О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
гр. София 31.07.2012 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 26 юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1150 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата И. Н. И., чрез адв. К. Б. против решение № 300/18.07.2011 г. по в. гр. дело № 235/2010 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение № 263/22.12.2009 г. по гр. дело № 5855/2006 г. на Пернишкия районен съд в частта, с която е отхвърлен иска за съдебна делба на част от движимите вещи, описани в исковата молба, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за делба от И. Н. С. на дворно урегулирано място, съставляващо парцел *, имот пл. № * в кв.* по отменения план на [населено място], общ.Р., обл.П., цялото с площ от 1095 кв.м., по действащия регулационен план парцел * в кв.*, застроено с масивна четириетажна вилна сграда.
Жалбоподателката поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: 1. каква е доказателствената тежест на частните писмени документи, неносещи подписа на оспорилата ги страна и кой носи доказателствената тежест относно доказване истинността на същите, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата – решение № 30/06.01.70 г. по гр.дело № 2069/69 г. на ВС I г.о, решение № 1050/21.10.91 г. по гр.дело № 853/91 г. на ВС I г.о, решение № 802/23.06.92 г. по гр.дело № 417/92 г. на ВС IV г.о., 2. как следва да се преценяват показанията на близки свидетели на страните по реда на чл.136 ГПК/отм./ решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата – цитирани са решение № 70/03.11.1980 г. по гр.дело № 65/80 г. на ОСГК, решение № 4020/29.12.1982 г. по гр.дело № 3495/82 г. на ВС II г.о., решение № 1203/18.08.1956 г. по гр.дело № 5106/56 г. на ВС I г.о., решение № 643/18.06.1956 г. по гр.дело № 2661/56 г. на ВС II г.о., решение № 463/16.03.96 г. по гр.дело № 1094/95 г. на ВКС IV г.о., 3. неправилната преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съставляваща особено съществено процесуално нарушение по чл.188 ГПК/отм./, решен в противоречие с практиката на ВКС и решаван противоречиво от съдилищата – цитирани са решение № 87/04.11.1958 г. по гр.дело № 55/1958 г. на ОСГК, решение № 121/20.04.1994 г. по адм. дело № 4939/93 г. на ВС III г.о., 4. като възниква семейна имуществена общност върху сграда, започната по време на фактическо съжителство и достроена през време на брака, възниква ли семейна имуществена общност върху сграда, построена от двамата съпрузи по време на брака им върху имот на единия съпруг, както и намира ли приложение разпоредбата на чл.92 ЗС в такива случаи, решен в противоречие с практиката на ВКС – цитирани са Постановление № 5/31.10.1972 г. на Пленум на ВС, раздел IV, решение № 277/20.03.92 г. по гр.дело № 88/92 г. на ВС I г.о., решение № 1377/14.06.72 г. по гр.дело № 962/72 г. II г.о., решение № 865/20.10.93 г. по гр.дело № 408/93 г. на ВС I г.о. Жалбоподателката счита, че всеки от поставените въпроси е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата В. Р. С. в писмен отговор, чрез адв. Д. Д. и Й.. Д. е изразил становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по допускане на делбата на движими вещи и недвижим имот в режим на семейна имуществена общност.
От фактическа страна въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи – имали са два брака – първият сключен на 30.10.1974 г. и прекратен с влязло в сила решение на 12.03.1981 г. и вторият, сключен на 10.06.1989 г. и прекратен с влязло в сила решение на 16.09.2006 г.
Възоснова на събраните по делото доказателства – писмени и гласни е прието, че за периода от време от 1984 г. до сключването на втория брак през 1989 г. страните по делото В. и И. С. живеели на съпружески начала – имали общ бюджет и закупували заедно обзавеждането на апартамента в [населено място] № 4,[жилищен адрес] със застроена площ от 82.23 кв.м. с равни средства, независимо на чие име са били фактурите, издавани при закупуването. Решението на районния съд, с което е допуснат до делба описания апартамент между страните по делото при равни делбени части е влязло в сила. Прието е, че страните са придобили движимите вещи, находящи се в апартамента в [населено място] и са съсобствени между тях както следва – комплект спалня, с надстройка и четирикрилен гардероб с надстройка, холова гарнитура”Л.”, секция „Х. – л.” – 4 бр.секции, холна разтегателна маса, полилей-луксозен с 5 гнезда, полилей за спалнята с три гнезда, метална закачалка в коридора, тоалетка с шкафче и голямо огледало с орнаменти/в коридора/, кухненски шкафове, мивка – алпака-кухненска, перална машина”П. 04”- автоматична, столове тапицирани – 2 бр., полилеи в коридора 2 бр., полилей за кухнята, полилей за детската стая с три гнезда, вана в банята, бойлери – 2 бр., тоалетка с огледало и шкафчета, бюро – ученическо, поставка за вестници и списания-метална, секция на три нива, ъглова спалня с чекмеджета, щори – 9 бр., четирикрилен гардероб с надстройка, велтер в спалнята-черен, балатум в кухнята и коридора, нощни лампи – 2 бр., гардероб двукрилен в детската стая, ракла в детската стая, масичка с поднос плетена, маслен радиатор подвижен, стандартен. Прието е, че същите следва да се допуснат до делба при равни квоти – по ? ид. част за всеки от съделителите. Във въззивното решение съдът е изложил доводи досежно свидетелските показания, които възприема, съответно тези на които не е дадена вяра, както и приложените писмени доказателства.
Въззивният съд е приел за неоснователен искът за делба на движимите вещи, находящи се в апартамента в [населено място] както следва – цветарник-метален –ковано желязо, портманто – в коридора-тапицирано с тъмнозелена кожа и метална закачалка, голям стенен часовник-вграден в дървена кутия с махало, прахосмукачка”Ч.” – синьо-зелена на цвят, хладилник – голям с камера-бял, ел.готварска печка”М.” – стандартна – бяла, кухненска кръгла маса, сглобяема правоъгълна маса, кухненски ъгъл-кожен-тъмнокахява кожа, столове-тапицирани 2 бр., килим-персийски, сокоизстисквачка-руска-бяла, миксер с кана, фаянсови плочки за кухнята -/нови/ 10 кв.м. – цвят – меланж – розово и бяло размери 10/10 см., голяма разтегателна маса в детската стая, радиатори – 4 бр. чугунени – немонтирани, мокет – 2 бр. – в детската и в хола – цвят меланж, нощни лампи 4 бр., масичка за напитки, фототапети – 4 бр., черно-бял телевизор, ел.печка”Е.”.
По отношение на недвижимия имот – УПИ * в кв.* по регулационния план на [населено място] с площ от 1095 кв.м. съдът е приел, че същият е закупен от ответника по жалбата В. Р. С. от своя баща с нот. акт № */1984 г. Установена е идентичност между имота, предмет на продажбата и процесния УПИ. Съдът е приел, че процесния УПИ е придобит от ответника по жалбата след прекратяване на първия брак на 12.03.1981 г. и преди сключването на втория на 10.06.1984 г. Прието е, че с оглед на този факт процесния имот е лична собственост на В. С.. Като се е позовал на разпоредбите на чл.133,ал.1,б.”а” ГПК/отм./ съдът е приел, че е недопустимо със свидетелски показания да се установява участието на жалбоподателката в придобиване на имота.
Въззивният съд е приел, че с констативен нот. акт № */21.09.2005 г. ответникът по жалбата е признат за собственик на четириетажна жилищна сграда, находяща се в посочения урегулиран поземлен имот. Възоснова на събраните по делото доказателства, които съдът е обсъдил, съответно е изложил доводи за възприетите или не доказателства, за проведените оспорвания от страните съдът е приел, че четириетажната жилищна сграда е собственост само на ответника по жалбата В. С.. За да направи извода съдът е приел за ирелевантно обстоятелството, че строително разрешение № 18/18.07.84 г. е издадено на името В. С. и И. С., че при липса на доказателства В. С. да е учредил на последната право на строеж и при липса на твърдения за това сградата е лична собственост на С..
Съдът е приел, че страните по делото от 1984 г. до 10.06.89 г. са живяли заедно на съпружески начала, от 10.06.89 г. до 19.06.2006 г. са имали сключен брак, като са били във фактическа раздяла за времето от 12.09.92 г. до прекратяване на втория по ред брак – до 19.06.2006 г. Прието е възоснова на представените от В. С. фактури, че същият е закупувал строителни материали за изграждане на сградата за времето от 1984 г. до 1988 г. Съдът е приел, че С. е представил многобройни писмени доказателства за закупени строителни материали. Същите съдът е преценил в съвкупност със събраните гласни доказателства на двете групи свидетели. Прието е, че строителните материали, закупени от Р. са вложени в строежа на сградата. Според въззивния съд строителните материали са били закупувани от ответника по жалбата за периода от време 1984-1988 г. и същият декларирал сградата за пръв път на 05.02.1993 г.
Относно разпитаните по делото две групи свидетели съдът е възприел показанията на свидетелите П. С. Р., К. Р. С., П. Б. В., В. Й. С. и М. М. Л.. Изложени са и съображения за съответствие на показанията на посочените лица със събраните по делото писмени доказателства. Според съда сградата е изградена в груб строеж с поставен покрив/до карабина/ до края на 1985 г., след което продължили останалите строителни работи и до момента на сключване на втория брак – 19.06.1989 г. строителството на сградата е приключило.
Относно представените писмени доказателства по пускането на механата в четириетажната сграда в експлоатация съдът е приел, че същите касаят периода 1992 г. до 1994 г. и са относими към спазване на нормативни изисквания за пускането на помещението като търговски обект.
Въззивният съд е приел, че четириетажната къща в [населено място] е изградено върху дворно място, собственост на В. С., че жалбоподателката не е оборила презумпцията на чл.92 ЗС, поради което сградата е лична собственост на С. и искът за делба на същата е неоснователен.
Относно движимите вещи, находящи се в жилищната сграда в [населено място] съдът е приел, че през време на брака между страните – втория по ред със съвместен принос са придобити следните движими вещи – табуретки 4 бр., масички – холни-4 бр., ел.печка 3 бр., нощни лампи 5 бр., бойлери 2 бр., цветарници – 2 бр., усилвател с грамофон „Р.” и 2 бр.тонколони, телевизор”Ф.” цветен, абсорбатор 1 бр., ел.скара, одеала 4 бр., възглавници – 4 бр., чаршафи – 6 бр., хавлиени кърпи – 3 бр., закачалки – 5 бр., радиоточки 5 бр., огледала 8 бр. За същите вещи съдът е приел, че представляват съпружеска имуществена общност и следва да се допуснат до делба при равни делбени части – по 1/2 ид.част. за всеки от съделителите. За останалите движими вещи по този пункт от исковата молба съдът е приел, че не е установено страните по делото да са ги придобили през време на брака със съвместен принос. Това са вещите – барче, диван, шевна машина, легла 5 бр., маса, табуретки 6 бр., масички холни 2 бр.,метални шкафове ел. печки 9 бр., нощни лампи 5 бр., полилеи 10 бр., легла персон и половина 2 бр., нафтова печка, бойлери 2 бр., котле за парно, перални машини 2 бр.-„Р.” и „Р.”,ютии 2бр., черно бели телевизори 2 бр., абсорбатори 1 бр., дюшеци 7 бр., одеала 16 бр., възглавници 16 бр., чаршафи 24 бр., юргански пликове 30 бр., калъфки 30 бр., килим, хавлиени кърпи 37 бр. малки и 40 бр. големи, чугунени мивки 3 бр., тапети нови за 9 стаи и механа, фототапет, радиоточки – 3 бр., хладилник малък, ел.печка”Р.”, походни легла 2 бр., нови платове за покривки топове 30 м., пердета нови – ямболен – 30 м., менгеме, винтонарезна дъска, бормашина електрическа, бормашина-ръчна, ъглошлайф, абрихт, бибета – 2 бр., машинка за рязане на дърва”Д.”, електрожен, машинка за сваляне на боя за лек автомобил, уред за вадене на лагери, уред за смяна на гуми, водопроводни виенски ключове – 2 бр. голям и малък, крачна помпа за гуми, дъска за гладене, пистолет за боядисване на коли, машина за пръскане на постна боя, стълба-домакинска, стълба-разтегателна, маслен радиатор, прахосмукачка.
Относно движимите вещи, находящи се в механата в [населено място] съдът е приел за установено, че през време на брака между страните по делото са придобити вещите дървена пейка с облегалки – 4 бр., ел.скари 2 бр., вентилатор 1 бр., шкаф под мивката 1 бр. и голям шубер шкаф – дървен. С оглед на това съдът е приел, че същите следва да се допуснат до делба при равни делбени части. За останалите движими вещи – по 29 пункта, подробно описани в решението съдът е приел иска за неоснователен.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия правен въпрос, поставен в изложението. Жалбоподателката не се позовава на така наречената задължителна практика на ВКС, за да се извърши преценка за предпоставката, визирана в посочения текст. Според тълкуването, дадено в ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – т.2-ра правният въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, ако е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданската колегия на ВС, постановени при условията на чл.86,ал.2 ЗСВ 1994 г./отм./, с тълкувателни решения на ОС на ГК и/или ТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл.290 ГПК. В изложението не е цитирана такава практика на ВКС, поради което не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения правен въпрос
С решение № 30/06.01.70 г. по гр.дело № 2069/69 г. на ВС I г.о. е прието, че при оспорване на писмен документ, ако другата страна заяви, че желае да се ползва от него съдът постановява проверка на истинността на документа и след това с определение или с решение по делото се произнася по направеното оспорване. С обжалваното решение съдът не е разрешил правния въпрос в отклонение с даденото разрешение в цитираното решение на ВС.
С решение № 1050/21.10.91 г. по гр.дело № 853/91 г. на ВС I г.о е прието, че ползващият се от саморъчно завещание е длъжен да установи неговата автентичност, че саморъчното завещание е нищожно ако завещателят е вписал в него две различни дати на съставяне.
С решение № 802/23.06.92 г. по гр.дело № 417/92 г. на ВС IV г.о. е прието, че тежестта на доказване истинността на частен диспозитивен документ – саморъчно завещание е върху ползващата се от него страна, а не върху оспорващата го страна, която не е задължена да установи неговата неистинност, тъй като не носи подписа й на негов издател.
Въззивният съд не е разрешил правния въпрос в противоречие с разрешението, дадено в посочените две решения на състави на ВС, тъй като се е произнесъл по хипотеза, различна от тези в цитираните решения. В последните състави на ВС са приели, че тежестта на доказване истинността на частен диспозитивен документ – саморъчно завещание е върху ползващата се от него страна, а не върху оспорващата го страна. По настоящото дело пред въззивния съд е оспорена истинността на представени от ответника по жалбата фактури за закупувани строителни материали и други вещи, които представляват частни свидетелстващи документи. С въззивното решение съдът е приел за доказана истинността на представените фактури, като е обсъдил всички събрани по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели. Дали извода на въззивния съд за доказаната истинност на частните свидетелстващи документи, каквито са процесните фактури е правилен подлежи на преценка, ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК, в което съдът преценява само наличието на основания за допускане на касационно обжалване при ясно и точно формулиран правен въпрос.
По поставения правен въпрос не се установява предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Правният въпрос касае приложение разпоредбите на чл. 154 ГПК/отм./, които разпоредби са ясни и пълни и по приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос, формулиран в изложението. Цитираното от жалбоподателката ТР № 70/03.11.1980 г. по гр.дело № 65/80 г. на ОСГК на ВС не представлява задължителна практика на ВКС по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. По този правен въпрос жалбоподателката е посочила решения на състави на ВС и ВКС, поради което следва да се прецени наличие на предпоставката, предвидена в чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С решение № 70/03.11.1980 г. по гр.дело № 65/1980 г.на ОСГК на ВС е прието, че при преценката на гласни доказателства съдът е длъжен да посочи съображения защо не дава вяра на свидетелите, които приема за недостоверни. Прието е, че когато свидетелите, посочени от едната страна са в еднаква или в нееднаква степен на родство с двете страни съдът е длъжен да приложи чл.136 ГПК/отм./, като посочи съображения за обективност на тези свидетели от аспекта и на двете страни.
С решение № 4020/29.12.1982 г. по гр.дело № 3495/82 г. на ВС II г.о. е прието, че за да може съдът при решаване на правния спор между страните да се позове и на показанията на техните роднини, необходимо е тези показания да се подкрепят от останалия доказателствен материал. Застъпено е становището за необходимостта да се съберат и други доказателства за изясняване на действителните отношения между страните, които доказателства да правят правдоподобни показанията на свидетелите-роднини.
