3_661/31.03.2016 г.
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 13
НЕВД, чл. 2а
ОТНОСНО: данъчно и осигурително третиране на разходи за задължително застраховане на работници за риск „Трудова злополука“
Според изложеното в запитването, регистриран земеделски стопанин в качеството си на работодател е сключил задължителназастраховка на част от работниците, които са на длъжност „тракторист“ и „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ за риска „Трудова злополука“. Към запитването е приложено писмо с Изх. № …./….2015 г. на Служба по трудова медицина „А“ ООД, както и застрахователна полица от ЗК „У“ АД, от която е видно, че са застраховани 4 лица по списък. От службата по трудова медицина е уведомен работодателят, че на основание Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ на МС (НЗЗРСРТЗ, обн. ДВ бр. 15 от 2006 г., посл. изм. ДВ бр. 5 от 2010 г.) и Заповед № РД-01-898 на министъра на труда и социалната политика от 09 ноември 2015 г., обн. ДВ бр. 91 от 24.11.2015 г., някои от наетите от земеделския стопанин лица по трудово правоотношение подлежат на задължително застраховане за риска „трудова злополука“.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1.Подлежат ли на облагане с данък по ЗДДФЛ платените по застраховката премии?
2.Данъчно признат ли е разходът за застраховката?
3.Дължат ли се осигурителни вноски върху платените по застраховката премии?
По приложението на данъчното законодателство:
Съгласно чл. 52от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска “трудова злополука“ за сметка на работодателя. При определяне на условията и реда за това се отчитат осъществяваната икономическа дейност на предприятието и средното за страната ниво на коефициентите за честота и тежест на трудовите злополуки.
По силата на чл. 1 от НЗЗРСРТЗ се определят условията и редът за задължително застраховане за риска “трудова злополука“ на работниците и служителите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им.
Застраховка за риск „трудова злополука“ е задължителна за работници и служители, които попадат в икономически дейности с трудов травматизъм, равен илипо-висок от средния за страната (чл. 2, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ). Тези дейности, както и коефициентът на трудов травматизъм за всяка една от тях се определят ежегодно от министъра на труда и социалната политика по икономически дейности по данни на Националния осигурителен институт от информационната система за трудови злополуки и се обнародва в “Държавен вестник“ (параграф единствен от Заключителните разпоредби на Постановление № 24 от 6 февруари 2006 г. за приемане на НЗЗРСРТЗ). За определяне коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за 2016 г. е приета Заповед № РД-01-898 от 09 ноември 2016 г. (обн. ДВ бр. 91 от 24.11.2015 г.) на министъра на труда и социалната политика.
Работодателят застрахова за своя сметка работниците и служителите всяка календарна година (чл. 16, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ). По силата на чл. 3, ал. 2 от НЗЗРСРТЗ договорите за застраховка се сключват със застраховател, който притежава лиценз за извършване на задължителни застраховки. Застраховката покрива рисковете смърт, трайно намалена работоспособност или временна неработоспособност, настъпили вследствие на трудова злополука (чл. 7, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ). Съгласно чл. 10, ал. 1 от НЗЗРСРТЗ при настъпване на застрахователното събитие ползващите се лица, работниците и служителите или техните законни наследници, получават застрахователно обезщетение или сума в размерите, определени със застрахователния договор и по реда, регламентиран в глава четвърта “Застрахователни обезщетения“ на НЗЗРСРТЗ.
По отношение на данъчното третиране на платените от работодателя премии за застраховка „трудова злополука“ следва да се посочи, че обект на облагане по ЗДДФЛ са доходите на местните и чуждестранните физически лица (чл. 2 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.
В ал. 2, т. 13 на същата норма е регламентирано, че не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения, направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт.
Следователно, когато застраховката „трудова злополука“ е задължителна с нормативен акт, то разходите за същата влизат в обхвата на необлагаемите доходи от трудови правоотношения.
В настоящия случай, с оглед на това, че застраховката за риск „трудова злополука“ на четиримата работници на земеделския стопанин е задължителна с нормативен акт, то разходите за нея, направени от земеделския стопанин се считат за необлагаеми доходи по трудови правоотношения на работниците.
Доколкото въпросният разход за застраховка на определена категория работници се извършва във връзка с дейността на земеделския стопанин и в изпълнение на прилагането на задължителни законови разпоредби, то същият представлява необходимо присъщ разход за дейността на земеделския стопанин и ще бъде признат за данъчни цели при определяне на данъчния финансов резултат по реда на ЗКПО. Следва да се има предвид, че счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато същият е документално обоснован, чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, който отразява вярно стопанската операция (чл. 10, ал. 1 от ЗКПО).
По приложението на осигурителното законодателство:
Икономическата дейност на регистрирания земеделския стопанин според КИД 2008 е в група 01 на дейностите „Растениевъдство, животновъдство и лов; спомагателни дейности“. Съгласно данните вЗаповед № РД-01-898 от 09 ноември 2015 г. на МТСП за икономическа дейност, която е в групата на дейностите с код 01 по КИД 2008, е определен коефициент на трудов травматизъм за 2016 г. в размер на 0,67 при среден коефициент на трудов травматизъм за страната 0,66, което налага според разпоредбите на ЗЗБУТ и НЗЗРСРТЗ задължително застраховане на работници за риск “трудова злополука”.
Съгласно разпоредбата на чл. 2а от НЕВД осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт.
Предвид обстоятелството, че сключената застраховка за риск „трудова злополука“ е определена като задължителна с нормативен акт, то в случая върху платената от земеделския стопанин като работодател застрахователна премия не следва да се внасят осигурителни вноски.
‘