О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№302
С., 05.07.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2377 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. И. П. чрез пълномощника му адвокат Д. К. против решение № 146/9.02.2016 г. по гр.д. № 1674 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 1612 от 3.04.2015 г. по гр.д. № 10128/2014 г. на Районен съд-Варна за отхвърляне на предявения от И. И. П. против Н. И. Д. иск за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на И. П. И., починал на 19.10.2013 г. чрез намаляване на извършеното в полза на ответницата дарение по нотариален акт № 125, дело № 12467/1997 г.
Н. И. Д. е подала писмен отговор чрез пълномощника си адвокат Е. И., в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
К. И. П. не е формулирал коректно правен въпрос, но същия може да бъде уточнен от съда до въпроса: при образуване на наследствена маса по чл.31 ЗН във всички случаи ли стойността на дарен имот се определя към момента на отриване на наследството или в хипотеза, в която дареният е отчуждил имота преди откриване на наследството следва да се има предвид цената на отчуждаването, с която надареният се е обогатил.
Поставеният въпрос е относим към извода на въззивния съд за неоснователност на довода, че в наследствената маса следва да се включи стойността, на която ищецът се е разпоредил с подарен му от наследодателя имот, а не стойността на този имот към момента на откриване на наследството, като е прието, че е ирелевантно дали, кога и на каква цена е извършено разпореждане с този имот, доколкото относим към спора е безспорният факт, че той е усвоил същия и стойността му е такава, каквато е посочена от вещото лице към датата на откриване на наследството /погрешно в решението е посочено датата на дарението/. Счетено е, че да се приеме нещо различно означава формирането и стойността на наследствената маса да се постави в зависимост от волята и действията на наследника, претендиращ права по чл.30 ЗН, каквато не е волята на законодателя.
К. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като счита, че нормата на чл.31, предл.второ ЗН е остаряла и е в пряко противоречие, както с Конституцията, така и с повечето основни закони на страната. Счита, че определянето на стойността на подарен имот към момента на откриване на наследството, недопустимо вменява задължения на лице за събития, които са извън негов контрол, по никакъв начин не зависят от лицето и са извън възможността за влияние на същото лице /напр. промяна в пазарната конюнктура/, като се ангажира пълна материална отговорност до размера на стойността на даренията имот и то към момента на откриване на наследството.
Образуването на наследствената маса цели да се установи каква би била стойността на наследството към момента на откриването му, ако наследодателят не бе извършил безвъзмездни разпореждания и да се определи стойността на разполагаемата и запазена част. Правилото на чл.31, изр.второ ЗН обслужва именно тази цел, като определя единен момент за оценка на недвижимите имущества независимо към кой момент са извършени даренията. Остойностяването на подареното имущество с оглед включването му в наследствената маса не създава задължения за надарения, нито ангажира каквато и да било негова имуществена отговорност, поради което и съображенията, с които е мотивирана хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК /включително и хипотетичната възможност дарението да е извършено през 1988 г., имотът да е продаден от надарения за 5000 лв., а наследството да е открито 2016 г. когато стойността е 1 000 000 лв., защото имота е включен в регулация и е благоустроен, която възможност не кореспондира с данните по делото/ са неотносими към правилата на чл.31, изр.второ ЗН. Посочената разпоредба е ясна и по прилагането й има трайно установена практика, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 146/9.02.2016 г. по гр.д. № 1674 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: