2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 116
гр. София, 14.02.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 253 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] /н/ срещу определение № 213 от 07.09.2017г. по т.д. № 100/2017г. на ВКС, състав на Първо търговско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за отмяна на разпореждане № 3780/26.08.2013г. на Окръжен съд –Пловдив, с което е върната като просрочена въззивна жалба на дружеството с вх.№ 23791/22.08.2013г. срещу решение № 336/16.07.2013г. по т.д. № 1043/2012 на Окръжен съд – Пловдив.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното определение. Частният жалбоподател счита, че с посочените в мотиви на съдебния акт съображения, решаващият състав неправилно се е позовал на ТР № 7/2014г. по тълк.д. № 7/2014г на ОСГТК на ВКС.
Ответникът в производството не представя отговор по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В обжалваното определение № 213 от 07.09.2017г. по т.д. № 100/2017г. на ВКС, съставът на Първо търговско отделение е изложил съображения, че отмяна е извънредно средство за проверка на неправилни влезли в сила съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. За да остави без разглеждане депозираната от дружеството молба по чл. 303 ГПК за отмяна на разпореждане на Окръжен съд – Пловдив, с което е върната като просрочена въззивната им жалба, решаващият състав е разяснил, че с разпореждането е разрешен процесуален въпрос относно допустимостта на подадената въззивна жалба, а не е разрешен със сила на пресъдено нещо спор за материално право, поради което същото не попада в кръга на съдебните актове, подлежащи на отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК. Аргументирал се е и със задължителните разяснения в т.6 на Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които не подлежат на отмяна по чл.307 от ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото, поради отказ от иск.
Определението е правилно.
Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на производството по отмяна е в съответствие с императивните норми на чл. 303 и сл. от ГПК и с Постановление № 2/1977г. на Пленума на ВС, което не е загубило значението си и при действието на новия ГПК. Според посочената задължителна практика на ВС, отмяната като извънреден способ е допустима по отношение на влезлите в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, и относно съдебни актове, с които се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на делото и които имат характер на такива, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, респективно повдигнати отново пред съд /както е при прекратяване на производството поради отказ от иск/. В тази насока е и даденото разрешение в т.6 от Тълкувателно решение № 7/2014г. от 31.07.2017г. по тълк.д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, според което не подлежат на отмяна по чл.307 ГПК определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото, поради отказ от иска. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за неправилно приложение от първия тричленен състав на ВКС на посоченото тълкувателно решение. Разпореждането за връщане на въззивна жалба има преграждащ характер и не представлява отказ от иска, поради което попада в обхвата на даденото с тълкувателното решение разрешение. Правилен е и изводът на съда, че това разпореждане не е от категорията на актовете, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава материалноправен спор, поради което не е сред актовете, за които е приложим извънредният способ за отмяна.
Предвид изложеното, обжалваният акт на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, като правилен, следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 213 от 07.09.2017г. по т.д. № 100/2017г. на ВКС, Първо търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.