О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
гр. София 07.01.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 04 янури през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
ч.гр.дело № 327 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищцата Р. Д. А., чрез адв. М. В. против определение № 293/18.04.2012 г. по ч.гр.дело № 210/2012 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 14.02.2012 г. по гр.дело № 249/2011 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 6925/12.12.2011 г. на жалбоподателката за възстановяване на срока по чл.275,ал.1 ГПК за обжалване на определение № 688/18.11.2011 г. по гр.дело № 249/2011 г., с което производството по делото е прекратено.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното определение – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са поставени правните въпроси:1. пропускането на срок за обжалване, поради грешно съхраняване на акта, подлежащ на обжалване и пропуска за отбелязване на срока за обжалване представлява ли непредвидимо обстоятелство по смисъла на чл.64,ал.2 ГПК при липса на вина или небрежност, 2. допустимо ли е да се приеме, че е налице виновно поведение или небрежност при грешно архивиране на акта, подлежащ на обжалване, при липса на съответно за това намерение и воля и в противоречие с целта, която е предприета, 3. допустимо ли е да бъде прекратено производство при депозирани приложения по делото, но неадминистрирани правилно от съда, както и при некоректно дадени указания в съответен брой и за съответен документ с регистрационен номер за предаване, 4. допустимо ли е съда да изиска преписи при наличие на такива представени по делото, както и да прекрати производството при неконкретизирани указания за представяне на конкретни преписи и конкретен брой от всеки посочен документ, представлява ли такъв съдебен акт нищожен поради липса на основание за неговото постановяване по смисъла на чл.26,ал.2 ЗЗД, 5. допустимо ли е въззивният съд да изгради вътрешно убеждение без обсъждане на всички доводи в жалбата, 6. допустимо ли е при неправилно съхраняване на съдебен акт, пропуска за отбелязване на срока за обжалването му да лишава заинтересованото лице от възможността за възстановяване на срока, след като за обжалването на такъв акт е недопустимо удължаване на срока за извършване на пропуснатото действие и не е било възможно да бъде продължаван срока за извършване на пропуснатото действие по смисъла на чл.64,ал.3 ГПК, 7. следва ли да се приеме, че не е налице основание за невъзстановяване на срок а за пропуснатото действие, когато приложенията към молбите, депозирани в съда по делото, регистрирани в съответния съд със съответния регистрационен номер по описа на регистратурата на съда са приложени и чия е небрежността при депозирането на такива, а неадминистрирането им към съответното дело или до стоят в съответната папка и да не са възприети като такива приложения, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:
Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275,ал.1 от ГПК и е допустима.
Въззивният съд е приел, че жалбоподателката молител Р. А. е пропуснала срока за обжалване на определение от 18.11.2011 г. по гр.дело № 249/2011 г. на Добричкия окръжен съд, с което производството по делото е прекратено. Прието е, че това пропускане не се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които да стоят извън волята на страната, както и на нейния пълномощник, които не са могли да бъдат преодоляни въпреки положените усилия. Според съда съобщение за прекратяване на производството по първоинстанционното дело е надлежно връчено на пълномощника на страната-жалбоподател. Обстоятелството, че адвокат пълномощника на жалбоподателката е приложил полученото съобщение за прекратяване на производството по делото към книжа от адвокатския му архив по друг спор не представлява непредвидено обстоятелство, което да не е могла да преодолее по смисъла на чл.64,ал.2 ГПК.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на молбата за възстановяване на пропуснат срок за обжалване на определението от 18.11.2011 г. по гр.дело № 249/2011 г. на Д. и е потвърдил определението на същия съд.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси в п.1 и 2-ри от изложението. За да е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК съгласно тълкуването, изразено в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делото според точния смисъл на законите. Посочените правни въпроси касаят приложението на чл. 64, ал. 2 ГПК, които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, за промяна на която не са налице данни за промяна на обществените условия и законодателството.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпросите, поставени в п.3, 4, 6 и 7, тъй като същите не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК – не са включени в предмета на спора и не са обусловили правните изводи на съда по делото. С оглед на това не следва да се обсъжда наличието на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Поставеният въпрос в т.5-ти от изложението представлява довод по правилността на обжалваното определение, а не правен въпрос, съгласно тълкуването, дадено в т.1 на ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Същият подлежи на преценка ако се допусне касационно обжалване, данни за което в настоящият случай не са налице. Поради изложеното не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по този въпрос.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд по поставените правни въпроси от жалбоподателката.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 293/18.04.2012 г. по ч.гр.дело № 210/2012 г. на Варненския апелативен съд по касационна частна жалба вх. № 2511/14.05.2012 г., подадена от Р. Д. А., чрез адв. М. В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: