О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
гр. София 04.01.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 06 декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 895 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците Г. В. О. и П. Г. О., двамата чрез адв. В. С. против решение № 976/12.06.2012 г. по в.гр.дело № 932/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 109/22.02.2012 г. по гр.дело № 1153/2007 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е изнесен на публична продан недвижимия имот – жилище със застроена площ от 86.60 кв.м., заемащо трети надпартерен тавански жилищен етаж от жилищната сграда, построена в дворно място с площ от 129 кв.м., съставляващо ПИ * по КК на [населено място].
Жалбоподателите поддържат основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението са поставени въпросите: 1. решението на Пловдивския окръжен съд е в пълно противоречие с редица решения на ВС и ВКС, като приема, че въпреки наличието на два реални дяла при двама съделители, които се ползват от 1986 г. като обособени дялове и че съгласно закона представляват търпим строеж и въпреки доказаното от вещото лице, че се касае за два реални дяла, които се ползват и могат да се ползват самостоятелно от съделителите, т.е. установена е делимост на процесния имот в противоречие с практиката е приел, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.203 ЗУТ, въпреки, че производството за делба е проведено при ГПК/отм./ и следва да се приложи разпоредбата на чл.292 ГПК/отм./ – т.е. делбата да се извърши чрез разпределение на дяловете между съделителите, решен в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 90/27.02.2003 г. по гр.дело № 522/2002 г. на ВКС I г.о., решение № 786/27.12.2005 г. по гр.дело № 538/2005 г. на ВКС I г.о., решение № 659/27.11.2003 г. по гр.дело № 316/2003 г. на ВКС I г.о., 2. според жалбоподателите постановеното решение не е съобразено със задължителната сила на ППВС № 7/73 г. т. 5, б.”в”, според която съсобствена сграда или жилище могат да бъдат разделени по съдебен ред в самостоятелни обекти, когато това не е свързано със значителни преустройства или с неудобства по-големи от обикновените при спазване на строителните правила и норми – чл.39,ал.4 ЗС, респективно чл.62 З./отм./. Поддържат, че когато обособяването на сградите или жилището в самостоятелни нови жилища е свързано с изменение на утвърдения архитектурен проект то не може да бъде извършено по съдебен ред преди органите на народния съвет в определения от съда срок да са одобрили архитектурния проект за обособяване на дяловете. Когато обособяване на жилищата не е свързано с изменение на утвърдения архитектурен проект това одобрение не е необходимо да се изисква, решен в противоречие с решение № 368/17.01.2011 г. по гр.дело № 851/2009 г. а ВКС II г.о., решение № 1422/23.07.59 г. по гр.дело № 3692/59 г. на ВС III г.о., решение № 1573/19.06.1970 г. по гр.дело № 959/70 г. на ВС I г.о., Според жалбоподателите правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по жалбата не са изразили становище по жалбата.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:
Делото е делбено във фазата по извършване на съдебната делба.
С влязло в сила решение № 24/07.01.2010 г. по в.гр.дело № 1572/209 г. на Пловдивския окръжен съд е отменено решение № 170/11.05.2009 г. по гр.дело № 1153/2007 г. на Районен съд [населено място] и вместо него е допуснато да се извърши съдебна делба между Г. В. О., П. Г. О., А. Б. К., П. Г. К. и Е. П. К.-А. по отношение на недвижимия имот – жилище със застроена площ от 86.60 кв.м., заемащо целия трети надпартерен тавански жилищен етаж от жилищната сграда, построена в дворно място с площ от 129 кв.м. съставляващо ПИ № * по КК на [населено място]. Съдът е определил делбените квоти както следва – 2327.5/8660 ид.части за Г. О., 2327.5/8660 ид.части за П. О., 1335/8660 ид.части за А. К. и П. К. в режим на СИО и 2670/8660 ид.части за Е. П. К.-А..
