляват задължителна практика визирана в т.1 на чл.280 ал.1 ГПК.Освен това в настоящия случай определящият въпрос обосновал изводите на съда е за тежестта на доказване. Доказателствената тежест съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК е за страната, която твърди, че се е осъществил този факт,т.е. ищецът касатор е следвало да докаже правното положение на имота към момента на застрояването му с процесната сграда и за начина по който е извършен строежът,което не е направено.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 08.20.2010 г. по в.гр.д. Nо 873/09 г. по описа на Врачански окръжен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :