О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София, 12.07.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 215 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.1,т.2 ГПК във вр. с чл.248,ал.3 ГПК.
С определение №914,постановено на 19.03.2012г. от Пловдивския окръжен съд по в.гр.д.№557/2011г. е оставено без уважение искането на Р. Н. Г. за изменение на решението по делото в частта му за разноските.
Определението е обжалвано от Р. Н. Г. с оплаквания,че е неправилно и с искане да бъде отменено. Поддържа,че неправилно въззивният съд е приел,че не е доказано претендираните разноски да са били направени,както и че в нарушение на съдопроизводствените правила е приел,че адвокатското възнаграждение е прекомерно без насрещната страна да е направила подобно възражение.
Ответникът по частна жалба Н. И. М. не изразява становище.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е основателна поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съобразно с отхвърлената част от иска,като по реда на чл.248 ГПК може да иска от съда да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая предявеният от Н. И. М. срещу Р. Н. Г. иск е отхвърлен с решение на Пловдивския окръжен съд,постановено на 06.06.2011г. по гр.д.№557/2011г.,като с определение №177/09.03.2012г., постановено от І ГО на ВКС по гр.д.№937/2011г. е прието,че същото не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Със същото определение делото е върнато на въззивния съд за произнасяне по искането на Р. Н. Г. за изменение на решението в частта му за разноските.
С обжалваното определение Пловдивският окръжен съд е оставил искането за изменение на решението в частта му за разноските без уважение,като е приел,че в представения по делото договор за правна помощ не е изрично посочено,че уговореното адвокатско възнаграждение е било платено. Прието е,че от посочването в договора,че възнаграждението е платимо “днес изцяло” не става ясно дали същото действително е платено,доколкото полето “Внесена сума” е празно. Изложени са съображения и за прекомерност на договореното възнаграждение.
Действително в представения по делото договор за правна помощ, сключен между Р. Н. Г. и нейния процесуален представител адв.Д. И. е посочено,че е договорено възнаграждение в размер на 1200лв. платимо “днес изцяло”,като в полето за “Внесена сума” липсва отбелязване. При липса на възражение от противната страна досежно изпълнението на договорените между страните начин и срок за плащане на адвокатското възнаграждение,според настоящия състав следва да се приеме,че доколкото обичайно подобни уговорки се изпълняват точно като предхождащи момента на упълномощаване и процесуалното представителство също обичайно се осъществява от упълномощения адвокат само доколкото възнаграждението действително е платено според договорения начин и в срока,посочен в договора, изводът на въззивния съд,че непопълването на полето “Внесена сума” сочи на неплащане на договореното възнаграждение,е необоснован и обуславя неправилност на обжалваното определение. Възражението,че договорът не е изпълнен следва да бъде изрично направено от насрещната страна по делото или от страните по самия договор.
Неправилно също така въззивният съд е преценявал и дали договореното възнаграждение не е прекомерно при липса на възражение за прекомерност от насрещната страна-съгласно чл.78,ал.5 ГПК съдът разполага с правомощието да преценява дали договореното адвокатско възнаграждение е прекомерно само при изрично искане на насрещната страна. Още повече,че след като приема,че не са налице предпоставки за присъждане на направени разноски по този ред,съдът не следва да преценява дали същите са прекомерни. Подобна преценка се извършва по реда на чл.78,ал.5 ГПК само когато съдът приема,че разноски следва да бъдат присъдени,но не в пълния претендиран размер.
Обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и доколкото не е налице искане на насрещната страна за присъждане на по-нисък размер на разноските по смисъла на чл.78,ал.5 ГПК,претендираната сума от 1200лв. следва да бъде присъдена в пълен размер.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №914/19.03.2012г.,постановено от Пловдивския окръжен съд по гр.д.№557/2011г.,с което е оставено без уважение искането на Р. Н. Г. за изменение на решението по делото в частта му за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. И. М. на основание чл.78,ал.3 ГПК да заплати на Р. Н. Г. сумата 1200лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща направените по гр.д.№557/2011г. по описа на Пловдивския окръжен съд разноски – възнаграждение за един адвокат.
Председател:
Членове: