Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
гр. София, 21.06.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Теодора Иванова, като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.дело № 3008 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Образувано е по молба на Е. В. Р. за отмяна на влязлото в сила Решение № 144/ 17.01.2011 г. по гр.д.№ 11517/09 г. на Варненския районен съд. С посоченото първоинстанционно решение, потвърдено с Решение № 829/ 24.06.2011 г. по в.гр.д.№ 909/11 г. на Варненския окръжен съд, са отхвърлени предявените от молителката против Р. Й. Б., Й. Н. С. и Д. К. Т. установителни искове за собственост- за признаване правото на собственост на ищцата върху недвижим имот, представляващ реална част от ПИ № * по ПНИ на СО „М.”, с площ от 500 кв.м., при граници: път и от три страни останалата част от ПИ № *. В молбата за отмяна се твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на молителката при неговото решаване, и за които същата е узнала през м.януари 2013 г., а именно 2 бр. решения на ПК- [населено място], които по номер и дата на постановяване са идентични с издаденото в полза на ответниците решение за възстановяване на собствеността върху процесния имот, макар и да са издадени по други преписки и да се отнасят до различни имоти. Към молбата за отмяна са приложени, освен 3 бр. Решения под № 515 от 04.06.1998 г. на ПК- [населено място], издадени в полза на различни лица и за различни имоти, и 3 бр. отговори от Д. „Р. д. а.”- [населено място], според които в архива не се съхраняват опис-декларации за размера и границите на недвижимите имоти, внесени в ТКЗС от наследодателите на лицата, в чиято полза са издадени представените решения. Представено е и копие от Постановление на РП- [населено място] от 11.12.2012 г., което според молителката е доказателство за извършено престъпление по чл.308, ал.1 и чл.316 вр. с чл.308, ал.1 НК по повод възстановяване на процесния имот в полза на ответниците, за което прокуратурата е отказала да образува досъдебно производство поради изтекла давност. По изложените съображения се моли влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд да бъде отменено и делото- върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.
Ответниците по молбата за отмяна- Д. К. Т., Н. Г. П. и С. Г. Т. са депозирали по реда на чл.306, ал.3 ГПК писмен отговор, с който оспорват същата като неоснователна и молят за оставянето й без уважение. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, след като прецени представените от молителите писмени доказателства и взе предвид данните по делото, намира молбата за отмяна за НЕОСНОВАТЕЛНА.
С влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство, са отхвърлени предявените от Е. В. Р. против Е. В. Р. положителни установителни искове за собственост с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК- за признаване правото на собственост на ищцата върху следния недвижим имот, придобит от нея по силата на давност в периода след 22.11.1997 г., а именно: имоти с пл.№№ * и * по кадастралния план на [населено място] от 1997 г., съставляващи понастоящем реална част от имот с пл.№ * по плана на новообразуваните имоти на СО „М.”. В решаващите си мотиви съдът е приел, че упражняваното от ищцата владение върху процесния имот не е могло да обуслови придобиването му на релевираното оригинерно основание, тъй като имотът, попадащ в територия по Пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е възстановен в полза на ответниците през 2007 г., когато е издадена заповедта на кмета на общината по Пар.4к, ал.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и следователно придобивна давност може да тече само от този момент занапред.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на така постановеното съдебно решение. По смисъла на посочената разпоредба основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдените от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права, както я задължава чл.3 ГПК /отм./, и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа, представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК /ТР № 138/01.12.1967 г., гр.дело № 106/67 г., ОСГК/. В конкретния случай молителката не установява извинителна причина, поради която не е ангажирала представените нови доказателства /Решение № 515 от 04.06.1998 г. по преписка № 30028 от 20.11.1991 г. на ПК-В. и Решение № 515 от 04.06.1998 г. по преписка № 30123 от 21.11.1991 г. на ПК-В./ преди приключване на въззивното производство- изложени са единствено неподкрепени с доказателства твърдения, според които през м.януари 2013 г. молителката узнала за наличието на посочените решения на ПК-В., съвпадащи по номер и дата с издаденото решение в полза на ответниците като наследници на Г. П. Т.. Независимо от това, тези документи по същество не обусловят наличие на основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не са в състояние да установят релевантни за делото факти, различни от тези, които са били възприети от съда, постановил влязлото в сила решение. Обстоятелството, че един и същ административен орган е постановил по различни преписки два акта с идентични номера и дата на постановяване, по никакъв начин не опорочава властническото волеизявление- налице е произнасяне на орган, действащ в законен състав и разполагащ с предвидена в материалния закон властническа компетентност да възстановява собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. Очевидно не е налице неяснота на обективираното в актовете волеизявление досежно предмета му, която да обуслови липса на надлежна разпоредителна част по смисъла на чл.15, ал.2, т.4 ЗАП /отм./, доколкото и в трите решения е посочено по чие заявление са постановени, кръга от лица, в чиято полза се възстановява собствеността, и възстановения имот, които са различни във всеки от случаите.
Колкото до представените с молбата за отмяна 3 бр. отговори от Д. „Р. д. а.”- [населено място], според които в архива не се съхраняват опис-декларации за размера и границите на недвижимите имоти, внесени в ТКЗС от наследодателите на лицата, в чиято полза са издадени представените решения, същите поначало са ирелевантни за материалноправната легитимация на страните, доколкото молителката няма интерес да оспорва законосъобразността на извършеното възстановяване на собствеността в полза на ответниците поради това, че възстановеният имот не е бил собственост на наследодателя им, щом самата тя не противопоставя собствени права, изключващи тези на противната страна /Решение № 15 от 11.05.2011 г. по гр.д.№ 340/10 г. на І г.о., Решение № 253 от 09.01.2012 г. по гр.д.№ 1149/10 г. на ІІ г.о., Решение № 50 от 10.02.2012 г. по гр.д.№ 908/11 г. на ІІ г.о., Решение № 73 от 12.03.2012 г. по гр.д.№ 376/11 г. на І г.о./. Независимо от това, не са изложени твърдения, че така представените документи са „новооткрити” и за молителката е съществувала обективна пречка да ги приобщи своевременно към доказателствата по делото, още повече като се има предвид, че съхраняваните в архива данни са публични и могат да станат достояние на всеки заинтересуван. Не на последно място, един от приложените към молбата за отмяна документи /писмо № С-40 от 15.03.2012 г./ вече е бил представен и обсъден по приключило производство за отмяна на същото влязло в сила съдебно решение /гр.д.№ 666/12 г. на ВКС, ІІ г.о./, при което повторното му предявяване като основание за отмяна е недопустимо.
Не е налице и твърдяното от молителката основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, доколкото по смисъла на посочената разпоредба е необходимо неистинността на документа, на който е основано влязлото в сила съдебно решение, да е установена по „надлежния съдебен ред”- т.е. с влязла в сила присъда, респ. споразумение по наказателното дело, или с влязло в сила решение на гражданския съд по чл.124, ал.5 ГПК. Несъмнено е, че постановление на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство, независимо от обективираните в него констатации за наличие на достатъчно данни за извършено престъпление, което не може да бъде наказателно преследвано поради изтекла давност, не е в състояние да обуслови извод за надлежно установено престъпление, поради което влязлото в сила решение на Варненския районен съд не може да бъде отменено и на това основание.
Предвид гореизложеното, молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Независимо от изхода на делото, в полза на ответниците не следва да бъдат присъждани разноски предвид липсата на доказателства за извършени такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правна квалификация чл.303, ал.1, т.1 и 2 ГПК на Е. В. Р. за отмяна на влязлото в сила Решение № 144/ 17.01.2011 г. по гр.д.№ 11517/09 г. на Варненския районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.