О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 36
гр. София, 28.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 96 по описа за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 262, ал. 3 ГПК, образувано по частната жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощника му адв. Б. М., против определението от 7.06.2013 год. по гр. д. № 962/2013 год. на Варненския окръжен съд, с което е прекратено въззивното производство и върната поради просрочие подадената от жалбоподателя въззивна жалба против първоинстанционното решение, на основание чл. 267 във вр. с чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК.
Поддържа се неправилност на обжалваното определение поради спазването на срока за подаване на въззивната жалба, считано от получаване на съобщението за постановеното първоинстанционно решение с искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия по него.
Ответникът по частната жалба – Д. М. С., чрез адв. В. Д., оспорва същата по съображенията в писмения отговор, с искане за потвърждаване на определението.
Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба съображения във връзка с данните по делото и доводите на ответника, приема следното:
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, съгласно определението от 19.11.2013 год. по ч. гр. д. № 6997/2013 год. ІІІ г. о. на ВКС и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е и основателна, поради следните съображения:
Въззивният съд е констатирал, че подадената от настоящия жалбоподател въззивна жалба против първоинстанционното решение е подадена извън срока за обжалване, започнал да тече от най-късно на 13.12.2012 год., когато отново е върнато съобщението с удостоверяване напускането на адреса от дружеството. Това обстоятелство е било установено още при размяна на книжата и първоинстанционният съд правилно е приложил чл. 50, ал. 2 ГПК, поради което и при съобщаването за постановеното решение не е следвало да изпраща отново съобщение до страната. По тези съображения съдът прекратил образуваното по просрочената жалба въззивно производство с определението, предмет на обжалване в настоящето производство.
Изводът е неправилен, поради което и обжалваното определение следва да се отмени.
Действително, в хода на първоинстанционното производство съдът е констатирал въз основа на удостоверено от връчителя обстоятелство, че ответното дружество, сега жалбоподател, е напуснало адреса и в регистъра не е вписан новия му адрес, с приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК. След постановяване на решението си обаче, съдът е изпратил три съобщения до страната, като първите две са върнати с отбелязване на връчителя, че дружеството е напуснало адреса, а третото, изпратено на 15.01.2013 год. на същия адрес е получено на 27.02.2013 год. от посоченото в него лице със задължение за предаване на съобщението.
Съображенията на въззивният съд за изтичането на срока за въззивното обжалване преди подаване на въззивната жалба по пощата на 11.03.2013 год. биха били правилни при положение, че съдът не беше съобщил на страната със съобщението от 15.01.2013 год. възможността за обжалване на постановеното от него решение, макар и в нарушение на процесуалните правила при връчването – чл. 50, ал. 2 и чл. 47 ГПК. При това положение с връчване на последното съобщение, заедно с препис от решението съдът е указал на страната възможност за обжалване, поради което и по аргумент от чл. 62, ал. 3 ГПК срокът ще тече от най-благоприятния за страната начален момент. Допуснатите процесуални нарушения от съда при връчването на съобщението не могат да се приемат във вреда на страната, след като същата преди изтичането на определения от съда срок в съобщението от 15.01.2013 год. е предприела указаната възможност за обжалване на решението.
Въззивната жалба е подадена на 11.03.2013 год. по пощата, видно от приложения пощенски плик, т. е. в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, считано от връчването на съобщението за решението на 27.02.2013 год., поради което и изводът в обжалваното определение за неспазването му е неправилен. Същото следва да се отмени и делото се върне за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на въззивната жалба.
По изложените съображения, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение № 2280 от 7.06.2013 год. по гр. д. № 962/2013 год. на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството и върната въззивната жалба и
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за продължаване процесуалните действия по разглеждане на въззивната жалба на [фирма], [населено място] против решението от 7.11.2012 год. по гр. д. № 5540/2011 год. на Варненския районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: