О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 168
гр. София, 05.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2774 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 1504 от 16.10.2012 год. по гр. д. № 1565/2012 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 7.03.2012 год. по гр. д. № 1991/2010 год. на Асеновградския районен съд в частта му, с която е признато за установено по отношение на Ц. Т. В., че към одобряване на кадастралния план на [населено място], П. област през 2004 год. е допусната грешка в кадастралната основа, изразяваща се в заснемането на дворното място от около 200 кв. м. /бивша [улица], *, * и улица/ като част от имот № *, а не като самостоятелен имот, съсобствен между наследниците на П. Д. Д., един от които е ищцата Д. К.. Въззивният съд отменил първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за отмяна на нотариалния акт на ответника № */2005 год. и вместо това отменил същия в частта относно спорния имот, очертан по букви Г-Ж-Е-З на скица № 5 от допълнителното заключение на вещото лице, приложена на л. 147 от първоинстанционното производство, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението му.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба от ответникът Ц. Т. В. в частта му, с която е отменен нотариалния му акт относно спорния имот, представляващ част от един по-голям имот по кадастралната карта. Поддържа оплаквания за недопустимост на обжалваното решение в тази му част, тъй като е налице произнасяне по един непредявен, респ. недопустим иск за отмяна на нотариален акт, с молба за обезсилването му в тази част.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Позовава се на противоречието му с установената съдебна практика по иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, като формулира въпрос за допустимостта на този иск, представляващ установителен иск за собственост към минал момент, при положение, че е налице последващо изменение на регулационния план, както и въпросът за допустимостта на иск за отмяна на нотариален акт, с който се констатира право на собственост към момент, следващ този, към който се иска установяване на грешката. Представена е и цитираната съдебна практика.
Ищцата Д. П. К. не е взела становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът е с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, като спорът между страните е възникнал по повод твърдяната от ищцата допусната грешка в кадастралната основа на действащия план от 2004 год., изразяваща се в това, че дворно място от около 200 кв. м., представляващо бивша улица-тупик е заснет като част от имота на ответника вместо като самостоятелен такъв, съсобствен към този момент между наследниците на П. Д.. Поради това ищцата е искала да се признае по отношение на ответника, че е налице грешка в кадастралния план и се отмени издадения на ответника нотариален акт от 2005 год. за имот, включващ и спорния такъв.
Въззивният съд приел, че искът по чл. 53, ал. 2 ЗКИР е основателен и като последица от това е отменил нотариалния акт на ответника в частта му относно спорния имот.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по иск с цена под 5 000 лв., както е посочил и въззивният съд в обжалваното решение.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената на предявения при действието му установителен иск за собственост към миналия момент – този на одобряване на кадастралния план, се определя от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. От приложеното на л. 116 от първоинстанционното производство заключение на оценителна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда в с. з. на 16.12.2011 год., е видно, че пазарната оценка на спорния имот е в размер на 4 000 лв.
С оглед правилото, че цената на иска се посочва от ищеца – чл. 70, ал. 1, изр. 1 ГПК и обстоятелството, че въпросът за цената на иска е повдигнат служебно от съда – чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК, следва изводът, че цената на предявения иск за собственост към миналия момент е тази, установена с помощта на експертизата като пазарна оценка на спорния имот. Отмяната на нотариалния акт е последица от уважаването на иска за собственост, поради което и не представлява отделен, самостоятелен иск, като са относими изложените съображения за цената на иска за собственост под предвидения в закона размер, обуславящ необжалваемостта на въззивното решение, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Поради това подадената против него касационна жалба следва да се остави без разглеждане и се върне на това основание, без да се обсъждат релевираните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Ц. Т. В. от [населено място] касационна жалба против въззивното решение № 1504/16.10.2012 год. по гр. д. № 1565/2012 год. на Пловдивския окръжен съд и връща същата на касатора.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. д. № 2774/2013 год. на ВКС, ІІ г. о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС, ГК в едноседмичен срок от съобщаването му на Ц. Т. В., на който се изпрати препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: