О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
София, 31.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 216/2009 година по описа на ІІ гражданско отделение
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Д. от гр. С., чрез пълномощника си адв. Е от САК срещу решение № 314/08.10.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 227/2008 г., с което е предоставено за ползване част от семейното жилище, съсобствено между касатора и неговата майка, на бившата му съпруга и роденото от прекратения им брак малолетно дете за срок от 3 г. Позовава се на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т. 3 от ГПК – произнасяне на въззивният съд по искане за предоставяне за ползване на семейното жилище, направено за първи път пред втората инстанция от страна на ответницата по касационната жалба, в противоречие с практиката на ВКС – т. 9 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, по гр.д. 1/2000 г.; противоречие с р. № 12 от 04.02.1988 г. на ОСГК на ВС относно определянето на съвместно ползване на семейното жилище от бивши съпрузи, както и че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, от значение за точното прилагане на закона.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника по касационната жалба Д. Ц. Е., с което същата се оспорва. Поддържа се, че приложените към изложението за допускане на касация решения са неотносими към настоящия спор.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване ВКС, 4 г.о. взе предвид следното:
Софийският районен съд, 90-ти с-в, е бил сезиран с искова молба по чл. 99, ал. 1 от СК (отм.) от М. С. Д.. В хода на производството пред първата инстанция ответницата Д е изразявала становище за запазване на брака. С решение № 210/02.01.2008 г., по гр.д. 3095/2006 г. съдът е прекратил брака на страните, предоставил е упражняването на родителските права по отношение на роденото през време на брака малолетно дете на майката, определил е режим на лични контакти на бащата, предоставил е семейното жилище за ползване на ищеца, определил е размер на дължимата от ищеца на детето издръжка.
Постановеното решение е обжалвано от ответницата в частта за предоставяне ползването на семейно жилище и определената от съда издръжка. С решение № 314/ 08.10.2008 г. СГС, І-ви възз. с-в, е отменил решението на СРС и е предоставил за съвместно ползване семейното жилище.
Съгласно чл. 107, ал. 6 от ГПК (отм.), когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. Именно поради това, въпреки че няма изрично заявена такава претенция от страна на Д. Е. пред първата инстанция, съдът е бил длъжен да се произнесе. Приложената към изложението част от ТР № 1/2001 г. на ОСГК, по гр.д. № 1/2000 г., т. 9 не противоречи на обжалваното решение на СГС. Тя касае предявяване на нов иск или изменение пред втората инстанция на вече предявен такъв. В случая искът, с който е бил сезиран СРС, е по чл. 99, ал. 1 от СК (отм.), като с решението си по него съдът е длъжен служебно да определи от кого следва да се упражняват родителските права, мерките, относно упражняването на тези права, режимът на личните отношения, издръжката на децата (чл. 106, ал. 1 от СК (отм.), както и ползването на семейното жилище (чл. 107, ал. 6 от СК (отм.). С искането, направено пред въззивната инстанция, Д. Е. нито е предявила нов иск, нито е направила изменение на вече предявен.
По отношение на твърдяното противоречие с решение № 12 от 04.02.1988 г. на ОСГК на ВС, по този въпрос има константна практика на ВКС в смисъл, че общо ползване е възможно само при търпими отношения между бившите съпрузи. Няма твърдения от страните, че имат нетърпими отношения, поради което и не е налице противоречие с цитираното решение. При отсъствие на предпоставките по чл. 280 ал.1 от ГПК касационно обжалване на въззивния съдебен акт не следва да се допуска.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 314/08.10.2008 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 227/2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: