О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 233
гр. София 30.09.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 3520/2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, с оглед съображенията в определението с № 573 от 20.09.2013 год. по ч. гр. д. № 4969/2013 год. на ВКС, ІІІ г. о., с което делото е върнато на настоящия състав за разглеждане по този ред на подадената от Г. А. Ш. частна жалба относно присъдените с определението от 26.06.2013 год. разноски, имаща характер на молба за изменението му в тази част.
С определението с № 199 от 26.06.2013 год. по настоящето дело са оставени без разглеждане подадените против въззивното решение по гр. д. № 684/2012 год. на Благоевградския окръжен съд касационни жалби и са присъдени в полза на ответниците по жалбата на Г. Ш. разноски в размер на 500 лв. за касационното производство.
Оплакванията са за недължимост на присъдените разноски с оглед прекратяване на производството и по подадената от другата страна касационна жалба, респ. за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение, с оглед чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като делото не е разгледано от касационната инстанция. В представения договор за правна защита и съдействие не е посочено конкретно за какво е заплатен горния размер на възнаграждението, а от друга страна същото не е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото.
Искането е за отмяна на горното определение, респ. изменението му в частта му за разноските.
Ответниците по частната жалба не са взели становище по нея.
Срокът по чл. 248, ал.1 ГПК е спазен, налице е процесуална легитимация на жалбоподателя, поради което и настоящето производство е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането в жалбата е неоснователно.
Към писмения отговор на М., М., Ц. и А. Ш. е приложен договор за правна защита и съдействие за договорено с пълномощника им и платено възнаграждение в размер на 500 лв. за това процесуално действие. С оглед направения извод за недопустимост на касационното обжалване по жалбата на настоящия жалбоподател поради цената на иска под минималния размер от 5 000 лв., съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, и с оглед чл. 78, ал. 4 ГПК, така направените от ответниците разноски следва да им се присъдят, като без значение е обстоятелството, че производството по делото е приключило на този етап, без разглеждане по същество. Искане за присъждане на разноските за касационното производство е направено в писмения отговор на ответниците по тази жалба, поради което и с оглед изхода за недопустимост на жалбата на другата страна следва да им се присъдят направените за това процесуално действие разноски. Тези, свързани с тяхната касационна жалба против въззивното решение, не са присъдени с определението именно с оглед приетата необжалваемост на въззивното решение.
Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като предприетата защита е по подадената от другата страна касационна жалба срещу въззивното решение и съгласно чл. 287 ГПК, като съответствува и на правната и фактическа сложност на делото и е договорено между страните по договора за правна защита и съдействие.
Определянето на размера на адвокатското възнаграждение не е обусловено от изхода на производството по чл. 288 ГПК, поради което и обстоятелството, че осъществената в случая правна защита се изразява само в подаване на писмен отговор, без защита в съдебно заседание, е ирелевантно и не може да обуслови присъждане на по-нисък размер от договореното възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, на която разпоредба се позовава жалбоподателят, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер, при наличие на предпоставката заплатеното адвокатско възнаграждение да е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Тази предпоставка в случая според настоящия състав не е налице, с оглед данните по делото, поради което и този довод е неоснователен.
Поради горните съображения искането следва да се остави без уважение, водим от което и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, съдържаща се в подадената от Г. А. Ш. от [населено място], [улица], чрез адв. П. С., частна жалба против определение № 199 от 26.06.2013 год. по гр. д. № 3520/2013 год. на ВКС, ІІ г. о. за изменение на присъдените с него разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: