О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 928
София, 25.08.2009 год..
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№535 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1365 от 15.12.2008г. по гр.д. №1603/08г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решението от 19.05.08г. по гр.д. №5558/07г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Й. С. К. срещу Я. З. Д. положителен установителен иск за собственост върху недвижими имоти – апартамент №3, находящ се в сградата, построена в УПИ ХІ-8,9 в кв.359а на 10-ти подрайон на гр. В., както и гараж №1, построен в същото дворно място.
За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел, че ищецът не е собственик на процесните имоти на твърдяното от него правно основание – придобивна давност. Тези имоти са били предмет на предварителен договор от 28.06.96г., с който продавачът М. К. , в качеството си на ЕТ „Б” се е задължила да ги построи и продаде на дядото на ищеца – Д. К. М. , а с анекс от 15.07.96г. – на ищеца Й. С. К.. О. договор не е сключван, но от лятото на 1996г. Й. К. , неговият баща С дядо му Д. К. и съпругата му се нанесли в апартамента, като ползвали и гаража. Същевременно, с влязло в сила решение на Варненския окръжен съд по гр.д. №1116/98г. е обявен за окончателен на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД предварителният договор между М, в качеството и на ЕТ „Б” и ответника в настоящото производство – Я. З. Д., по отношение на същите имоти. С влязло в сила решение по гр.д. №4363/2000г. на Варненския районен съд Д. К. е бил осъден да предаде на основание чл.108 от ЗС на Я. З. Д. владението на тези имоти. По това решение ищецът се е снабдил с изпълнителен лист, образувано е изпълнително дело и по него е проведен въвод във владение, като Д. К. е отстранен от имота. При тези данни е направен извод, че не е била налице една от характеристиките на давностното владение – да е манифестирано явно. Производството по чл.108 от ЗС е било водено срещу Д. К. , той е бил намерен в имота и той е бил отстранен от владението му в изпълнителното производство. Освен това – ако Й. К. е имал качеството на трето лице, което е във владение на апартамента отпреди предявяване на иска, решението по което се изпълнява, то същият е разполагал с възможност за правна защита по чл.332, ал.2 от ГПК /отм./, която не е използвал. Съдът е приел също, че правата на ответника Я. З. Д., произтичащи от влязлото в сила решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД, са противопоставими на неопределен кръг лица, включително и на ищеца.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Й. С. К.. В изложението към нея се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Според жалбоподателя въззивното решение е основано на копие от документ, който съдът следвало да изключи от доказателствата по делото на основание чл.101 от ГПК /отм./, тъй като, въпреки изричното искане, не е бил представен оригиналът. Като обсъдил този документ, съдът процедирал в противоречие с решение №1515 от 05.02.01г. по гр.д. №2086/2000г. на ВКС и решение №258 от 21.03.03г. по гр.д. №922/02г. на V ГО на ВКС. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК се свързва с материалноправния въпрос дали съдебно решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД, което не отговаря на изискването на §16 от ПЗР на ППЗУЖВГДЖСВ, има вещнопрехвърлителен ефект. Освен това се поставя и процесуалноправният въпрос дали решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД е противопоставимо на жалбоподателя, който не е бил страна в производството по това дело.
Ответникът в производството Я. З. Д. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Документът, който не е представен в оригинал по делото, е една декларация от 29.02.2000г., с която М. И. К. , в качеството си на ЕТ, заявява, че ако е невъзможно изпълнението на договора с Д. К. М. , същият ще получи в собственост вместо апартамент №3, апартамент №1 в същата жилищна сграда. Макар въззивният съд да е обсъдил този документ в мотивите на решението си, той на практика не го е свързал по никакъв начин с крайния извод за неоснователност на предявения иск. Искът е по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ и има за предмет правото на собственост на ищеца Й. К. върху спорните имоти, възникнало от изтекла в негова полза придобивна давност. Предмет на установяване в съдебния процес са твърденията за осъществявано от ищеца давностно владение върху имотите, чрез държателя им Д. К. , за период от 10 г. преди завеждане на исковата молба. Въпросната декларация няма нищо общо с фактите, които са от значение за изхода на правния спор и на практика не е оказала никакво влияние при формиране на извода на съда за неоснователност на иска. По тези причини въззивното решение не влиза в противоречие с посочените от жалбоподателя решения на ВКС, които застъпват принципното становище, че съдът няма право да обсъжда като доказателство при установяване на спорните факти по делото препис от документ, за който страната не е изпълнила изискването да представи оригинала.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. И двата въпроса, които жалбоподателят поставя във връзка с това основание не са обуславящи изхода на правния спор. Предмет на делото е правото на собственост на ищеца, основано на придобивна давност. Правото на собственост на ответника не следва да се преценява, тъй като е извън обхвата на правния спор. Ето защо е без значение дали той е придобил собствеността върху имотите въз основа на влязлото в сила решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД или не. Това решение и издаденият въз основа на него констативен нотариален акт имат значение единствено за извеждане на правния интерес от предявения иск, тъй като от тях следва наличието на правен спор между страните по делото за собствеността на процесните имоти. Всички други въпроси, свързани с вещнопрехвърлителния ефект на съдебното решение и зачитането на конститутивното действие на съдебното решение от третите лица, са извън предмета на настоящото дело, ето защо по тези въпроси не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1365 от 15.12.2008г. по гр.д. №1603/08г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: