О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№253
С., 14.06.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 1717 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Н. С. чрез пълномощника му адвокат А. М.-С. против решение № 5 от 8.01.2016 г., постановено по гр.д. № 1576 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е потвърдено решение № 394 от 22.07.2015 г. по гр.д. № 1891/2014 г. на Районен съд-Казанлък за извършване на съдебна делба между Н. Н. С. и Б. Р. С. чрез изнасяне на публична продан на ПИ № 1569 с площ от 352 св.м., включен в УПИ Х.-1569,1570 с построената в ПИ едноетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка с външна тоалетна и за отхвърляне на предявеният от Н. Н. С. против Б. Р. С. иск за заплащане на сумата 3678 лв., подобрения в имота.
Б. Р. С. е подала писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба в частта, с която се атакува произнасянето на съда по предявения по реда на чл.346 ГПК иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на извършени подобрения в размер на 3678 лв. е процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по извършване на делбата, съдът съобрази следното:
Производството е във фазата по извършване на делбата, след като процесния имот е допуснат до делба с влязло в сила решение от 15.01.2015 г. при квоти 3/8 ид.ч. за Б. Р. С. и 5/8 ид.ч. за Н. Н. С.. В. съд е приел за неоснователно искането на касаторът за възлагане на делбения имот при условията на чл.349, ал.2 ГПК, тъй като процесната съсобственост е смесена – възникнала е не само в резултат на наследяване, но и на прекратена съпружеска имуществена общност. По повод довода във въззивната жалба за наличие на преюдициално производство по чл.29, ал.3 СК, съдът е изложил съображения, че този иск е предявен след влизане в сила на решението по допускане на делбата, а последното има сила на пресъдено нещо относно обема на притежаваното от всеки от съделителите право на собственост в съсобствената вещ и не може да бъде предметна преразглеждане и пререшаване, поради което иска за признаване, че приноса на Н. Н. С. в придобиването на общото имущество по време на брака му с Б. Р. С. значително надхвърля нейния принос не е преюдициален за производството по извършване на делбата.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, като счита, че въпросът преюдициален ли е искът по чл.29, ал.3 СК за извършването на делбата и въпросът за приложението на чл.235 ГПК и задължението да се обсъдят доводите за поставяне в дял на процесния недвижим имот, се разрешават противоречиво от съдилищата и по тях въззивното решение противоречи на практиката на ВКС.
К. съд не констатира наличие на основание за допускане на касационно обжалване. И двата въпроса са обосновани с твърдението на касатора, че съдът не е обсъдил всички доводи и доказателства във връзка с искането за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.2 ГПК и по-специално, че плащането на сумите за уравнение на дела на майката и сестрата на касатора е извършено с негови извънсемейни средства, поради което и претендира по-голям принос на основание чл.29, ал.3 СК. Посочените твърдения, а съответно и поставените въпроси са неотносими към извода на въззивния съд, че тези обстоятелства са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата и се явяват ирелевантни към претендирания от настоящия касатор способ за извършването й, поради което същите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 2383 от 19.02.2016 г. на Н. Н. С. чрез пълномощника му адвокат А. М.-С. против решение № 5 от 8.01.2016 г., постановено по гр.д. № 1576 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Стара Загора в частта, с която е потвърдено решение № 394 от 22.07.2015 г. по гр.д. № 1891/2014 г. на Районен съд-Казанлък за отхвърляне на предявеният от Н. Н. С. против Б. Р. С. иск за заплащане на сумата 3678 лв., подобрения в имота.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5 от 8.01.2016 г., постановено по гр.д. № 1576 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Стара Загора в частта, с която е потвърдено решение № 394 от 22.07.2015 г. по гр.д. № 1891/2014 г. на Районен съд-Казанлък за извършване на съдебна делба между Н. Н. С. и Б. Р. С. чрез изнасяне на публична продан на ПИ № 1569 с площ от 352 св.м., включен в УПИ Х.-1569,1570 с построената в ПИ едноетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка с външна тоалетна.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщаването му, а в частта, с която не е допуснато касационно обжалване е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: