О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 930
София, 25.08.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№717 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №313 от 22.12.08г. по гр.д. №306/08г. Ловешкият окръжен съд е отменил решение №191 от 25.06.08г. по гр.д. №1359/06г. на Л. районен съд и е отхвърлил предявения от “Е” Е. гр. Л. срещу В. “В” с. Г. и “О” Е. от гр. В. иск по чл.336 от ГПК /отм./ – за установяване по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на метално хале 30 х 12 х 5,5 м. и метален навес 54 х 12 м., находящи се в стопанския двор на с. Г. област.
Въззивният съд е приел, че спорните вещи не са движими, тъй като са трайно прикрепени към земята, поради което закупуването им от ищеца с фактури не го прави техен собственик, доколкото не е спазена нотариалната форма по чл.18 от ЗЗД за прехвърляне на собствеността.
Касационна жалба срещу решението е подадена от ищеца “Е” Е. гр. Л.. В нея се поддържа, че става въпрос за метални навеси, прикрепени посредством вкопани в земята бетонови блокчета, с помощта на анкерни болтове и гайки, което прави възможно демонтирането на металната конструкция и преместването и без нарушаване на нейната субстанция – т.е. това са движими вещи, а не недвижим имот по смисъла на чл.110 от ЗС, както неправилно е приел въззивният съд. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивното решение противоречало на приетото в решението по гр.д. №1769/68г. на ВС, І ГО, според което недвижима по предназначението си е вещта, която е трайно прикрепена към недвижима вещ и не може да се отдели от нея, без да се наруши субстанцията и. Като израз на противоречива практика по този въпрос са посочени и решенията на двете инстанции по делото. Освен това жалбоподателят счита, че разглеждането на делото от ВКС ще допринесе за развитието на правото, тъй като ще внесе яснота по посочения материалноправен въпрос – дали метална конструкция, прикрепена към земята със сглобки /болтове и гайки/, която без затруднения и без нарушение на субстанцията и може да бъде преместена, следва да бъде разглеждана като недвижима вещ.
Ответникът в производството “О” ЕАД гр. В. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Излага и доводи за неоснователност на жалбата.
Другият ответник В. “В” с. Г., Л. област не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
От техническата експертиза по делото се установява, че едната от сградите е метален навес /ремонтна работилница/, изградена от сглобяема метална конструкция, свързана с анкерни болтове към бетонови фундаменти, тухлени стени, покрив от профилирана поцинкована ламарина, под от бетонова настилка, със застроена площ от 600 кв.м. Част от постройката е двуетажна, с междуетажна стоманобетонова подова конструкция и четири оградни стени, обособяващи работилница и две битови помещения. Останалата част е навес с три оградни стени. В изпълнителното производство вещото лице е дало по-пълно описание на този навес, който според него се състои от 10бр. ригелни елементи върху колони с височина 4м., като първите 5бр.са иззидани с тухлен зид и измазани отвън и отвътре, покрити с рифелована поцинкована ламарина и с дограма от винкел. Петата клетка е решена като битовка, двуетажна, с дървена дограма, без подова настилка и хидроизолация на покрива. Вторият навес според първото вещо лице е изграден от метална сглобяема конструкция върху бетонови фундаменти, свързани с анкерни болтове, с три оградни тухлени стени, покрив от профилирана поцинкована ламарина и под от бетонова настилка, със застроена площ от 360 кв.м. Според вещото лице в изпълнителното производство сградата се състои от 4 бр. ригелни елементи върху колони с височина 5 м., като са иззидани с тухлен зид от три страни и измазани отвън и отвътре. Покрити са с рифелована поцинкована ламарина, а подът е от бетонова настилка.
При тези данни изводът на въззивния съд, че се касае за сгради, трайно прикрепени към земята, които представляват недвижим имот по смисъла на чл.110 от ЗС, не противоречи на посоченото от жалбоподателя решение на ВС от 1968г. Очевидно в случая не става въпрос за навеси, които могат да бъдат преместени без разрушаване на тяхната цялост, както се опитва да ги представи жалбоподателят. Формулираният от него материалноправен въпрос е некоректно поставен, тъй като описаните от него навеси се различават от тези, които са предмет на делото. Въпросът за това дали една вещ е трайно прикрепена към земята или към друг недвижим имот е винаги въпрос на конкретна преценка. В случая конкретният правен спор не съдържа някаква особеност, която да наложи разглеждането му от ВКС с цел внасяне на яснота по въпроса кога една вещ е трайно прикрепена към земята. Ето защо не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивонто решение. Освен това следва да се посочи, че основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК възниква само в случаите, при които въззивното решение противоречи на едно или повече влезли в сила съдебни решения. Ето защо противоречиво разрешавания материалноправен или процесуалноправен въпрос от първата и втората инстанция по делото не представлява основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №313 от 22.12.08г. по гр.д. №306/08г. на Л. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: