О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
гр. София,26.07. 2012 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия Илиева
гр.д. № 106 по описа за 2012 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Й. Г., чрез пълномощника й адв. Н. С., срещу решение № 5968/11.11.2011 г., по гр.д. № 5549/2011 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, II-ри брачен въззивен състав, с което е потвърдено решение № I.-84-34/10.03.2011 г., на СРС, I. ГО, 84 състав, постановено по гр.д. № 5356/2010 г.
В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и които въпроси се решават противоречиво от съдилищата, поради което счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – О. Т. Г., чрез пълномощника си адв. М. А., е депозирал писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който, освен аргументите по същество в защита на обжалваното решение, е изложил твърдения за недопустимост на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
За да постанови този резултат въззивният съд e препратил към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл. 272 ГПК, в които е прието, че процесният имот е закупен по време на брака между страните по делото, като ищцата не е доказала по безспорен и категоричен начин твърдението си, че средствата за закупуването са предоставени изцяло от нейните родители лично на нея, за нейно лично ползване, а не на семейството, с цел закупуване на собствено жилище на Г..
Касаторката не е формулирала изрично материалноправните или процесуалноправните въпроси, които са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, респективно които са решавани противоречиво от съдилищата. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК тя е изложила по същество оплаквания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, като е преразказано съдържанието на приложената съдебна практика. При всички случаи, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК), жалбоподателят е длъжен да посочи ясно, точно и категорично правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, който е обусловил изводите на въззивния съд относно изхода на спора, за да е налице една от хипотезата по точка 1 или точка 2 от визираната разпоредба. Самото непосочване на правен въпрос по визирания начин е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение, в който смисъл са и задължителните указания по прилагането на разпоредбата на чл. 280 ГПК, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Независимо от това следва да се посочи, че за обосноваване на твърдяното от нея основание за допустимост на касационното обжалване по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК касаторката се е позовала и е приложила едно определение по чл. 288 на ВКС, едно решение на ВАС и едно решение на ВКС по чл. 290 ГПК. Но противоречието не с всяка практика на ВКС е основание за допускане на касационното обжалване, а само на противоречие със задължителната практика на съда – тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС; тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 от ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г. (отм.); тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 от действащия ГПК. От приложената практика, на която касаторката се е позовала, единствено решение № 224/02.07.2010 г., по гр.д. № 177/2010 г., на II г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК е от кръга на задължителната практика, каквато бе посочена по-горе. Това решение, макар и задължителна практика, не се намира в противоречие с атакуваното въззивно решение, поради липсата на ясно формулиран правен въпрос, по който второинстанционният съд се е произнесъл в противоречие със същото.
За обосноваване наличието на основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, касаторката се е позовала и е приложила едно определение на ВКС и ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК. От една страна, представеното определение е извън предметния обхват на визираната правна норма, а противоречието с ТР № 1/2001 г., попада в приложното поле на т. 1 на ал. 1 на чл. 280 ГПК, а не в това на т. 2 от същата норма. Но и в тази хипотеза, поради липсата на ясно формулиран правен въпрос, по който второинстанционният съд се е произнесъл в противоречие с посоченото ТР, не следва да се допуска касационно обжалване на атакувания съдебен акт.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5968/11.11.2011 г., по гр.д. № 5549/2011 г. по описа на СГС, Гражданско отделение, II-ри брачен въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: