О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
гр. София 08.01.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 07 януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 275 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от ответниците Н. К. Н., К. Х. А., Д. К. А. против определение № 53/03.02.2012 г. по гр.дело № 749/2011 г. на ВКС Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от жалбоподателите срещу въззивното решение № VI-108 от 25.02.2011 г. по гр.дело № 1644/2010 г. на Бургаския окръжен съд и е оставено без разглеждане искането на жалбоподателите за обезсилване на посоченото въззивно решение, поради отказ от иска, както и искането на страните по делото за обезсилване на същия съдебен акт на осн.чл.249 ГПК.
Основанията за неправилност на обжалваното определение, които поддържат жалбоподателите са нарушение на процесуалния и материален закон. Искат отмяна на определението и обезсилване на поставеното въззивно решение, поради отказ от иска постигната спогодба между страните по делото по спорното право.
Ответниците по жалбата не са изразили становище.
Върховният касационен съд състав на II гражданско отделение намира, че частната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение състав на ВКС е приел, че касационната жалба подадена от Н. Н., К. А. и Д. А. е подадена след изтичане на едномесечния срок за обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд по гр.дело1644/2010 г., поради което е процесуално недопустима.
Прието е, че подадената касационна жалба от Д. Н. има правно действие срещу решението на Бургаския окръжен съд в отхвърлената част на насрещния иск, предявен от този жалбоподател до пълния размер над 327 кв.м. до 430 кв.м. Според съдебния състав с право на жалба срещу въззивното решение в частта, с която предявения насрещен иск от жалбоподателите и Д. Н. е уважен е разполагал ответника по този иск – [община]. От последната не е подадена касационна жалба, поради което в уважената част на насрещния иск решението е влязло в сила. По предявения първоначален положителен установителен иск от [община] срещу жалбоподателите е постановено влязло в сила решение, с което искът е отхвърлен, поради което същият не е бил предмет на проведеното въззивно производство.
Съдът е приел, че валидно изявление за отказ от иска е направено само от жалбоподателя Д. Н., който е обжалвал въззивното решение в отхвърлената част на иска в установения едномесечен срок и поради това е обезсилил решението в същата част. Отказа от иска, извършен от останалите ищци по насрещния иск-сега жалбоподатели съдът е приел, че няма правно действие, тъй като е подаден след влизане на въззивното решение в сила, поради просрочие на касационната жалба и необжалване на решението в уважената част на насрещния иск от [община]. С оглед на това съдът е приел, че отказа от иска не следва да се вземе предвид, както и, че не е налице хипотезата на чл.249 ГПК – спогодбата е заявена пред съда след влизане на решението в сила. При тези съображения съдът е оставил без разглеждане касационната жалба на Н. Н., К. А. и Д. А. против въззивно решение от 25.02.2011 г. по гр.дело № 1644/2010 г. на Бургаския окръжен съд, съответно е оставил без разглеждане искането на жалбоподателите за обезсилване на същото решение поради отказ от иска и искането им за обезсилване на същото решение на осн.чл.249 ГПК.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на съда в обжалваното определение.
Жалбоподателите Н. К. Н., К. Х. А. и Д. К. А., както и Д. К. Н. са подали касационна жалба срещу решение от 25.02.2011 г. по гр.дело № 1644/2010 г., с което е отменено решение от 22.05.2007 г. по гр.дело № 2712/2006 г. на Бургаския районен съд в частта, с която [община] е осъдена да предаде на жалбоподателите владението върху недвижим имот УПИ * в кв.24А по ПУП на [населено място] с площ от 430 кв.м. и вместо отменената част е осъдил [община] да предаде на жалбоподателите владението върху реална част от посочения имот от 327 кв.м., като иска в частта над уважената до претендираните 430 кв.м. е отхвърлен.
Касационната жалба е с вх. № 5678 и е подадена по пощата на 27.04.2011 г. След постъпването й във въззивния съд на 12.10.2011 г. жалбоподателите и Д. К. Н. са подали молба до съда с искане да се обезсили въззивното решение, поради отказ от иска, както и поради постигната спогодба с [община] относно спорния имот, че отношенията им, свързани с него са уредени и нямат претенции за собствеността върху него.
Съобщение за постановеното въззивно решение е редовно връчено на жалбоподателите Н. Н. на 07.03.2011 г., на Д. Н. на 28.03.2011 г. на К. А. на 17.03.2011 г. и на Д. А. на 17.03.2011 г. Касационната жалба против решението на Бургаския окръжен съд е подадена след изтичане на едномесечния срок, предвиден в чл. 283 ГПК за жалбоподателите Н. Н., К. А. и Д. А.. Същата за тях на това основание е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, какъвто е и извода на съда в обжалваното определение. В уважената част на иска на жалбоподателите решението на въззивния съд не е обжалвано от ответника – [община] и е влязло в сила. Не е подадена след срока за обжалване касационната жалба само за жалбоподателя Д. Н., в която част определението на състава на ВКС не е предмет на настоящата частна жалба.
Като взема предвид обстоятелството, че въззивното решение на Бургаския окръжен съд е влязло в сила спрямо жалбоподателите Н. Н., К. А. и Д. А. направеният отказ от иска от същите няма правно действие. Съгласно разпоредбите на чл. 233 ГПК, които възпроизвеждат тези на чл.119,ал.2 ГПК/отм./ ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото, като в случаите, когато отказът е направен пред въззивната или касационна инстанция обжалваното решение се обезсилва. С оглед на тези разпоредби валиден отказ от иска ищецът може да направи до момента на влизане на решението в сила. След този момент отказът от иска, направен от ищеца не поражда правни последици и не следва да се взема предвид от съда.
В настоящият случай не е налице и хипотезата на чл. 249 ГПК, а именно съдът да обезсили постановеното въззивно решение, поради постигната спогодба от страните и искане да се прекрати делото. Текста се прилага само при постигната спогодба от страните по отношение на спорното право преди влизане в сила на решението. След влизане на решението в сила разпоредбите не се прилагат. Искането за обезсилване на решението на Бургаския окръжен съд, заявено от страните по делото по предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС, поради постигната спогодба е постъпило в съда след влизане в сила на решението поради което разпоредбите на чл.249 ГПК са неприложими.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. Н., К. и Д. А. срещу въззивно решение от 25.02.2011 г. по гр.дело № 1644/2010 г. на Бургаския окръжен съд, съответно е оставено без разглеждане искането на същите жалбоподатели за обезсилване на това решение, поради отказ от иска и за обезсилване на осн.чл.249 ГПК като правилно следва да се потвърди.
Доводите в частната жалба за неправилност на определението са неоснователни. Според жалбоподателите подадената касационна жалба е процесуално допустима, съответно направения отказ от иска и искането за обезсилване на обжалваното решение, поради постигната спогодба са породили правни последици, поради невръчване на съобщението на упълномощения от тях адвокат, съответно неизтичане на срока за касационно обжалване. Тези съображения не намират подкрепа в разпоредбите на чл.52,вр.чл.46,ал.1 и ал.2 ГПК/отм./, по който ред е проведено производството по делото. Както се посочи съобщението за постановеното въззивно решение е редовно връчено на всеки от посочените жалбоподатели на адреса за призоваване по делото – връчването е лично на К. А., а за Н. Н. и Д. А. на лица от домашните, които са поели задължението да го предадат – т.е. при спазване разпоредбите на чл.52,вр. чл.46,ал.1 и ал.2 ГПК/отм./. Следователно касационната жалба на тези жалбоподатели е подадена след едномесечния срок за касационно обжалване и е процесуално недопустима. Съответно заявения отказ от иска и искането за обезсилване на решението, поради постигната спогодба между страните по делото не са правно валидни.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определение № 53/03.02.2012 г. по гр.дело № 749/2011 г. на Върховен касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба, подадена от Н. К. Н., К. Х. А. и Д. К. А. срещу въззивно решение № VI-108 от 25.02.2011 г. по гр.дело № 1644/2010 г. на Бургаския окръжен съд и е оставено без разглеждане искането на посочените жалбоподатели за обезсилване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, поради отказ от иска, както и искането на страните по делото за обезсилване на същия съдебен акт на основание чл.249 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: