О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
Гр.София, 09.12.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 4359 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. М., Н. Г. К. и Р. Г. М. срещу Решение № 357/ 16.01.2013 г. по гр.д.№ 3773/06 г. на СГС, ІІ-Г въззивен състав. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение от 01.08.2006 г. по гр.д.№ 1622/05 г. на СРС, 44 състав, с което са уважени предявените от М. П. П. и И. Г. А. против наследодателя на касаторите Г. С. М. /починал в хода на въззивното производство/ положителни установителни искове за собственост с правна квалификация чл.97, ал.1 ГПК /отм./- за признаване правото на собственост на ищците върху недвижим имот на площ от 1 120 кв.м., от които 1 000 кв.м. попадат в УПИ ХVІ-210 от кв.14 по плана на [населено място], в.з.”К.”- І част, а останалите 120 кв.м. попадат в УПИ Х-210 по плана на [населено място], в.з.”К.”- І част. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове за собственост бъдат отхвърлени със законните последици.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани материалноправни въпроси, за които се поддържа, че са от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение и по които произнасянето на въззивния съд е в отклонение от задължителната съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК. Тези въпроси, уточнени и конкретизирани съобразно указанията на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК на ВКС са, както следва:
– Необходимо ли е при възстановяване на право на собственост по реда на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ върху имот, който се намира в урбанизирана територия, да бъде издадена скица по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, като предпоставка решението на органа по поземлената собственост да произведе конститутивното си действие. В конкретния случай въззивният съд е приел, че при липса на такава скица, издаденото в полза на ответниците, в качеството им на наследници по закон на М. В. С., решение на органа по поземлената собственост за възстановяване на собствеността не е породило този ефект поради неприключила административна процедура по ЗСПЗЗ, макар и в Решение № 8766/ 06.02.2004 г. на ОСЗГ „Овча купел” да е посочено, че възстановеният имот е идентифициран посредством скица и удостоверение по чл.13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ на С. община, район „В.”. Произнасянето на СГС по този въпрос действително е в отклонение от задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК, според която липсата на скица не обуславя извод за незавършеност на административната процедура по възстановяване на собствеността, щом индивидуализацията на възстановения имот е извършена по друг начин- конкретно чрез удостоверението и скицата по чл.13, ал.5 и 6 ППЗСПЗЗ, когато се възстановява имот по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ /Решение № 360 от 08.02.2012 г. по гр.д.№ 79/11 г. на ІІ г.о., Решение № 254 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1134/09 г. на ІІ г.о., Решение № 414 от 06.02.2012 г. по гр.д.№ 1117/10 г. на І г.о./. В същия смисъл е и Решение № 93 от 07.06.2013 г., гр.д.№ 883/12 г., ІІ г.о.- липсата на скица по чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ не обуславя нищожност на решението за възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници, след като възстановеният имот може да бъде идентифициран по друг начин. Независимо от това, не е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване по посочения материалноправен въпрос, тъй като същият не е от значение за изхода на делото. Доколкото ищците основават собственическите си претенции на придобиването на спорния имот от наследодателя им чрез договор за покупко-продажба с ТКЗС в периода след масовизацията, материалноправната им легитимация произтича от доказване на противопоставимите им права, които са пречка за реституцията. Дори и издаденото в полза на ответниците решение на органа по поземлената собственост за възстановяване на собствеността да е валидно, тъй като обективира волеизявление за възстановяване в стари реални граници на разпознаваем на място имот, същото не би могло да легитимира като собственици лицата, в чиято е постановено, при наличие на противопоставими права на трети лица, които законът зачита. Като се има предвид, че конкретният случай попада именно в тази хипотеза, преценката за валидността на административния акт за реституиране на процесния имот в полза на наследниците на бившия собственик с оглед спазването на разпоредбата на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ е ирелевантна за спора.
– Подлежи ли на реституция незастроена земеделска земя, включена в строителните граници на населеното място и прехвърлена от ТКЗС на трето лице, в хипотезата, при която това лице или неговият правоприемник е извършило в имота законен строеж към 01.03.1991 г. Според поддържаното от касаторите, този въпрос е от значение за изхода на спора, тъй като възстановяването на процесния имот в тяхна полза е предпоставено от липса на законно застрояване на имота към посочената дата, докато въззивният съд е приел, че правата на ищците, произтичащи от сключения с ТКЗС договор за покупко-продажба през 1960 г., следва да бъдат зачетени, без изобщо да изследва предпоставките на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ. Настоящата касационна инстанция намира, че по отношение на така поставения въпрос са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на касационното обжалване. Същият е от обуславящо значение за материалноправната легитимация на страните, тъй като отговорът му предпоставя съществуването на самостоятелни противопоставими права на ответниците върху възстановения в полза на ищците имот, при наличие на които административния акт за реституиране на имота би бил незаконосъобразен. Същевременно произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в отклонение от задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК, съобразно която разпоредбата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ, предвиждаща възстановяване на имотите, прехвърлени от ТКЗС на трети лица, не намира приложение в хипотезата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ- т.е. когато приобретателят е осъществил законно строителство в закупения имот към 01.03.1991 г. /Решение № 287 от 13.07.2011 г. по гр.д.№1032/10 г. на І г.о., Решение № 179 от 31.05.2012 г. по гр.д.№ 161/11 г. на І г.о., Решение № 204 от 03.08.2012 г. по гр.д.№ 1344/10 г. на І г.о./. С оглед изложеното, касационното обжалване на въззивното решение на СГС следва да бъде допуснато по така постановения от касаторите материалноправен въпрос.
С оглед уважаване на искането за допускане на касационната жалба до разглеждане, на касаторите следва да се укаже необходимостта от представане на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 105,28 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 357/ 16.01.2013 г. по гр.д.№ 3773/06 г. на СГС, ІІ-Г въззивен състав, по касационната жалба на В. К. М., Н. Г. К. и Р. Г. М..
УКАЗВА на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 105,28 лв. /сто и пет лева лева и двадесет и осем стотинки/, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: