3_764/06.04.2017 г.
ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. 7
ЗДДФЛ, §1, т. 8 от ДР
ЗДДФЛ, чл. 75
ЗДДФЛ, чл. 45, ал. 4
ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1
ЗДДФЛ, чл. 58, ал. 1
ДОПК, чл. 135-142
ДОПК, чл. 80, ал. 2
Относно: Данъчно третиране на изплатен доход на чуждестранни физическисъгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
От изложеното в запитването става ясно, че Община ……. има сключени граждански договори с чуждестранни физически лица. Същите участват в дейност по обмен на добри практики между Република България и Кралство Норвегия по проект, финансиран от Фонда за двустранни взаимоотношения към Финансов механизъм на ЕИП. В сключените договори лицата са посочили адресите си в Норвегия, както и са подписали декларации по чл. 4 и чл. 5 от Спогодбата между Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите, като са посочили, че декларирането на получените хонорари ще се извърши в Кралство Норвегия.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1.Как следва да се обложат с данъци получените хонорари?
2.Следва ли да се издават сметки за изплатени суми?
3.Необходимо ли е да се издаде ЛНЧ от НАП при положение, че всички лица имат ЕГН в България, като една част от тях в същото време имат влязъл в сила указ за освобождаване от българско гражданство?
4. Какви документи Община ……… следва да издаде на лицата за деклариране на
получените хонорари?
5. Какви декларации следва да подаде общината пред НАП за изплатените суми по граждански договори и с какви кодове следва да се посочат?
Правото да дава становища по конкретни казуси във връзка с практическото прилагане на СИДДО, както и да тълкува и разяснява текстовете на същите има Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП съгласно чл. 32 от Устройствения правилник на НАП, поради което с писмо Изх. № ……..запитването е изпратено за отговор по компетентност.
Съобразявайки се с посоченото в запитването, Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП с писмо наш вх. № …………… изразява следното становище:
На база на наличната информация и допълнително представените документи може да се заключи, че доходите, реализирани от чуждестранните лица следва да се квалифицират като „възнаграждения за технически услуги“. По отношение на понятието „възнаграждения за технически услуги“ нормата на §1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ препраща към възприетото определение от ЗКПО, а именно това са плащанията с източник Република България за монтаж и инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице (§1, т. 9 от ДР на ЗКПО). Съгласно чл. 8, ал. 6, т. 8 от ЗДДФЛ възнагражденията за технически услуги, начислени/изплатени от местни лица, каквото безспорно в конкретния случай е общината – платец на дохода, са от източник в Република България. Фактът, че част от дейността е извършвана на територията на друга държава, не променя това данъчно третиране.
На основание чл. 37, ал. 1, т. 7 от ЗДДФЛ възнагражденията за технически услуги, начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица от източници в Република България, се облагат с окончателен данък, когато не са реализирани чрез определена база в страната и независимо от обстоятелствата по чл. 13от същия закон. Окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи, като се прилага данъчна ставка от 10 на сто (чл. 37, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ).
От друга страна съгласно разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай следва да се има предвид сключената и сега действаща Спогодба между Република България и Кралство Норвегия за избягване на двойното данъчно облагане на доходите (СИДДО между България и Норвегия), подписана в София на 22.07.2014 г., обн. в ДВ, бр. 55 от 2015 г.
Възнагражденията за технически услуги попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 7 от горепосочената СИДДО между България и Норвегия. Тази разпоредба регламентира данъчното облагане на печалбите на предприятия от стопанска дейност и доходите на физически лица от професионални услуги (чл. 3, ал. 1, б. „м“ и б. „л“ от СИДДО). Съгласно посочената правна регламентация, изразът „печалби от стопанска дейност“ се отнася както за юридическите, така и за физическите лица. По смисъла на чл. 7 от посочената СИДДО печалбите, които местно лице (юридическо или физическо) на Норвегия получава от стопанска дейност, се облагат само в Норвегия, освен когато местното лице извършва дейността чрез място на стопанска дейност, намиращо се в България. Следва да се има предвид, че използваният израз в чл. 7 от СИДДО „място на стопанска дейност“ се отнася както за физическите, така и за юридическите лица. В ЗДДФЛ обаче се използва изразът „определена база“ (§ 1, т. 4, от ДР на ЗДДФЛ, във връзка с § 1, т. 7 от ДР на ДОПК). Двата израза по съдържание са синоними.
За да се предостави обаче данъчно облекчение съгласно спогодбата (т.е., доходите да не се обложат с окончателен данък в България съгласно ЗДДФЛ), е необходимо да се изпълни процедурата, уредена в Дял II, глава 16, раздел III от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК, чл. 135-142). Тъй като от представеното копие на типов договор е видно, че размерът на доходите е под 500 000лв., приложение следва да намери чл. 142, ал. 1 от ДОПК, като видно от чл. 136 от същия закон, чуждестранните лица следва да удостоверят пред Община …… (като платец на доходите), че:
1. са местни лица на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;
2. са притежатели на дохода от източник в България;
3. не притежават място на стопанска дейност/определена база на територията на България, с които съответният доход е действително свързан;
4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на конкретната СИДДО, ако такива изисквания съществуват.
По отношение удостоверяване качеството „местно лице“ следва да се има предвид, че подписаната от лицата „Декларация по чл. 4 и чл. 5 от Спогодбата между Република България и Кралство Норвегия…“ няма необходимата правна тежест за целите на прилагане на горепосочената процедура и не следва да се приема като доказателство. Качеството „местно лице“ може да бъде удостоверено съобразно обичайната практика на норвежката данъчна администрация (чрез издаване на удостоверение за местно лице по смисъла на СИДДО между България и Норвегия).
Във връзка с прилагане на особения ред за удостоверяване на основанията за ползване на данъчни облекчения съгласно СИДДО, предвиден в чл. 142, ал. 1 от ДОПК, за Община ……….. възниква задължение да подаде декларация по чл. 142, ал. 5 от ДОПК, с която в срок до 31 март на следващата година да декларира размера на изплатените на чуждестранните лица доходи и размера на предоставените им данъчни облекчения. Декларирането следва да се извърши чрез подаване на декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП, в териториалната дирекция, в която е регистрирана общината. Следва да се отбележи, че кодовете, с които се декларира видът на дохода, се съдържат в приложената към декларацията „Номенклатура за кодовете за видовете доходи“.
Обръщаме внимание, че служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината данък се издава от работодателите за доходи от трудови правоотношения, а за доходи от друга стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, за доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество по реда на чл. 31 от ЗДДФЛ е предвидено издаване на сметка за изплатени суми и служебна бележка (чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ).
В случаите, когато платецът на дохода е удържал данък, подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. На основание чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ удостоверение по образец за внесен по реда на този закон данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето. Искането се подава в териториалната дирекция на НАП, в която е подадена или подлежи на подаване декларацията по чл. 50 или по чл. 55 от ЗДДФЛ.
Относно издаването на ЛНЧ следва да се посочи, че НАП не е компетентния орган,който издава ЛНЧ, а това е Министерството на вътрешните работи, Дирекция „“Миграция““. В тази връзка обаче е необходимо да се има предвид, че съгласно чл. 80, ал. 2 от ДОПК не подлежат на вписване в регистъра на НАП местните физически лица и чуждестранните физически и юридически лица за доходи, подлежащи на облагане при източника с окончателен данък.