3_3696/22.12.2011 г.
ЗДДС, чл. 26, ал. 1 – 3;
ЗДДС, чл. 27, ал. 1 и ал. 3;
ЗДДС, чл. 118, ал. 1 и ал. 3;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 3, ал. 1
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 26, ал. 2
Относно: начисляване на ДДС при продажба на дълготраен материален актив и регистриране на плащания в брой с фискален бон от ЕКАФП /ФУ/
В запитването, без да е изложена конкретна фактическа обстановка, са поставени следните въпроси:
1. При извършване на продажба на ДМА – машина и нова сграда на цени, които са под балансовата стойност на съответните активи, как се определя размерът на дължимото ДДС? Трябва ли да се довнесе ДДС на разликата между продажната цена и балансовата стойност на съответните активи като продажната цена е по-ниска от балансовата стойност?
2. Поради липса на свободни банкови сметки, заради наложен запор от доставчик на фирмата, с които е възможно да се оперира, какъв е начинът за извършване на плащане между местна и чуждестранна фирма в брой на територията и извън територията на страната? Трябва ли да се издаде касов бон?
Предвид непълната фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 99 от 16.12.2011 г.), Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 84 от 28.10.2011 г.) и Наредба
№ Н-18 наот 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 106/27.12.2006 г., посл. изм. ДВ. бр. 64/19.08.2011 г.) изразяваме следното принципно становище:
По първия поставен въпрос:
Общият ред за определянето на данъчната основа на доставките на територията на страната е уреден в чл. 26 от ЗДДС, а определянето на същата при специфичните случаи – в чл. 27 от с.з.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗДДС данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице. В тази сума не се включва данъкът върху добавената стойност. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер (чл. 26, ал. 2 от ЗДДС).
Така определената данъчна основа съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗДДС се увеличава с:
1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например
комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
4.стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.
Особени случаи на регулация на данъчната основа съгласно чл. 27 от ЗДДС са налице само за някои видове доставки.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа на доставката не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена – от данъчната основа при вноса, при доставка на:
-стоки по чл. 6, ал. 3 (съгласно който за възмездна доставка на стоки се считат всички случаи на предоставяне на стоката за лично ползване и на безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху нея, ако при придобиването е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит) и чл. 7, ал. 4 (който касае един от случаите на възмездна вътреобщностна доставка на стоки);
-земя, която е урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащ терен към сгради, които не са нови;
-нови сгради или на части от тях и прилежащия им терен.
По смисъла на параграф 1, т. 5 от ДР на ЗДДС,“нови сгради“ са сградите:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност “груб строеж“, или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
Данъчната основа е пазарната цена при доставка между свързани лица, по силата на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. В случай, че доставката е между свързани лица, чл. 27, ал.3 от ЗДДС следва да се прилага във връзка с ал. 1.
При положение, че не са налице някои от специфичните случаи за определяне на данъчната основа, регламентирани в чл. 27 от ЗДДС, в общия случай данъчната основа при продажбата на дълготрайния материален актив – машина е договореното възнаграждение между дружеството и получателя като така определената данъчна основа се увеличава с елементите, посочени в чл. 26, ал. 3 от закона. Размерът на данъка се определя като данъчната основа се умножи по данъчната ставка /чл. 67, ал. 1 от ЗДДС/.
При определяне на данъчната основа на частта от сделката, представляваща доставка на нови сгради или на части от тях и прилежащия им терен, следва да имате предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, съгласно която данъчната основа на доставката не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването или от себестойността им.
При доставка на нова сграда или части от нея между свързани лица, чл. 27, ал. 3 от ЗДДС следва да се прилага във връзка с ал. 1 от същата правна норма. Данъчната основа в тези случаи е пазарната цена, но не по-ниска от цената на придобиване или себестойността на стоката, предмет на доставката.
Предвид гореизложеното, след като имотът е нова сграда по смисъла на ЗДДС, независимо от договорената по-ниска продажна цена, за целите на ЗДДС, данъчната основа при продажбата не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването или от себестойността.
В случай, че получателят по доставката е свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на Данъчно-осигурителения процесуален кодекс, необходимо е горните суми да се сравнят с пазарната цена и за целите на ЗДДС, данъчната основа ще бъде най-високата от тях, тъй като в ЗДДС не е предвидена възможност за начисляване на данък на по-ниска стойност при този вид доставки.
Следва да се има предвид, че изложеното по първия поставен въпрос от запитването е съобразено с действащата до 2011 г. нормативна уредба и позоваванията са на нормата на чл.27, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС в редакцията й до 31.12.2011 г.
По втория поставен въпрос:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта. В ал. 3 от същата правна норма е разпоредено, че фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на
дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства (обн., ДВ, бр. 106/27.12.2006 г., посл. изм. ДВ. бр. 64/19.08.2011 г.).
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Изискването за използване на фискални устройства /в частност ЕКАФП/ за регистриране на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство има териториален характер. Това означава, че нормативната уредба за използване на ЕКАФП, одобрени за разпространение в България, не се прилага за продажби, реализирани извън територията на страната.
Отчитането на приходите от продажби на продукцията на българските дружества на територии извън страната, следва да се извърши в съответствие със Закона за счетоводството /ЗСч/.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 26, ал. 2 от Наредба № Н- 18/2006г.на МФ, всички регистрирани и натрупвани суми във фискалните устройства се изразяват в левове и стотинки, поради което, за случаите на плащане във валута, сумите се преизчисляват и натрупват в левовата им равностойност.
По отношение на регистрирането на оборота от продажби в брой на стоки извън територията на България, следва да се проучи и приложи законодателството на съответната държава.
Освен това е необходимо да се има предвид и Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ, Обн. ДВ. бр. 16 от 22.02.2011 г.). Съгласно разпоредбите на чл. 1 от същия се уреждат ограниченията при плащанията в брой на територията на страната. Прилагането на разпоредбите на този закон се отнася единствено за извършване на плащанията на територията на страната. Плащанията, които не се извършват на територията на РБългария, независимо кой ги извършва, не попадат в териториалния обхват на закона. В тази връзка следва да се има предвид, че правилата, свързани с контрола по извършване на парични преводи от/към чужбина, вноса и износа от местни и чуждестранни лица на валута и други ценности са регламентирани във Валутния закон /Обн. ДВ. бр. 83 от 21.09.1999 г., посл. изм. ДВ. бр. 96 от 6.12.2011 г./ и съответните подзаконови нормативни актове по неговото прилагане.
Уведомяваме, че на 04.04.2011 г. министърът на финансите e издал подробно указание Изх. № УК-3 от 04.04.2011 г. по прилагането на ЗОПБ, в което са дадени разяснения за териториалния обхват, действието на закона във времето и материалния му обхват, публикувано в страницата на НАП – www.nap.bg.