O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 377
София, 08.11.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесети и осми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 6165 /2013 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3624/20.05.2013 год. на В. Г. П. от [населено място] , заявена чрез адв. К. С. АК П. срещу въззивно Решение Nо 181 от 15. 04. 2013 год. по гр възз.д. Nо 186/ 2013 година на ОС-Пазарджик , в частта , с която е допусната съдебна делба на апартамент в [населено място], при права ? ид. част за Л. Б. и ? ид.части за В. П., както и в частта , с която на основание чл. 344 ал.2 ГПК е присъдено обезщетение за ползване на процесното жилище.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция в частта, с която са определени правата на бившите съпрузи в съсобствеността и е изменил решението в частта по чл. 344 ал.2 ГПК, като е осъдил бившата съпруга, ползваща имота- жилище в [населено място] да заплаща месечно сума от 102 лв.
За да постанови решението си , по въззивната жалба на В. П. , е прието, че по отношение на прехвърлената по силата на алеаторен договор от бащата ? идеална част , правата са придобити в режим на съпружеска имуществена общност, а самата презумпция за съвместен принос по чл. 19 ал.3 във вр. с ал.1 СК от 1985 г. / отм./ не е оборена , доколкото не е проведено надлежно производство за разваляне на алеаторния договор по реда на чл. 87 ал.3 ЗЗД.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуални правила по преценка на доказателствата и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т. 3 ГПК.
С изложението по делото се иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК с довод , че по процесуално-правния въпрос : изчерпателно ли са изброените случаи в чл. 343 ГПК, при които съдът може да приеме за разглеждане установителни искове , с които се променя собствеността върху делбения имот и може ли да бъде приет за съвместно разглеждане установителен иск заявен чрез възражение, с който се променя съсобствеността върху дяловете, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана с представеното Решение Nо 155 от 10.07.2012 год. по гр.д. Nо 22/2011 год. на ВКС-II отд.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод , че по въпроса : необходимо ли е в първата фаза на делбата дали състоянието на съсобственост действително съществува между съделителите по отношение на имота / вещта/, с оглед на направено възражение на ответника , че имотът макар и придобит по време на брака на възмездно основание , е станал съпружеска имуществена общност тъй като е оспорен съвместния принос на другия съделител, съгласно чл. 19 ал.3 СК 85г. / отм./ , с довод за противоречиво разрешаване , като се представя Решение Nо 3 от 04. 01. 2010 год. по гр.д. Nо 666 / 2009 год. на ОС-Хасково.
В срока по чл.287 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по касация Л. Б..
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК ,намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, обжалваното въззивно решение е постановено по гражданко дело за съдебна делба , в първа фаза , поради което същата се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира ,че исканото касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК следва да има характера на обуславящ изхода на правния спор. Поставеният въпрос касаещ възможността в рамките на делбения процес да се разгледат и преюдициални спорове, заявени чрез инцидентен установителен иск или възражения , винаги е решаван от съдилищата в насока на допустимост на последните, така както е прието и с цитираното Решение Nо 155/2012 година. В конкретната хипотеза, направеното оспорване на една законова презумпция- тази по чл. 19 ал.3 СК от 1985 г. / отм./, не може да се приеме, че касае заявяване на иск за установяване на факти- чл. 124 ал.4 изр. 2 –ро ГПК с искане да се докажат факти , които биха оборили презумпцията , не само защото този иск следва изрично да е предвиден в закона , а в отменения СК от 1985 година няма предвидена такава правна възможност и в този аспект поставения въпрос е неотносим към спора.
От друга страна , че от гл.т. на искането за установяване на факти , че няма съвместен принос поради неполагане на грижи по сделката- придобивно основание на ? идеална част от имота от страна на бившата съпруга, исканото „оборването” по своята правна природа съставлява по същество разглеждане на иск за неизпълнение на алеторния договор, което неизпълнение е основания единствено за самостоятелна правна защита чрез иска за разваляне по чл. 87 ал.3 ЗЗД, в каквато насока са и разсъжденията на въззивния съд, а недопустимостта да се съедини конститутивен иск в делбата / извън този по чл. 30 ал.1 ЗН/ е безсъмнена в правната теория и практиката на съдилищата. Така и изведения материално-правен въпрос за начина на оборване на презумпцията по чл. 19 ал.2 СК от 85 г./ отм./ не може да се приеме , че се разрешава противоречиво и това обстоятелство да обуслови допускане на касационното обжалване.
В частта по чл. 344 ал.2 ГПК касационното обжалване е недопустимо, тъй като в тази част съдебното решение има характер на определение , с него не се решава спор по същество, а има характера на привременна мярка, прилагана в рамките на делбения процес, поради което и обжалването, съгласно изричната разпоредба на закона се изчерпва само в рамките на една-по горната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 3624 /20.05.2013 година на В. Г. П. от [населено място] , заявена чрез адв. К. С. АК П. срещу въззивно Решение Nо 181 от 15. 04. 2013 год. по гр възз.д. Nо 186/ 2013 година на ОС – Пазарджик , в частта, с която е допусната съдебна делба на апартамент в [населено място], при права ? ид. част за Л. Б. и ? ид.части за В. П..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба вх. Nо 3624 / 20.05.2013 година на В. Г. П. от [населено място] , заявена чрез адв. К. С. АК-П. срещу въззивно Решение Nо 181 от 15. 04. 2013 год. по гр възз.д. Nо 186/ 2013 година на ОС – Пазарджик , в частта , с която на основание чл. 344 ал.2 ГПК е присъдено обезщетение за ползване на процесното жилище, като процесуално недопустима.
Определението, в частта с която е оставена без разглеждане касационната жалба по реда на чл. 274 ал.3 т. 2 ГПК , може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС по реда на чл. 274 ал.2 ГПК.
На основание чл. 7 ал.2 ГПК препис от определението да се изпрати на касатора-жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: