3_529/04.03.2015 г.
ЗКПО, чл. 1, т. 2
ЗКПО, чл. 5, ал. 1
ЗКПО, чл. 207, ал. 2
ЗКПО, чл. 92, ал. 1
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 8
КСО, чл. 127, ал. 1 и ал. 6
КСО, чл. 5, ал. 4
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1
ЗБДОО, Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1
ЗБДОО, Приложение № 2 към чл. 13
ЗДДС, чл. 2, ал. 1
ЗДДС, чл. 3, ал. 1, ал. 2
ЗДДС, чл. 96, ал. 1
ДР на ЗДДС, § 1, т. 15
Относно: Данъчно третиране на безвъзмездна финансова субсидия по Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради и осигуряване на членовете на управителния съвет на Сдружение на собствениците, регистрирано по Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС)
Според изложеното в запитването предстои кандидатстване по програма за енергийна ефективност на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и получаване на 100% безвъзмездна финансова помощ. Същата ще бъде под формата на субсидия за ремонт на покриви, подмяна на дограми, направа на топлоизолация и други. Условието за кандидатстване е регистриране на сдружение на етажната собственост по ЗУЕС, което реално ще получи споменатата безвъзмездна помощ в натура.
В тази връзка се поставят следните въпроси:
1.Получаването на тази субсидия като непаричен еквивалент (т.е. в натура) следва ли да се третира като дейност, респективно стопанска дейност на сдружението ?
2. Следва ли членовете на управителния съвет да бъдат осигурявани, макар да не получават възнаграждение? Ако следва да бъдат осигурявани какъв е осигурителният праг или как да бъде определен?
3. В случай, че безвъзмездната помощ, макар и в натура, достигне или надхвърли прага за регистрация по ЗДДС, т.е. 50 000 лв., следва ли сдружението на етажната собственост да се регистрира по Закона за данък върху добавената стойност (3ДДС)?
4. Следва ли сдружението да подаде годишна данъчна декларация за годината, през която ще бъдатизпълнявани дейностите по гореспоменатия проект?
Предвид изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО, обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.107 от 24 Декември 2014г.), Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 107/2014 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 107/2014 г.) и ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 107 от 24.12.2014 г.) е изразено следното принципно становище:
Относно приложението на ЗКПО:
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗУЕС за усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или използване на собствени средства с цел ремонт и обновяване на сгради в режим на етажна собственост собствениците могат да учредят сдружение. Сдружението е юридическо лице, създадено по реда на този закон. По силата на ал. 6 от същата правна норма, когато през годината сдружението извършва дейност само по ал. 1 или не осъществява дейност, не прилага Закона за счетоводството /ЗСч/. Следователно когато сдружението извършва дейност, свързана с ремонт и обновяване на сграда в режим на етажна собственост, получените субсидии като непаричен еквивалент не следва да се третират като стопанска дейност и не следва да се прилагат разпоредбите на ЗСч и счетоводните стандарти.
Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗКПО годишна данъчна декларация подават данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък. На основание чл. 1, т. 2 във връзка с чл. 5, ал. 1 от ЗКПО печалбата на местните юридически лица, които не са търговци /каквито са сдруженията/ от сделки по чл. 1 от ТЗ, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество, подлежи на облагане с корпоративен данък. При наличие на тези обстоятелства сдруженията са данъчно задължени лица по ЗКПО за корпоративен данък и следва да подават годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. На основание чл. 207, ал. 2 от ЗКПО сдруженията са данъчно задължени лица за данъка върху социалните разходи, ако извършват социални разходи. В този случай те също следва да подават годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.
При условие, че сдруженията не са данъчно задължени лица нито за корпоративен данък, нито за данъка върху социалните разходи, а са създадени единствено за усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет с цел ремонт и обновяване на сградите в режим на етажна собственост,те не са задължени да подават годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО.
Относно приложението на осигурителното законодателство:
На основание чл. 25, ал. 1 и ал. 5 от ЗУЕС, сдружението е юридическо лице, създадено по реда на този закон, което се вписва и в регистър БУЛСТАТ.
За създаване на сдружението се свиква учредително събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост (чл. 25, ал. 3 от ЗУЕС). Учредителното събрание на основание чл. 27, ал. 4, т. 4 от ЗУЕС избира управителен съвет (управител) и контролен съвет (контрольор).
По смисъла на чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, органи на сдружението са общо събрание, управителен съвет (управител) и контролен съвет (контрольор), като сдружението се представлява в отношенията му с органите на местната власт и с други правни субекти от управителния съвет (управител).
В § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса за социално осигуряване (КСО) е дадена легална дефиниция на понятието „осигурено лице” – това е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за която са внесени или дължими осигурителни вноски. Следователно, кръгът на лицата, които задължително подлежат на държавно обществено осигуряване е определен в чл. 4 от КСО.
Предвид изложеното, специалният закон (ЗУЕС) регламентира избор на лицата за членове на управителния съвет (управителя) на етажната собственост, поради което същите попадат в обхвата на осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности задължително са осигуряват за четирите фонда на държавното обществено осигуряване – фонд „Общо заболяване”, фонд „Пенсии”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица”.
Месечните осигурителни вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, съгласно Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО).
Съгласно забележка № 4 от Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 от ЗБДОО за 2015 г. минимален осигурителен доход не се прилага за избраните управител, контрольор, касиер и членовете на управителния и контролния съвет на етажната собственост по ЗУЕС.
