О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 343
Гр.София, 24.10.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 5595 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Д. Й. против Решение № 42/ 15.05.2013 г. по в.гр.д.№ 60/13 г. на Търговищкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 44/ 01.02.2013 г. по гр.д.№ 655/12 г. на Търговищкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу [община] иск с правна квалификация чл.53, ал.2 ЗКИР-п за установяване правото на собственост на ищеца върху 790 кв.м., представляващи част от собствения му имот с идентификатор № *, която част при изготвяне на кадастралната карта на [населено място] от 2005 г. погрешно била заснета като част от собствения на ответника имот с идентификатор *. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е неправилно поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушаване на материалния закон, поради което се моли за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, изготвено от назначения на касатора на основание чл.95, ал.2 ГПК особен представител се поддържа, че в решението си въззивният съд се е произнесъл по „процесуалноправен въпрос”, решен в противоречие с практиката на ВКС, което обуславя наличието на предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Самият процесуалноправен въпрос не е формулиран в изложението, а е посочено единствено, че в отклонение от практиката на ВКС /Решение № 1041 от 01.07.1999 г. по гр.д.№ 340/99 г. на V г.о./ въззивният съд не е обсъдил всички писмени доказателства по делото и наведените от ищеца доводи.
Ответникът по касационната жалба- [община] е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано предвид липсата на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Претендира направените в производството разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Търговищкия окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не позволява да се изведе какъвто и да е конкретен правен въпрос, по отношение на който да се преценят основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед на което следва да се приеме, че не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за ангажиране на правораздавателната компетентност на ВКС по спора. Позоваването на даден съдебен акт, по отношение на който се твърди противоречие с обжалваното въззивно решение, не е в състояние да поправи липсата на ясно и точно формулиран въпрос /според задължителните указания на ТР № 1/2010 г. от 19.02.2010 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, при което касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора/, още повече когато по същество изложението се свежда до просто възпроизвеждане на ясен и ненуждаещ се от тълкуване законов текст- в слачая на разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, за който се твърди да е нарушен при постановяване на въззивното решение.
На основание чл.78, ал.4 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в настоящото производство разноски, а именно сумата 1 080 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 42/ 15.05.2013 г. по в.гр.д.№ 60/13 г. на Търговищкия окръжен съд, по касационната жалба на Й. Д. Й..
ОСЪЖДА Й. Д. Й. на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на [община] сумата 1 080 лв. разноски в касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: