.№ 20-00-490
12.01. 2012г.
чл.17, ал.1 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Нова Българска ……” ЕАД е наела офис в гр.Брюксел, Белгия.Същият е обзаведен с нови мебели закупени от дружествотои за него ежемесечно се заплащат разходи за електроенергия, вода, наем и консумативи.Закупен е и автомобил, който е с белгийска регистрация и се използва в Белгия с цел подпомагане дейността наофиса.
Всички фактури от белгийските доставчици са издаденина името на „Нова Българска ….” ЕАД с българския единен идентификационен код и с начислен данък.
Поставен е следният въпрос:
1.Представляват ли тези доставки вътреобщностно придобиване и следва ли за тях да се издава протокол по чл.117 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на каква стойност следва да се самоначисли ДДС.
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към зададения въпроснормативна уредба, изразяваме следното становище:
Съгласно разпоредбите на ЗДДС за да се определи начина на облагане на доставките трябва правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
Съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
При закупуването на автомобила, офис мебелите, както и заплащането на разходите за поддръжка и консумативи за наетия офисна територията на друга държава членка, които се потребяват на територията на тази държава -членка, мястото на доставката е извън територията на страната.
По отношение на облагането се прилага относимата разпоредба от законодателството на съответната държава членка / в случая на Белгия/и фактура се издава от фирмата доставчик.
За да се приеме, че стоките са предмет на вътреобщностно придобиване е необходимо същите да се транспортират до държава -членка, различна от тази, от която започва транспортирането на стоките.
Горното се извежда от разпоредбата начл..20 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година. Според цитираната разпоредба «вътреобщностно придобиване на стоки» означава придобиването на правото на разпореждане като собственик на движима материална вещ, изпратена или превозена до лицето, придобиващо стоките от или името на продавача, или от лицето, придобиващо стоките в държава –членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоките. В този смисъл е и разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗДДС.
Тъй като в случая стоките не се транспортират до територията на България или до територията на друга държава-членка /различна от Белгия/, а остават на територията на държавата членка , на която са придобити, за българското лице не е налице вътреобщностно придобиване и не възниква задължение за начисляване на български данък върху добавената стойност, включително и по реда на чл.62, ал.2 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл.124, ал.1 от ЗДДС задължава регистрираните по ЗДДС лицада водят задължително дневник за покупките и дневник за продажбите. Съгласно ал.4 на същия член регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи. В разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗДДС законодателят е определил кои са данъчните документи по смисъла на с.з., а именно това са фактура, известие към фактура и протокол, издадени по реда на този закон. В този смисъл за Вас като получател по доставки, не възниква задължение да посочите получените фактури, издадени от друга държава членка, в дневника за покупки, респективно в СД, тъй като фактурите не са издадени по реда на ЗДДС.
Следва да имате предвид, че писмата на дирекция ОУИ … се изпращат по електронен път на декларираните от Вас електронни адреси. Оригинал на отговора може да намерите на посочения на стр.1 електронен адрес.
‘