ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№98
София, 20 февруари 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 91 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Пловдивския окръжен съд от 05.12.2008 г. по ч.гр.д. № 3126/2008, с което са присъдени разноски за ищеца след отказа от иска.
Недоволна от решението е касаторката Д. Д. Б. , представлявана от адв. Т от ПАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за дължимостта на разноските, когато ответникът не е дал повод за предявяването на иска, който е решена в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбатаВаско Г. В. , представляван от адв. Д от ПАК, я оспорва, като счита, че към изложението не е представена задължителна практика на Върховния касационен съд, а представената съдебна практика няма отношение към повдигнатия въпрос, както и че той е решен в съответствие с трайно установената практика на съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че обжалваемия интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че определението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос е съществен – има отношение към правото на защита, но той не е решена в протиовречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешава противоречиво от съдилищата и няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК).
Въззивният съд е присъдил разноски на ищеца за внесените такса по предявения иск, такса за допускане на обезпечение и изплатен адвокатски хонорар, тъй като претендираното вземане е изплатено след предявяването на иска, като е приел, че е без значение дали кредиторът е бил в забава.
Представената практика на Върховния касационен съд не е задължителна, поради което повдигнатият въпрос не е решен в противоречие с такава практика. Представената съдебна практика (в т.ч. на Върховния касационен съд) няма отношение към повдигнатия въпрос, тъй като тя се отнася до отговорността за разноски при оттегляне на иска, намаляване на разноските поради прекомерност на адвокатското възнаграждение и присъждане на разноски при отказ от иска, когато няма доказателства за постигнато извъсъдебно споразумение. Повдигнатият въпрос няма значение за точното приложение на закона и развитието на правото, тъй като по него има трайно установена съдебна практика, че отговорността за разноски е обективна, както и че ответникът е дал повод за завеждане на делото, ако е изпълнил претендираното задължение след предявяването на иска. Забавата на кредитора има единствената последица, че освобождава длъжника от неговата забава, но тя не го освобождава от задължението. От задължението той се освобождава като го изпълни.
Ответникът по касацията не претендира разноски.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд от 05.12.2008 г. по ч.гр.д. № 3126/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.