С решение № 1203/18.08.56 г. по гр.дело № 5106/56 г. на ВС I г.о. е застъпено становището, че показанията на свидетел, лично заинтересуван от изхода на делото трябва да се преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, а при нужда да се съберат и нови доказателства, даже служебно, при съпоставяне на които би могла да се определи доколко показанията на заинтересувания свидетел са достоверни. В същата насока е и разрешението, дадено в решение № 643/18.06.56 г. по гр.дело № 2661/56 г. на ВС II г.о. и решение № 463/16.03.96 г. по гр.дело № 1094/95 г. на ВС IV г.о. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с даденото разрешение във всяко от посочените решения на състави на ВС. Фактическите изводи съдът е направил, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни. Изложил е доводи за възприетите и невъзприети показания на разпитаните по делото свидетели, включително и на показанията на тези, които са лично заинтересовани от изхода на делото, тъй като са роднини на страните, като ги е съпоставил със събраните по делото писмени доказателства. Следователно не се установява предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение на ПОС в обжалваната част.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по посочения правен въпрос от жалбоподателката. Разпоредбите на чл. 136 ГПК/отм./ са ясни и пълни и не следва да се тълкуват. По приложението им е установена трайна съдебна практика.
Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по третия въпрос, поставен в изложението, а именно, че съдът постановил решението в нарушение на чл.188 ГПК/отм./. Този въпрос касае правилността на решението в обжалваната част и е касационно основание за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същият подлежи на преценка само ако се допусне касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. С оглед на това съдът не обсъжда цитираните решения от жалбоподателката на ОСГК и на състави на ВС.
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.1 ГПК по четвъртия правен въпрос, формулиран от жалбоподателката, а именно като възниква семейна имуществена общност върху сграда, започната по време на фактическо съжителство и достроена през време на брака, възниква ли семейна имуществена общност върху сграда, построена от двамата съпрузи по време на брака им върху имот на единия съпруг, както и намира ли приложение разпоредбата на чл.92 ЗС в такива случаи, решен в противоречие с практиката на ВКС – цитирани са Постановление № 5/31.10.1972 г. на Пленум на ВС, раздел IV, решение № 277/20.03.92 г. по гр.дело № 88/92 г. на ВС I г.о., решение № 1377/14.06.72 г. по гр.дело № 962/72 г. II г.о., решение № 865/20.10.93 г. по гр.дело № 408/93 г. на ВС I г.о.
Формулирания правен въпрос не е разрешаван от въззивния съд в обжалваната част на решението. С обжалваното решение е прието, че процесната четириетажна сграда, находяща се в [населено място] е изградена в груб строеж с поставен покрив/до карабина/ до края на 1985 г., като след това са продължили останалите строителни дейности и до сключване на втория брак на 19.06.89 г. строителството на сградата е било завършено. Съдът е приел, че сградата е изградена в период от време, в който страните по делото не са били във сключен граждански брак, че строежа е извършен в дворно място, лична собственост на ответника по жалбата В. С. със строителни материали, закупени със средства на последния. С оглед на тези факти съдът е направил извода, че презумпцията, установена в чл.92 ЗС не е оборена от жалбоподателката и ответникът по жалбата е собственик на сградата по приращение, че сградата не е в режим на семейна имуществена общност. Тъй като жалбоподателката не е поставила правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд относно доводите в п.4-ти от изложението съдът намира, че само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, без да се обсъжда наличието на предпоставките по чл.280,ал.1,т.1 и т.2-ра ГПК.
Като взема предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допусне касационно на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд в обжалваната част по поставените правни въпроси от жалбоподателката И. И..
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 200 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатски възнаграждения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 300 от 18.07.2011 г. по в.гр.дело № 235/2010 г. на Пернишкия окръжен съд по касационна жалба вх. № 5216/29.08.2011 г., подадена от И. Н. И. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. К. Б..
Осъжда И. Н. И. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на В. Р. С. от [населено място], [община], Пернишка област сумата 200 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатски възнаграждения.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: