О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 606
София,29.06.. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 96 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. В. Г. и Н. В. С. срещу въззивно решение от 05.11.2009 г. по гр.д. № 1908 / 2009 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV а с-в., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд, с което са отхвърлени иск на жалбоподателите срещу М. С. Б. и иск срещу Е. С. Г. по чл.108 ЗС за предаване на владението на индивидуализирани реални части от имоти с посочени планоснимачни номера по плана на гр. С., м. „К”.
Ж. твърдят, че решението е неправилно, поради съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателите твърдят, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК: по т.1: съдът е основал изводите си само на избрани от него доказателства и доказателствени средства без да извърши цялостна и самостоятелна проверка на събраните пред първата инстанция и пред него (във въззивното производство не са сочени и събирани доказателства) доказателства, съдът е нарушил правилото за разпределение на доказателствената тежест – така съдът се е произнесъл по (процесуално)правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС; по т.3; съдът се е произнесъл по приложението на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ, това е материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Конкретните доводи ще бъдат разгледани по-долу.
Ответниците в това производство и по исковете не изразяват становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Настоящият състав намира следното:
Жалбите са допустими, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че (л.37) ищците основават исковете си на твърдения за наследство и реституция по ЗСПЗЗ, че при оспорване на основанията им – на законосъобразността на постановеното решение на поземлената комисия (нататък и ПК) следва да бъде извършена проверка за осъществяването на предпоставките за възстановяване на правото им на собственост, като в случаите, когато собствеността е възстановена в стари реални граници, както се твърди, възстановените имоти следва да бъдат индивидуализирани с посочване на местоположение, граници и съседи и към решението да се приложи скица на имота, заверена от поземлената комисия, при преценка на доказателствата по делото се установява, че решението на ПК е от 11.06.2001 г., скица към него не е представена по делото, нито е представено удостоверение по чл.13 ППЗСПЗЗ, каквото се цитирано в решението на ПК, (а и имотът е възстановен като неурегулиран – не е в урбанизирана територия), скицата от копие на неодобрен кадастрален план от 1992 г., на която се позовават ищците не е скица към решението на ПК, изложени са подробни съображения и за това, че по тази скица не може да се извърши идентификация на възстановените площи от имоти и че този порок на решението на ПК не може да се отстрани в съдебното производство със заключения на съдебно-технически експертизи (които са обсъдени), т.к. конститутивният ефект настъпва с решението на ПК; въззивният съд е приел извод, че липсата на индивидуализация на имотите в решението на ПК води до незавършеност на административната процедура по възстановяване на собствеността на имота, т.к. липсва обособен обект на възстановяваното на ищците право и решението на ПК не е породило предвиденото в закона правосъздаващо (конститутивно) действие, което обуславя неоснователността на исковете. Съдът е изложил и евентуални мотиви за неоснователността – извършване на разпоредителни сделки с обектите, придобити по замяна, преди влизането в сила на ЗСПЗЗ – пречка по чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ (не са налице условията на материалния закон за възстановяване на собствеността), за което ответниците са провели (насрещно) доказване. съдът е приел също, че ищците не са опровергали удостоверителното изявление на нотариуса, отразено в нотариалния акт за замяна, представен от ответниците, за наличието на Протокол от комисията по ТПС с номер и дата.
В мотивите си въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и е отразил фактическите си правни изводи.
По доводите на жалбоподателите:
Доводите за противоречие с практиката на ВКС (че съдът по същество следва да основе решението си на събраните доказателства, на които да извърши цялостна и самостоятелна проверка и преценка), отразена в отделни решения по отделни спорове, биха могли да обосноват основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК.
О. твърдения за разрешения на процесуалноправни въпроси (за процесуални нарушения) са уточнени от жалбоподателите като твърдения за необоснованост, тъй като не се твърди, че към решението на ПК е издадена скица, която е представена и приета по делото, но съдът не е обсъдил, а само, че за имотите такава е изготвена през 1992 г. (решението на ПК е от 2001 г.), и че е представена такава от вещи лица и обсъдена от втора тройна СТЕ и че изводите на въззивния съд не съвпадат с тезата на ищците.
Видно от обсъденото по-горе решение съдът е обсъдил доказателствата за индивидуалзацията на имота и е изложил фактически и правни изводи по въпроса. Само за пълнота следва да се отбележи, че дори и да има необоснованост, тя не е в резултат на това, че не са обсъдени доказателства и че въпросите за обосноваността на фактическите констатации не са процесуалноправни и материалноправни въпроси по смисъла на чл.280 ГПК.
Поради това съдът приема, че не е допуснато твърдяното противоречие с цитираната практика.
Доводът за нарушил правилото за разпределение на доказателствената тежест е за това, че съдът е признал за установено, че ответниците са придобили имота чрез замяна въз основа на протокол на комисия по ТПС, какъвто не е представен по делото и за който е издадено удостоверение, че не се съхранява в Г. управление на архивите и с това е допуснато противоречие с решение № 244 /2003 г. на ВКС и с определение на ВКС.
Съдът не е разрушил въпроса както се твърди (не е приел за установено съществуването на факт, за който не е представено доказателство по делото, нито е нарушил правилото за разпределение на доказателствената тежест), защото е приел, че извършената сделка и нейното основание са установени с представения нотариален акт, за придобиване на имот, даден в замяна срещу имот, включен в блока на ТКЗС (л.57), чиято неистинност не е установена, нито ищците са опровергали удостоверителното изявление на нотариуса, отразено в нотариалния акт за това, че му е представен посоченият с номер и дата протокол на комисия по ТПС, със заверка, че същият е влязъл в законна сила на посочена дата – т.е. направил е правни изводи въз основа на прието по делото доказателство, чиято доказателствена сила е обсъдил. Затова не е налице и противоречие с цитираното решение № 244 /2003 г. по гр.д. № 601 /2002 г., на ВКС, І г.о., с което е установено, че съдът се е позовал на непредставено завещателно разпореждане (на завещание, което е формално доказателство и не е представено по делото като доказателство), а противоречието с определение на ВКС по чл.288 ГПК, каквото е цитираното, не е основание за допускане на касационно обжалване.
По довода за основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос за приложението на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ, който е от значение за точното прилагане на закона, като е приел, че замяната е извършена, въпреки, че в нотариалния акт е отразено, че е извършена по реда на ПМС от 26.08.1954 г., а не по ЗТПС, от което е изведен въпрос дали разпоредбата на чл.18з,ал.3 ППЗСПЗЗ е приложима към замени, осъществени по реда на цитираното ПМС:
Както беше отразено по-горе, съдът е намерил исковете за неоснователни, т.к. ищците не са доказали, че са собственици на процесните имоти (че те са им възстановени), останалите мотиви са евентуални, за пълнота, те не променят изводите за неоснователността на исковете, а представляват насрещно доказване. Но освен това за пълнота следва да се добави, че нито в нотариалния акт е отразено, нито съдът е приел (л.34,л.38 и л.39), че замяната е извършена по реда на ПМС от 26.08.1954 г, а не по ЗТПС.
Поради изложеното наведените основания за допускане на касационно обжалване не са осъществени.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 05.11.2009 г. по гр.д. № 1908 / 2009 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV а с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.