3_ 5240/05.11.2008 г.
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. 7;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 6, т. 8
Относно: Данъчно третиране по ЗДДФЛ на посреднически услуги, оказвани на местно юридическо лице от чуждестранно физическо лице по повод възлагане на поръчка за изработване на софтуер.
Според изложеното в запитването дружество осъществява износ на софтуер в САЩ. Чуждестранен съдружник в дружеството е гражданин на САЩ и няма постоянно пребиваване в страната иличен номер на чужденец.Същият посредничи пред американска фирма за възлагане на поръчка за изработване на софтуер. За посредничеството си „…..” ООД му изплаща възнаграждение. В тази връзка е поставен въпросавърху изплатеното възнаграждение следва ли да се начисли и внесе данък по ЗДДФЛ?
При така изложената фактическа обстановка и предвид обстоятелството, че не е приложен относимия към запитването договор с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр.95 от 24 ноември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.43 от 29.04.2008г.)изразяваме следното принципно становище:
На основание чл.37, ал.1, т.7 от ЗДДФЛ с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл.13, се облагат възнагражденията за технически услуги от източник в България, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната. По смисъла на §1, т.9 от допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, във връзка с препращащата норма на §1, т.8 от ДР на ЗДДФЛ, възнаграждения за технически услуги са плащания с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Съгласно чл.8, ал.6, т.8 от ЗДДФЛ, възнагражденията за технически услуги начислени/изплатени от местни лица, са от източник в Република България. Следователно при положение, че изплатеното от дружеството възнаграждение е за услуги, които попадат в обхвата на цитираната дефиниция и са изплатени на чуждестранно физическо лице, същите подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл.37, ал.1, т.7 от ЗДДФЛ. Окончателният данък е в размер 10 на сто, като се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи, съгласно чл. 37, ал.2 и чл.46, ал.1 от ЗДДФЛ и се удържа и внася от предприятието – платец на доходапо реда на чл.65 от ЗДДФЛ.
Следва да се има предвид, че понятието “търговски посредник” е дефинирано в чл.49, ал.1 от Търговския закон: ”Посредник е търговецът, който по занятие посредничи за сключване на сделки”. Следователно търговският посредник съдейства за сключване на сделки чрез осъществяване на необходимите технически действия за свързване между страните по търговската сделка.
От друга страна съдружниците в ООД имат определени права и задължения, произтичащи от членството им в същото. Те имат както правото на дивидент, така и задължение за съдействие при осъществяване дейността на дружеството. В случай, че изпълняват допълнителни задължения извън членствените, то изплатените възнаграждения се разглеждат от гледна точка на тяхното действително съдържание.
В заключение следва да се отбележи, че независимо от това дали изплатените възнаграждения в полза на чуждестранното физическо лице подлежат или не на облагане с окончателен данък по реда на чл.37, ал.1, т.7 от ЗДДФЛ, българското дружество следва да притежава доказателства, че услугите са реално извършени. ‘