.37-00-2
Дата: 15-01-2009 год.
ЗДДС, чл. 113, ал. 1;
ЗДДС, чл. 113, ал. 4.
Относно: валидност на фактура, издадена след петдневния нор-мативно определен срок в Закона за данъка върху добавената стойност (в сила от 01.01.2007г.)
Във връзка с поставения въпрос във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 37-00-2/08.01.2009 г. е изложена следната фактическа обстановка:
В Комисия за финансов надзор, управление на “……………….“ постъпиха жалби срещу откази от здравноосигурителни дружества по претенции за възстановяване на разходи за извършени медицински услуги. Отказите са мотивирани с факта, че фактурите за извършени медицински услуги са издадени след изтичане на петдневния срок от датата на възникване на данъчните събития, визиран в разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС.
Въпросът Ви е валидни ли са фактури, издадени след петия ден от датата на възникване на данъчното събитие?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането (чл. 113, ал. 4 от ЗДДС). В случая изложен в запитването Ви независимо, че дадена фактура е издадена след петдневния нормативно определен срок, то ако със същата е документирана извършена доставка или получено авансово плащане следва да се приеме тази фактура за документ, удостоверяващ съответната стопанска операция. Правната последица от неиздаване в срок на фактура е възможността за налагане на административна санкция, но неспазването на срока не се отразява на валидността на издадената фактура.
Доколкото в случая с оглед на характера на предоставяните услуги би могло да се предположи, че получател по такава фактура е физическо лице е приложима разпоредбата на чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС съгласно която фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Следователно разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС не е приложима в случая. На основание ал. 6 на същата разпоредба когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на
на другата страна за издаването. Предвид горното така издадена фактура, с която се документира съответна стопанска операция следва да се приеме за валидна.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