.№ 20-00-428
30.11.2011г.
чл. 26, ал. 2 от ЗДДС във вр. чл. 92 от ЗЗД
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
През 2009г. между „Б” ЕООД /наемодател/ и „И” ЕООД /наемател/ са сключени три договора за наем на недвижими имоти , за срок от 10/десет/ години, както следва:
– неурегулиран поземлен имот с площ 1,601дка в кв.В, гр…… срещу месечна наемна ценав размер на 960,60 евро без ДДС;
– неурегулиран поземлен имот с площ 13,035 дка в кв.В, гр….. срещу месечна наемна ценав размер на 3910,50 евро без ДДС;
– дворно място с площ 6665,26 дка заедно със всички постройки в него,находящ се вкв.В, гр….срещу месечна наемна ценав размер на 10 890 евро без ДДС.
Със споразумение от 01.08.2011г. двете страни се споразумяват за прекратяване на договорите за наем по взаимно съгласие.
Съгласно споразумението, което прилагате към запитванетонаемателя „И” ЕООД се задължава да заплати обезщетение на наемодателя, изчислено завсеки договор по отделно общо в размер на 850 000 евро без ДДС.
Поставени са следните въпроси:
1.Как следва да се третира неустойката по смисъла на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и следва ли да се начислява данък върху нея.
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към зададения въпроснормативна уредба, изразяваме следното становище:
Предвид обстоятелството, че в практиката се разграничават няколко вида лихви и неустойки, за да се определи дали съответната сума следва да се включи в данъчната основа или не е необходимо, да се извърши преценка относно нейния характер.
По своята правна същност лихвите и неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен характер или със санкционен характер.
С обезщетителен характер са тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла вреди, вследствие неизпълнение на задълженията на другата страна.
Съгласно чл. 92 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Лихвите и неустойките със санкционен характер са тези, които са уговорени между страните като допълнителна санкция, т.е. в допълнение на тази, която компенсира неизпълнението на договора и представлява заместваща престация. На основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС тези лихви и неустойки се включват в данъчната основа на доставката.
В конкретният случай, от изложените в запитването Ви обстоятелства/ тъй като не сте приложилидоговор за наем) би могло да се касае за неустойка, имаща за цел да обезщети наемодателя за евентуално неизпълнение при прекратяване на договора, т.е за заместваща престация на наемната цена, която наемодателят не може да получи, поради предсрочно прекратяване на договорите за наем..
С оглед гореизложеното, считаме, че ако заплащаната от Вас неустойка по договоритеза наем има обезщетителен характер, тя не би представлявала възнаграждение по доставка и в този случай върху нея не следва да се начислява ДДС.
Съгласно чл.26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Изрично в закона е предвидено, че плащанията за лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставката. За документирането им не се издава данъчен документ /фактура/, а само документ, който удостоверява заплащането им от контрагента по конкретния договор, съгл. чл. 84 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/.
‘