Възивният съд е приел, че е невъзможно възлагане на дялове, тъй като по делото не е представен одобрен архитектурен проект от [община], съобразно който да е възможно разделянето на жилището на два самостоятелни обекта, които да удовлетворят съделителите по групи. Прието е, че приложимите норми са тези на чл.203 ЗУТ. Според съда поради непредставяне на одобрен архитектурен проект, който не е поискан от страните, нито в първата нито във въззивната инстанция няма друга възможност за извършване на делбата, освен съобразно чл.288,ал.1 ГПК/отм./, чрез изнасяне на имота на публична продан.
При тези съображения съдът е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е постановено съдебната делба да се извърши, като делбения имот се изнесе на публична продан.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд по чл.280,ал.1,т.1 по поставените въпроси от жалбоподателите. В обобщение въпросите се свеждат до следния правен въпрос, който съдът доуточни и конкретизира – при допусната съдебна делба на жилище, заемащо жилищен етаж от сграда приложими ли са разпоредбите на чл.203 ЗУТ и по-точно следва ли да се представя одобрен инвестиционен проект от главния архитект на общината за разделяне на жилището на самостоятелни обекти след като процесния жилищен етаж е обособен фактически на два дяла още през 1986 г., които са търпими строежи по смисъла на закона и вещото лице по назначена от съда техническа експертиза е дало заключение за възможността от жилищния етаж да се обособят два самостоятелни обекта.
С решение № 368/17.01.2011 г. по гр.дело № 851/2009 г. на ВКС II г.о., постановено по чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по правния въпрос за делимостта на сграда, етаж или жилище и обособяването на нови самостоятелни обекти на правото на собственост с оглед възможността да се пристъпи към извършване на делбата чрез способ, при който всеки съделител да има възможност да получи реален дял – по приложението на чл.39 ЗС и чл. 203 ЗУТ. Прието е с оглед разпоредбите на чл.203,ал.2 ЗУТ, че разделянето на една съсобствена жилищна сграда може да се извърши при инвестиционен проект за разделяне и становище за одобрение или отказ на компетентния административен орган-Гл.архитект на общината. Според съдебния състав, когато етажите са изградени по начин за самостоятелно ползване в рамките на съществуващата етажна собственост, без необходимост от преустройство, то тогава инвестиционен проект не е необходим. По посоченото дело с влязло в сила решение е допусната съдебна делба между двама съделители при делбени части – 2/3 ид.части за единия и 1/3 ид.част за другия на делбен имот – приземен етаж, съставляващ самостоятелно жилище, втори жилищен етаж също самостоятелно жилище и таван, находящи се в жилищна сграда. С посоченото решение е разрешен правен въпрос, различен от този, поставен от жалбоподателите, а именно предмет на решението по извършване на съдебната делба са приземен етаж и втори етаж от жилищна сграда, всеки от които представлява самостоятелно жилище и таван, като съделителите са двама. Съдът се е произнесъл по правен въпрос, различен от поставения от жалбоподателите, поради което не се установява хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С ППВС № 7/28.11.73 г. по приложението на чл. 289 ГПК/отм./ в т.5,б.”а” е прието, че разделителен протокол се съставя само в случаите, когато ще се пристъпи към теглене на жребий. В б.”б” е застъпено становището, че невъзможност за теглене на жребий по смисъла на чл.292 ГПК/отм./ е налице тогава, когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на съделителите са различни. Голямо неудобство за образуване на дялове по смисъла на чл.292 ГПК/отм./ е налице тогава, когато всеки от съделителите е направил в отделен дял значителни подобрения. Според б.”в” при обособяване на отделни жилища в съсобствена сграда е необходимо проектът за това обособяване да бъде одобрен от органите на народния съвет само когато то е свързано с изменение на утвърдения архитектурен проект. Когато обособяването на жилищата не е свързано с изменение на утвърдения архитектурен проект, такова одобрение не е необходимо да се изисква. В настоящият случай съдът не е разрешил правния въпрос в отклонение от цитираната практика на ВС – т.5,б.”в” на ППВС № 7/73 г., тъй като за процесния трети надпартерен тавански жилищен етаж няма одобрен архитектурен проект, който да предвижда обособяване на съществуващите на таванския етаж помещения и обособяване на жилище в обема му. На процесния тавански етаж фактически е обособено самостоятелно жилище без строителни книжа.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по посочения по-горе правен въпрос.
С решение № 90/27.02.2003 г. по гр.дело № 522/2002 г. на ВКС I г.о. е прието, че е незаконосъобразно да се извърши делбата, чрез изнасяне на допуснатите до делба имоти на публична продан, когато техният брой е равен или по-голям от броя на съделителите. В настоящият случай хипотезата по която се е произнесъл въззивния съд е съвсем различна.
С решение 786/27.12.2005 г. по гр.дело № 538/2005 г. на ВКС I г.о. е изразено становището, че при наличие на двама съделители с равни квоти и два реални дяла законосъобразният способ за извършване на делбата е този по чл.289, вр.чл.291 ГПК/отм./. В настоящият случай съдът се е произнесъл за способа за извършване на съдебната делба, като съделителите са петима с различни делбени части. Допуснатия до съдебна делба имот е жилище със застроена площ от 86.60 кв.м., заемащо целия трети надпартерен тавански жилищен етаж от жилищна сграда. С оглед на това правните изводи на въззивния съд са различни от тази в цитираното решение на състав на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./.
С решение № 659/27.11.2003 г. по гр.дело № 316/2003 г. на ВКС I г.о. е прието, че при наличие на повече от един имот неподеляемост по смисъла на чл.288,ал.1 ГПК/отм./ е налице ако е невъзможно всеки един от съделителите да получи реален дял. Хипотезата по която се е произнесъл въззивния съд при определяне способа за извършване на делбата е различен от тази, по която се е произнесъл съставът на ВКС в цитираното решение. С оглед на това не е налице противоречиво разрешаване на поставения правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
С решение № 1573/19.06.1970 г. по гр.дело № 959/70 г. на ВС I г.о. и решение № 1422/23.07.59 г. по гр.дело № 3692/59 г. на ВС III г.о. не е разрешаван поставения правен въпрос от жалбоподателите, поради което същите не обосновават хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С решение № 1573/19.06.1970 г. по гр.дело № 959/70 г. на ВС I г.о. е прието, че под самостоятелно жилище по смисъла на чл.39 ЗС се разбира такова жилище, което да има най-необходимите помещения за жилищни и битови нужди, а ако такова жилище следва да се обособи от друго по-голямо жилище е необходимо издаването му да бъде извършено без значително преустройство и без неудобства, по-големи от обикновените.
С решение № 1422/23.07.59 г. по гр.дело № 3692/59 г. на ВС III г.о. е прието че когато съсобствената сграда може да се подели по начин, така че отделните етажи или части от етажи на същата да могат да се използват самостоятелно от отделните съсобственици без големи преустройства или неудобства съдът е длъжен да допусне нейната делба без оглед на това дали парцелът в който тя е построена може да се дели или не на съответния брой реални парцели.
Неоснователни са доводите на жалбоподателите за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос. За да се установи посочената предпоставка разрешението на правния въпрос следва да допринесе за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия – т.е. правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона. Правния въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена поради настъпили промени в законодателството и обществените условия. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване. Правният въпрос касае приложението на разпоредбите на чл. 288,ал.1 ГПК/отм./, които норми са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е постановена трайна съдебна практика.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 976 от 12.06.2012 г. по в.гр.дело № 932/2012 г. на Пловдивския окръжен съд по касационна жалба вх. № 18115/06.07.2012 г., подадена от ищците Г. В. О. и П. Г. О., двамата чрез адв.В. С., съдебен адрес [населено място], [улица].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: