3_3460/22.07.2009 г.
ЗКПО, чл. 10, ал. 1
ЗДДФЛ, чл. 9, ал. 1
ЗДДФЛ, чл. 29, т. 1, б. „а”
ЗДДФЛ, чл. 43
ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 4
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 3, б. „а” – „в”
ЗЗО, чл. 40, ал. 4
ЗЗО, чл. 40, ал. 5
Относно: Документиране и авансово облагане на суми, изплащани на физически лица при изкупуване на диворастящи гъби
Според изложеното в запитването „Х” ООД – гр. Т. е с основна дейност изкупуване, преработка и търговия на едро с диворастящи гъби. В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Какви документи следва да се издават при изкупуването на гъбите?
2. Какви удръжки следва да се изчисляват?
3. Как ще се процедира когато физическото лице, от което се изкупуват гъби е:
-регистрирано като земеделски производител;
-лице с намалена работоспособност над 50 на сто;
-пенсионер;
-лице, работещо по трудов договор при друг работодател;
-самоосигуряващо се лице в качеството си на съдружник в ТД или упражняващо свободна професия?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ бр. 105/2006г., посл. изм. ДВ, бр.35/2009г.), Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр.95/2006г., посл. изм. ДВ, бр. бр. 41/2009 г.), Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ, бр. 110/1999г., посл. изм. ДВ, бр. 42/2009 г.) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн.ДВ, бр.106 от 27 Декември 2006г, посл. изм. ДВ, бр.79 от 2 Октомври 2007г.) изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.
Независимо от обстоятелството, че дружеството изкупува гъби от физически лица, коитоне са предприятие по смисъла на ЗСч, при осъществяване на стопанска операция, по която същите са изпълнител, няма пречка да се издава първичен документ в изпълнение на един от основните принципи на ЗСч, а именно принципа за документалната обоснованост, съгласно чл. 4, ал. 3 от същия закон.
Законодателят не поставя изискване за наименованието на първичния документ, който се издава за осъществена стопанска операция, при която изпълнител е физическо лице, което не е регистрирано по Търговския закон. Същият може да бъде наименован Протокол, Разписка, Сметка и други подобни. За да е налице обаче документална обоснованост на стопанската операция на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСч първичният документ, адресиран до други предприятия или физически лица, следва да съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
5. име и фамилияна съставителя.
По втори и трети въпрос:
В чл. 29 от ЗДДФЛ са регламентирани облагаемите доходи от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, като съгласно
т.1,б.„а” от същия член, придобитият доход от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове) се намалява с разходи задейността в размер на 40 на сто.
Съгласночл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ, в редакцията за 2009 г., лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето нее самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
В чл. 43, ал. 3 – 5 от ЗДДФЛ е указано, че размерът на дължимия данък се определя, като разликата по ал. 1 се умножи по данъчна ставка 10 на сто и се определя от:
1. предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социалното осигуряване – платци на доходи от стопанска дейност;
2. от лицето, придобило дохода – когато същото е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.
Следователно предвид цитираните разпоредби задължението за удържане, определяне и внасяне на авансов данък по реда на ЗДДФЛ ще е налице за „Х” ООД като платец на доходи на физически лица, които не са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, т.е. в конкретния случай това са лицата, които получават пенсия, лицата с намалена работоспособност и лицата, които полагат труд по трудово правоотношение при друг работодател.На основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ,платецът на доходите издава „Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка” по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода. Образецът на сметката за изплатени суми през 2009 г. е утвърден със заповед на министъра на финансите № 3МФ-2254 от 30.12.2008 г., публикувана в ДВ бр.5 от 20.01.2009г.
При изплащане на суми на лица с намалена работоспособност над 50 на сто следва да се има предвид разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗДДФЛ, съгласно която авансов данък за доходи от стопанска дейност по чл. 29 се дължи, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв. За целта лицето, придобиващо дохода, удостоверява степента на намалена работоспособност с валидно към датата/датите на изплащане на дохода експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, копие от което се представя еднократно пред платеца на дохода, когато той е задължен да удържа и внася данъка (чл. 43, ал. 9 от ЗДДФЛ).
Други удръжки, които е задължено да прави „Х” ООД в качеството си на платец на доходи по чл. 29 от ЗДДФЛ са тези, дължими по реда на КСО и ЗЗО социални и здравноосигурителни вноски за сметка на лицата, получатели на дохода.
Осигуряването на лицата, които полагат труд без трудови правоотношения се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, ако за календарния месец са получили месечно възнаграждение, чийто размер след намаляването му с нормативно признатите разходи е равен или по-голям от една минимална работна заплата. Според т. 6 от същата разпоредба, ако лицата са осигурени на друго основание през съответния месец, те се осигуряват задължително за посочения осигурен социален риск, независимо от размера на получаваното възнаграждение.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейност по чл. 4, ал. 3 от КСО, в т.ч. полагане на труд без трудово правоотношение. Обстоятелството, че лицето получава пенсия, не изключва задължителното здравно осигуряване за работата без трудово правоотношение.
Редът за внасяне на здравноосигурителни вноски при работа без трудово правоотношение е регламентиран в чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” – „в” от Закона за здравното осигуряване като осигурителният режим е уеднаквен с този по КСО.В случаите, когато при изплащане на суми по без трудово правоотношение не се дължат здравни вноски от възложителите, нито от лицата (ако са самоосигуряващи се), те следва да се осигуряват здравно за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО – върху осигурителен доход,не
по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, вноските за здравно осигуряване за пенсионерите са за сметка на републиканския бюджет.
За получаващите пенсии, които полагат труд без трудово правоотношение, се внасят здравноосигурителни вноски, ако полученото от тях възнаграждение (от един или повече възложители) за месеца е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната след намаляването му с нормативно признатите разходи. Дължимата от наетото лице част се удържа при изплащане на възнаграждението, независимо, че лицето е осигурено по реда на чл.40, ал.1, т.4 от ЗЗО от републиканския бюджет. В тези случаи сборът от получаваната пенсия и възнаграждението не трябва да бъде по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен за периода.
Когато пенсионерите, работещи без трудово правоотношение, получат възнаграждение за месеца, по-малко от минималната работна заплата след намаляването му с нормативно признатите разходи, здравни вноски за тази дейност не се дължат. Вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО не се внасят, тъй като за получаващите пенсии осигуряването се извършва за сметка на републиканския бюджет.
При изплащане на суми за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващо се лице осигурителни вноски не се дължат от възложителя и не се удържат от изплатеното възнаграждение. Тези лица сами внасят дължимите осигурителни вноски по реда на чл.6, ал.8 от КСО при деклариране на доходите си с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина).
С промените в ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2009 г., публикувани в ДВ, бр.106 от 28 декември 2008 г., се въвежда нов ред за авансово облагане на доходите от стопанска дейност на самоосигуряващите се лица. Съгласно новата редакция на чл. 43 от ЗДДФЛ при авансовото облагане на тези лица не е налице задължение за удържане на данъка от платеца на дохода, а задължението за авансово облагане е вече в тежест изцяло на самоосигуряващото се лице. Във връзка с тази промяна на закона е въведено задължение когато лицето,което придобива дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО да декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода, в случая пред „Х” ООД. Разпоредбата на ал.6 от същата правна норма предвижда, че когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от самото лице, придобило дохода. Следователно в случая, при изплащане на възнагражденията на регистрираните земеделски производители и самоосигуряващи се лица, посочени в писменото запитване „Х” ООД, в качеството си на платец на доходи, няма да има задължение да удържа 10% авансов данък, нито да издава „Сметка за изплатени суми” и „Служебна бележка”. Задължението за внасяне на авансов данък е за лицето, придобило доход от стопанска дейност по смисъла на чл. 29 от ЗДДФЛ по реда на чл.43, ал.1 от същия закон.
При това положение документирането на посочения доход следва да се извърши от самоосигуряващото се лице. С цел гарантиране на документалната обоснованост разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗДДФЛ поставя изискване данъчно задължените лица да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
Ако за дейността, която извършват самоосигуряващите се лица не са задължени да регистрират извършваните продажби чрез фискално устройство на основание чл. 4 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, то те попадат в хипотезата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ. Съгласно изискванията на цитираната правна норма данъчно задължени лица, които не са задължени да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от друга стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството.
Следва да се има предвид, че считано от 01.01.2009 г. при изплащане на суми на самоосигуряващи се лица, представляващи доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ платците на доходи нямат задължение за удържане и внасяне на данък, както и за издаване на Сметка за изплатени суми, единствено следва да разполагат с писмена декларация по реда на чл.43,ал.5 от ЗДДФЛ и с документ, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството, издаден от физическото лице, получател на дохода.
В заключение следва да се отбележи, че независимо от качеството на физическите лица, на които се изплащат възнаграждения при изкупуване на диворастящи гъби, за „Х” ООД възниква задължение за включване на тези суми в изготвяната справка по образец за изплатени доходи на физическите лица за данъчната година на основание чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ.