.№ 20-00-505
21.12.2011г.
чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
чл. 82, ал. 2 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Юридическо лице с нестопанска цел /ЮЛНЦ/, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е получател на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „ Развитие на човешките ресурси”.
Същото сключва договор с чуждестранно юридическо лице, регистрираноза целите на ДДС в държава членка на Европейскиясъюз, което ще предостави услуги по организация и провеждане на публични събития /информационни събития, конференции, форуми, обучения и др./, с място на изпълнение територията на страната.
Във връзка с услугата чуждестранното юридическо лице доставчик е издало фактура за авансово плащане и фактура за частично плащане съгласно договор без начислен данък.
Получателят на услугата ЮЛНЦ е издал протокол за Вътреобщностно придобиване /ВОП/, в които като основание за начисляване на ДДС е посочен чл.82, ал.2,т.3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС /и е представил два броя платежни нареждания за платен ДДС в бюджета..
Поставени са следнитевъпроси:
1. Налице ли е законово основание за начисляване на ДДС по фактурите за авансово плащане и за частично плащане по договор, от страна на получателя на услугата.
2. На какво основание получателя на услугата начислява данъка и как следва да го отрази в справка декларация, и дневници за покупки и продажби.
3. Следва ли ефективно внасяне на ДДС.
4.Начисленият данък от получателя невъзстановим ДДС ли е.
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към зададения въпроснормативна уредба, изразяваме следното становище:
По т. 1 от запитването:
Общият принцип относно определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
По смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2010 год., когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
В конкретният случай за ЮЛНЦ, като получател на услуга с място на изпълнение на територията на страната от доставчик данъчно задължено лиценеустановено на територията на страната ще възникне основание да начисли ДДС.
По т.2 от запитването:
Разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС указва, че протокол се издава задължително в случаите по чл. 82, ал. 2 – от регистрираното лице – получател по доставката и на основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС същият, следва да се отрази в дневника за продажбите през данъчния период в който е издаден.
Когато данъкът е изискуем от получателя по доставката и доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, освенреквизитите по чл. съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗДДС и чл. 80 oт ППЗДДС, протоколът трябвазадължително да съдържа и:
1. идентификационен номер зa целите на ДДС на доставчика, под който е осъществена доставката, издаден от друга държава членка;
2. номер и дата на фактурата – когато такава е издадена до датата на издаване на протокола.
По т.3 от запитването:
Задължението за внасяне на данък в републиканският бюджет се определя по реда на чл.88 от ЗДДС за всеки данъчен период по отделно, като резултат за данъчен период.
По т.4 от запитването:
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл.68 – чл.72 от ЗДДС. Съгласно чл.69, ал.1 от същия закон когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките и услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
От изложеното в запитването не става ясно дали получените услуги , за които е начислен ДДС са предназначени за извършване на доставки с право на данъчен кредит от ЮЛНЦ.
Съгласно чл.70, ал. 1, т. 2 от с.з. правото на приспадане на данъчен кредит не е налице когато стоките и услугите, финансирани по Оперативните програми са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Ако в качеството си на бенефициент на безвъзмездната финансова помощ ЮЛНЦ използва получените услуги за безвъзмездно предоставянето (например обучения и обучаваните не заплащат за обучението) е налице безвъзмездна доставка на услуга и предвид ограничението на чл.70, ал.1, т.2 на ЗДДС, за същото няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит. В случай, че услугата е възмездна, то на следващо място е необходимо да се прецени дали същата попада в обхвата на освободените доставки по смисъла на Глава четвърта от ЗДДС.
Относно третирането на ДДС при изпълнение на проекти по Оперативните програми е издадено Указание на Министерството на финансите № 91-00-502/27.08.2007 г. на основание § 6 от ПЗР от Постановление № 62 на МС от 21.03.2007 г., с което са приети правила за допустимост на разходите по оперативни програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС. С § 1, т. 1 от ДР на постановлението е въведено понятието “възстановим ДДС“ – това е сумата на платения данък върху добавената стойност, която регистрираното по реда на ЗДДС лице има право да приспадне от задълженията си по този закон, включително когато, като е имало това право, не го е упражнило.
Следва да имате предвид, че бенефициентът определя ДДС като невъзстановим ( допустим разход за финансиране от Оперативните програми ), когато:
– бенефициентът е регистрирано по ЗДДС лице, на основание различно от регистрацията по чл.97а, чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от ЗДДСи
– стоките и услугите по програмата са предназначени за безвъзмездни доставки, или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Съгласно т. 12 от горецитираното указание невъзстановим данък (допустим разход за финансиране от Оперативните програми) е налице, когато стоките и услугите, финансирани по Оперативната програма са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта от ЗДДС, за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
‘