О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№309
гр. София, 07.07.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2381 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1056 от 03.02.2016г. по гр.д. № 3876/2015г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав, в частта му, с която е потвърдено решение от 24.10.2014г. по гр.д. № 2531/2011г. на Софийски районен съд за осъждане на която Националния съюз на ТПК да предаде на С. Р. М., заместен от наследниците си Т. А. М. и Р. С. М.; М. А. Б., заместен от наследника си А. М. Б.; Ф. А. К., заместена от наследниците си М. К. К. и М. К. К. на основание чл. 108 ЗС следния недвижим имот: четири стаи на първи етаж с площ 60 кв.м., както и три магазина на партерния етаж: магазин № 1 с площ 37 кв.м., магазин № 2 с площ 31 кв.м. и магазин № 3 32 кв.м., намиращи се в сградата на [улица], както и на основание чл. 59 ЗЗД да заплати на обезщетение за лишаване от ползване за периода от 09.11.2009г. до 09.06.2011г. в размер на 6 644,75лв.
Касационната жалба е подадена от Националния съюз на ТПК. В нея се поддържа неправилност на решението. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК като са поставени въпросите: 1/ за активната легитимация на ищците по исковете за собственост и за обезщетение за ползване, доколкото съдът е приел, че реституцията на 61% от собствеността настъпва „екс леге”, без да отчете, че относно имотите, отчуждени по З., З. и ЗС, вкл. тези по чл. 101 ЗС, реституцията настъпва след административно производство; 2/ относно допустимостта да се извършва косвен съдебен контрол върху валидността на административен акт за отчуждаване на недвижим имот, като се визира Разпореждане на Министерския съвет от 22.04.1955г.; 3/ относно доказателствената сила на констативния нотариален акт на касатора, издаден пред 1958г., като се поддържа противоречие с Тълкувателно решение № 11/2012г. на ОСГК.
Ответниците Т. А. М., Р. С. М., М. К. К., М. К. К. и А. М. Б.-Н., чрез пълномощника адв. М., вземат мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявените искове са за собственост и за обезщетение за лишаване от ползване. Ищците основават правото си на собственост на наследство и реституция, като твърдят, че 39% от имота са отчуждени по ЗОЕГПНС, а 61 % са отнети не по предвидения в закона ред. Между страните е успешно проведен иск по чл. 108 ЗС относно поземления имот с площ от 318 кв.м., представляващ пл.№ 11 в кв. 182 по плана на м. “Западно предградие”. По отношение на обектите в партерния и първия етаж на сградата искът против настоящия касатор НС ТПК в предходното производство е бил отхвърлен, защото не е установено той да владее имота – фактическата власт е упражнявана от [фирма]. Настоящият иск е заведен с твърдението, че имотът се владее от ответника, което е съдът е преценил като ново обстоятелство, необхванато от силата на пресъдено нещо на приключилия спор. От своя страна, ответникът по иска Национален съюз на ТПК поддържа, че е собственик на имота от 1958г. след отчуждаването му от държавата и предоставянето за негови нужди, което е удостоверено с констативен нотариален акт.
Фактическите обстоятелства, въз основа на които ищците извеждат правото на собственост върху процесните магазини и стаи, са идентични с обстоятелствата, на които те са основали иска по чл.108 ЗС по приключилото гр.дело N 8012/99 г. на СРС, 44 с-в. Единственият нов факт по настоящето дело са изложените твърдения, че към предявяване на иска ответника владее имота. Не се спори относно отчуждаването на 39 % от собствеността върху имота по реда на ЗОЕГПНС и предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ. Относно 61% от имота са налице данни, че са отчуждени по чл. 101 ЗС, но същевременно според издадения в полза на ответника констативен нотариален акт за собственост по регулация от 1958г. отчуждаването е по регулационни преписки, като е удостоверено, че стойността на имота е внесена от ЦС на ТПК по сметка в Д.. При тези данни съдът е приел за недоказана хипотезата на чл. 101 ЗС за наличие на особено важни държавни нужди на държавата и е изтъкнал, че цитираните в нотариалния акт регулационни преписки сочат на отчуждаване по З.. На второ място съдът е намерил за недоказано изплащането на обезщетение на собствениците за отчуждения имот. Поради това е приел, че отчуждаването не е извършено по предвидения в закона ред, не е платено обезщетение и е налице основание за възстановяване на собствеността по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ.
Спрямо правата на ответника съдът е изтъкнал, че констативният нотариален акт не води до прехвърляне на собствеността и че посоченото в него Решение на ИК на СГНС по протокол N 7/24.02.1955г. не е в състояние да прехвърли собственост от държавата в полза на ЦС на ТПК.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
К. не е формулирал ясни правни въпроси съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Въпросът за активната легитимация на ищците по предявените искове не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК; той касае конкретните фактически обстоятелства и доказателства по делото, а не е общозначим правен въпрос, разрешен в обжалвания акт и е обусловил крайния изход на спора. Доводите, че реституцията на имоти, отчуждени по З., З. и ЗС, вкл. тези по чл. 101 ЗС, настъпва след провеждане на административно производство, са неотносими към мотивите на въззивния съд, който е приел, че 61% ид.ч. от имота са отчуждени не по установения законов ред, което е основание за възстановяване на собствеността по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, а тази реституция настъпва “екс леге”.
Вторият изведен правен въпрос е за допустимостта на косвения съдебен контрол върху валидността на административен акт за отчуждаване на недвижим имот, като се визира Разпореждане на Министерския съвет от 22.04.1955г. Предвид посочената хипотеза на чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ, при която подлежат на възстановяване имущества отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред, то е несъмнено, че за извършване на преценката дали е спазен реда за отчуждаване съдът проверява законосъобразността на отчуждителния акт, когато такъв има постановен.
На последно място касаторът въвежда противоречие на обжалвания акт с Тълкувателно решение № 11/2012г. на ОСГК на ВКС по отношение на доказателствената сила на констативния нотариален акт. Такова несъответствие не е налице. В тълкувателния акт е разяснено, че когато и двете страни в правния спор разполагат с нотариални актове, респ. с други документи за удостоверяване правото на собственост, то всяка носи тежестта да докаже фактическия състав на своето придобивно основание. Настоящият случай е такъв – всяка от страните претендира да е собственик на имота и се позовава на съответно придобивно основание. При това положение съдът е обсъдил предпоставките за всяко от тях и е счел, че е осъществено това, на което се позовават ищците; съответно е счел доказателствената сила на констативния нотариален акт на ответника за опровергана.
При горните изводи следва да бъде отказан достъпът до касационен контрол на обжалвания въззивен акт. В полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в настоящето производство в размер на 2600лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение решение № 1056 от 03.02.2016г. по гр.д. № 3876/2015г. на Софийски градски съд, ІІ-г въззивен състав, по касационната жалба на Националния съюз на трудово-производителните кооперации, ЕИК[ЕИК].
ОСЪЖДА Националния съюз на трудово-производителните кооперации, ЕИК[ЕИК], да заплати на Т. А. М., Р. С. М., М. К. К., М. К. К. и А. М. Б.-Н. сумата 2600/две хиляди и шестстотин/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: