О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 592
София, 28.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 88 /2010 г.: и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. И. срещу въззивно решение от 14.10.2009 г. по гр.д. № 209 / 2009 г. на Окръжен съд – Монтана, г.о., с което е оставено в сила решение на Районен съд – Монтана, с което е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу „АИТ” О. – Монтана с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на реална част от индивидуализиран земеделски имот, както и искането по чл.431,ал.1 ГПК (отм.).
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно. Твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК (в жалбата) – че във въззивното решение няма отговор на въпроса коя инстанция е по-висша – кметът или областният управител, т.к. се чака заповед на кмета за процесния имот, който междувременно е определена квота без размер, както и (в отделно изложение) че липсва практика на ВКС относно липсата на заповед на кмета за връщане на бившата собственост. Претендира разноски.
Ответникът „АИТ” О. , гр. М. твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като жалбоподателят не е конкретизирал въпрос, който да е обосновал правните изводи на въззивния съд.
Настоящият състав намира следното:
Жалбата е допустима, т.к. е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в постановеното в полза на ищеца решение на ОСЗГ не са посочени имотни граници на имота, за който се признава право на възстановяване, а е отразено, че имотът се намира в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и за него възстановяването на правото на собственост ще се извърши по реда на чл.28 ППЗСПЗЗ и процедурата по възстановяване на правото на собственост на ищеца съгласно §4к,ал.7 ЗСПЗЗ ще приключи с влязла в сила заповед на кмета, издадена въз основа на решението на ОСЗГ. По-нататък въз основа на преценка на събраните доказателства въззивният съд е приел, че по отношение на ищеца е приключила процедура за възстановяване на право на собственост на земеделски имоти с план на новообразувани имоти, но не по отношение на процесния имот с посочен в решението номер, а на други с посочени в решението номера по плана на новообразуваните имоти в посочена местност в землището на гр. М.. Следователно ищецът не е установил правото си на собственост, което обуславя неоснователността на иска му.
Видно от решението въззивният съд не е дал отговор на въпроса, изведен от жалбоподателя – коя инстанция е по-висша – кметът или областният управител, т.к. (когато) се чака заповед на кмета за процесния имот, а е обсъдил двете заповеди като две отделни предпоставки (елементи от фактическия състав) за възстановяване на собствеността на земеделски имот с план за земеразделяне, както те са предвидени в закона. Следователно съдът не е и следвало да дава отговор на подобен въпрос. Щом решението не е основано и не е следвало да бъде основано на изведения въпрос, то предпоставките за допускане на касационно обжалване не са осъществени.
Отделно от това и за пълнота следва да се отбележи, че жалбоподателят не сочи съдебни решения, в противоречие с които да е разрешен изведеният от него въпрос, поради което не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК, а по въпроса за значението (и липсата) на заповед на кмета по реда на § 4к, ал. 7 ЗПСЗЗ и чл. 28а ППЗПСЗЗ има съдебна практика, поради което не е осъществено и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от производството жалбоподателят няма право на разноски, ответникът не претендира такива и такива не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 14.10.2009 г. по гр.д. № 209 / 2009 г. на Окръжен съд – Монтана, г.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.