ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№36
София, 28 януари 2009 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 25 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 и чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определението на Софийския апелативен съд от 17.03.2008 г. по ч.гр.д. № 1104/2008, с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу определение за допускане на обезпечение на бъдещ иск в частта за налагането на възбрани и запори на вещи и е потвърдено същото определение в частта за налагане на запори върху банкови сметки.
Недоволни от определението са жалбоподателите В. Д. Н., М. Р. Н. и Р. В. Н., представлявани от първия – адвокат от КАК, които го обжалват в срок с оплаквания за незаконосъобразност в прекратителната част, като считат, че имат интерес да обжалват определението, с което са наложени възбрани и запори върху вещи, независимо от това че преди налагането им те са се разпоредели със съответните вещи; а в потвърдителната част – без да сочат съществените процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са разрешени от въззивния съд и значението им за уеднаквяване на съдебната практика и развитието на правото.
Ответникът по жалбата КУИППД я оспорва, като счита, че в жалбата са изложени оплаквания за нарушения на материалния закон, но не са посочени съществените материалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл нито значението им за уеднаквяване на съдебната практика и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че в прекратителната част определението е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд, намира, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2 ГПК. В тази част жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима. В потвърдителната част определението е въззивно и туря край на делото, обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, поради което касационната жалба е допустима, подадена е в срок, но не е редовна.
Касаторите са получили указания да представят изложение на основанията за допускане на касационното обжалване като посочат съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, разрешени от въззивния съд и посочат значението им за уеднаквяването на съдебната практика и развитието на право. В указания срок е представено уточнение към жалбата, което засяга единствено прекратителната част на определението. В представеното уточнение не е изложени нищо по отношение на потвърдителната част на обжалваното определение.
По същество жалбата срещу определението в прекратителната му част е неоснователна предвид следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че наложените запори и вписаните възбрани засягат собствениците на съответните вещи, а не жалбоподателите, които са резпоредили валидно с тях преди налагането на обезпечителните мерки.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че неправилно въззивният съд е приел, че наложените обезпечителни мерки могат да засегнат права на трети лица. Възбраната, вписана в нотариалните книги по партидата на длъжника, прави недействителни по отношение на кредитора всички негови актове на разпореждане, които са вписани по-късно. Ако длъжникът не е собственик на възбранения имот, възбраната не поражда никакво правно действие и затова в производството по допускане на обезпечение върху имот не се проверява собствеността на длъжника и съответно длъжникът няма правен интерес да обжалва обезпечението, поради това че не е собственик на възбранения имот. Вписаната по чужда партида възбрана върху недвижим имот не може да породи никакво действие по отношение на собственика на имота, тъй като в нотариалните книги по неговата партида няма вписване. Затова и той не е легитимиран да обжалва обезпечението. Запорът върху движими вещи се налага чрез опис, който може да бъде извършен, само доколкото вещите са в държане на длъжника и са негова собственост. Ако движимите вещи са собственост на трето лице, описът не може да бъде извършен, доколкото движимите вещи не са в държане на длъжника, а ако са в негово държане, описът може да бъде извършен, но запорът е непротивопоставим на действителния собственик, който може да се защити с иск по чл. 440 ГПК (но не и да обжалва обезпечението). Затова в производството по допускане на обезпечение върху движими вещи не се проверява собствеността на длъжника и съответно длъжникът няма правен интерес да обжалва обезпечението, поради това че не е собственик на запорираните вещи.
Като е стигнал до същите крайни изводи, макар и по други съображения, въззивният съд е постановил по същество законосъобразно определение в прекратителната част, което следва да бъде оставено в сила.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на В. Д. Н., М. Р. Н. и Р. В. Н. срещу определението на Софийския апелативен съд от 17.03.2008 г. по ч.гр.д. № 1104/2008 в потвърдителната част.
ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийския апелативен съд от 17.03.2008 г. по ч.гр.д. № 1104/2008 в прекратителната част.
Определението, в частта в която е оставена без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на касаторите на основание чл. 274, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.