Във връзка с определяне на осигурителната вноска за фонд „Трудова злополука и професионална болест” следва да се има предвид, че дейността по управление на етажната собственост попада в сектор „Операции с недвижими имоти”-раздел 68, клас „Даване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти” с код 68.20 от Класификатора на икономическите дейности /КИД-2008/.
Здравното осигуряване на тази група лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Осигурителните вноски се внасят върху дохода, върху който се дължат вноските за държавното обществено осигуряване.
Лицата, родени след 31.12.1959 г., се осигуряват задължително и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски се определят на база доходите, за които се дължат за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 6 от КСО).
В случаите, в които избраните управител или членове на управителния съвет на етажната собственост по ЗУЕС не получават доходи от тази си дейност, не възниква задължение за внасяне на осигурителни вноски.
Сдружението на собствениците по смисъла на КСО е осигурител за лицата, на които се изплащат възнаграждения и е задължено да внася дължимите осигурителни вноски.
Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни: поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, за осигурителния доход, задължителните осигурителни вноски, дните в осигуряване, облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) с подаване на декларация образец № 1 и за общия размер на дължимите осигурителни вноски и дължимия данък по ЗДДФЛ с подаване на декларация образец № 6. Съгласно Указанията за попълване на декларация образец № 1 (приложение № 1) в т. 12-вид осигурен се попълва код „82-за лица упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, както и за служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 7 от КСО”.
Редът за подаване на тези данни е уреден с Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите. Данните се подават с утвърдените с наредбата образци на документи, които са публикувани в интернет страницата на НАП (www.nap.bg) за всеки календарен месец до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.
Следователно, ако избраните управител или членове на управителния съвет на сдружението на собствениците, регистрирано по ЗУЕС не получават възнаграждение или не е определено такова за дейността им, не възниква задължение за внасяне на осигурителни вноски. В случай, че общото събрание на основание чл. 34, ал. 7 от ЗУЕС вземе решение за определяне и изплащане навъзнаграждения на тези лица, се дължат осигурителни вноски като основанието и редът за осъществяване на осигуряването са описани по-горе в настоящото изложение.
Относно приложението на ЗДДС:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна доставка на стока или услуга. По смисъла на чл. 8 от същия закон услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. В чл. 9 от закона е предвидено, че доставка на услуга е всяко извършване на услуга.
Данъчно задължено лице, по смисъла на ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Като такава следва да се квалифицира извършваната дейност от юридически лица с нестопанска цел, когато се извършва по занятие и е източник на постоянен, регулярен доход. В този смисъл, юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по съответния ред, придобиват статута на данъчно задължени лица, на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, в случаите, когато същите извършват независима икономическа дейност.
По силата на чл. 25, ал. 1 от ЗУЕС за усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, безвъзмездна помощ и субсидии и/или използване на собствени средства с цел ремонт и обновяване на сгради в режим на етажна собственост собствениците могат да учредят сдружение. Сдружението е юридическо лице, създадено по реда на този закон.
Съгласно ал. 2 на чл. 25 от ЗУЕС сдружението може да извършва и други дейности, свързани с управлението на общите части на етажната собственост, включително да усвоява средства от други източници на финансиране, извън тези по ал. 1.
Следователно ако сдружението е създадено единствено за постигане на целта по чл.25, ал. 1 от ЗУЕС, без да осъществява други дейности, то същото не изършва независима икономическа дейност и няма качеството на данъчно задължено лице.
Сдруженията по ЗУЕС биха могли да придобият статута на данъчно задължени лица по реда на чл.3, ал.1 от ЗДДС само в случаите, когато същите извършват независима икономическа дейност свързана с управление на общите части на сградата – например възмездно предоставяне за ползване на помещения, пространства или части от тях, които се явяват общи части на сградата.
Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
В ал. 2 от същата разпоредба е регламентирано, че облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
По силата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Безвъзмездно предоставената финансова помощ (субсидии и финансирания) по своето същество не представлява обект на облагане с ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, данъчната основа при доставка на територията на страната се увеличавасвсички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка. Дефиниция на понятието „“субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка““ е дадена в § 1, т. 15 от ДР на ЗДДС. В нея е посочено, че субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки или услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за:
а) покриване на загуби;
б) финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи.
Видно от публикуваните на сайта на МРРБ Методически указания за Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради програмата е насочена към обновяване на многофамилни жилищни сгради, като с нея се цели, чрез изпълнение на мерки за енергийна ефективност, да се осигурят по-добри условия на живот за гражданите в многофамилни жилищни сгради, топлинен комфорт и по-високо качество на жизнената среда. Всяка община отговаря за изпълнението на целия процес по обновяване на жилищните сгради на своята територия и за избора на изпълнители по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) за осъществяване на отделните дейности по сградите. Общината отговаря за цялостното техническо и финансово администриране на програмата на своята територия, договаря и разплаща всички дейности по обновяването. По програмата ще се финансира икономически най-ефективният пакет от енергоспестяващи мерки за сградата, с който се постига клас на енергопотребление „С” в съответствие с Наредба № 7/2004 г. за енергийна ефективност, топлосъхранение и икономия на енергия в сгради. Освен това в чл. 2, ал. 2, изречение второ на ПМС № 18/02.02.2015 г. на Министерския съвет е посочено, че помощта е в размер на разходите по обновяването, но не повече от осигуреното финансиране по чл. 4 и свързаните с него лихви.
Предвид горното финансирането по програмата за енергийна ефективност не „