.26-С-209
Дата:24.01.2011 год.
ЗМДТ, чл. 21;
ДР на ЗУТ, § 5, т. 29
В отговор на въпроса относно определяне на сградите на студентските общежития като жилищни или нежилищни имоти за целите на облагането им с данък върху недвижимите имоти по ЗМДТ, Ви уведомяваме:
За квалификация на сградите на студентските общежития като жилищни или нежилищни имоти следва да се изхожда от определенията, дадени в Закона за устройство на територията.
По силата на § 5, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ “жилищна сграда“ е сграда, предназначена за постоянно обитаване, в която най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ се заема от жилища“, т.е. жилищните сгради според законовото определение за предназначени за постоянно обитаване.
“Жилище“ според определението на т. 30, § 5 от ДР на закона е “съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди“.
Задължителните изисквания за всяко жилище са: да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него /чл. 40, ал. 1 ЗУТ/.
Наредбата за ползване на студентските общежития и столове в чл. 4, ал. 1 определя студентските общежития като «жилищни сгради или обособени части от тях, предназначени за временно задоволяване на жилищните нужди на студентите, докторантите и специализантите в редовна форма на обучение».
Наличието на законово определение за “жилищна сграда“ прави непротивопоставими други квалификации и определения, съдържащи се в подзаконови актове, вследствие на което студентските общежития не могат да се определят като “жилищни сгради“ по смисъла на § 5, т. 29 от ДР на ЗУТ /не са предназначени за постоянно обитаване/. Данъчната им оценка следва да се определя като за нежилищни имоти.
В подкрепа на казаното ще посочим Класификатора за предназначението на сградите и на самостоятелните обекти в тях към Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /таблица 3, Приложение № 2 към чл. 16 от наредбата/, издадена на основание чл. 31 от Закона за кадастъра и имотния регистър. В него се прави ясно разграничаване между жилищните сгради, които са предназначени за постоянно обитаване според цитираното по-горе законово определение и другите сгради за обитаване. Поради тази причина жилищните сгради /еднофамилни и многофамилни/ се обозначават с код, различен от общежитията, хотелите, апартаментните хотели и другите сгради за обитаване.
Бихме искали да Ви напомним, че освен пропорционално върху данъчната/ оценка на имота таксата за битови отпадъци се определя и според количеството щ изхвърляните отпадъци, като в този случай таксата за един имот се изчислява според броя и вида на съдовете за отпадъци, които ще се използват през годината, към която се добавя такса за поддържане на чистотата на териториите/ за обществено ползване /промил върху данъчната основа/.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’