Р Е Ш Е Н И Е
№ 405
гр.София, 04 декември 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ТАТЯНА КЪНЧЕВА
със секретар Надя Цекова
и с участието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 394/2008 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия А. Н. К. против решение № 208/16.06.2008 год. по въззивно нохд № 224/2008 год. на Софийския апелативен съд, в която се поддържат доводи за постановяване при всички предвидени в чл.348, ал.1 НПК касационни основания за изменение и отмяна. Правят се алтернативни искания – за отмяна и оправдаване; за изменение с прилагане чл.66, ал.1 НК и отмяна приложението на чл.24 НК и за намаляване или отхвърляне на присъдените разноски.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че доводите за допуснати нарушения са неоснователни и решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Врачанският окръжен съд с присъда № 1858/13.11.2007 год. по нохд № 422/2007 год. признал подсъдимия К за виновен в това, че за времето от м.септември до 19.12.2006 год. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на пет лица, ненавършили 14-годишна възраст – свидетелите М, Г. , Т. , Д. и З. , като е блудствал с повече от две лица. На основание чл.149, ал.5, т.1, пр.2 вр.чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, за изпълнението на което наказание определил първоначален общ режим.
Произнесъл се по въпроса за приложението на чл.59, ал.1 НК и размера на дължимите разноски.
Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 224/2008 год. изменил присъдата в частта относно квалификацията на деянията на подсъдимия, които преквалифицирал по чл.149, ал.1 НК и му определил съответни наказания – за деянията, извършени през м.септември2006 год. по отношение на св. М наложил наказания пробация и мерки по чл.42А, ал.2, т.т.1 и 2 – всяка една за срок от 1 година и 6 месеца, а за останалите деяния наложил наказания лишаване от свобода за срок от по 11 месеца и 28 дни.
Приложил чл.23, ал.1 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото от определените, лишаване от свобода за срок от 11 месеца и 28 дни, което на основание чл.24 НК увеличил с 5 месеца и 29 дни.
Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимия, в която се поддържат доводи за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, с което е обосновал и алтернативни искания, поддържани и пред настоящата инстанция.
Въззивният съд е възприел фактическата обстановка като е направил извод, че макар и делото да е разгледано от първоинстанционния съд по реда на глава ХХVІІ от НПК „Съкратено съдебно следствие” направените самопризнания на подсъдимия К изцяло на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявено съгласие да не се събират доказателства за тези факти е извършен задълбочен анализ и оценка на събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателствени средства и допуснатите медицински експертизи, дали заключение по въпроси, за които съдът не е имал необходимите специални знания по отношение както на пострадалите, така и на подсъдимия, поради което е правилно установена. Изразил несъгласието си с правната квалификация на поведението на подсъдимия, което е възприел първоинстанционния съд, и по изложените съображения, че блудствените действия, извършени по отношение на петте малолетни лица не следва да бъдат квалифицирани като едно общо престъпление блудство, а като извършени при условията на еднородна реална съвкупност пет отделни престъпления и квалифицирал като блудство по чл.149, ал.1 НК. Наложил е наказание за всяко едно от тях като е отчел задължителността от приложението на чл.55 НК съгласно изискването на чл.373, ал.2 вр.чл.372, ал.4 НПК, както и времето на извършване на деянията и различието в предвидената санкция след изменението от 13.10.2006 год. на НК, поради което и различните правни възможности – за извършените деяния през м.септември да замени наказанието лишаване от свобода с друго по вид от предвидените – пробация, а за останалите три деяния да определи наказанието под най-ниския предел, т.е. под предвидения минимум от една година. Приложил е чл.23, ал.1 НК и по изложените съображения, че общото наказание от 11 месеца и 28 дни не е достатъчно да изпълни целите на наказанието и не е съответно на извършеното предвид вида, характера, тежестта, обществената опасност на деянията и това на личността на подсъдимия приложил чл.24 НК и увеличил размера на наказанието в рамките на законоустановения срок – с една втора – 5 месеца и 29 дни. Правилно е възприел и определения режим „общ” за изтърпяване на наказанието. Изложил е подробни съображения, които и настоящият състав изцяло възприема, за необходимостта наказанието да бъде изтърпяно ефективно, независимо че са налице предпоставки за чл.66, ал.1 НК-срок на лишаване от свобода, чисто съдебно минало, защото не може да се направи извод, че с отлагане на изпълнението подсъдимият ще има в бъдеще поведение, съобразено с изискванията на закона и правилата на обществото.
Дал е отговор на всички доводи и възражения по начин и със съдържание, съобразени с изискванията по чл.339, ал.2 НПК.
Неоснователно е възражението в жалбата на подсъдимия за нарушаване правилата на подсъдността. В съответствие с разпоредбата на чл.35, ал.2 НПК Врачанският окръжен съд е разгледал делото като първа инстанция, защото обвинението, за което е бил привлечен подсъдимия и е внесен обвинителен акт, е за престъпление от вида на предвидените в посочената норма. Преквалифицирането на деянията като престъпление по чл.149, ал.1 НК е правомощие на въззивния съд по чл.337, ал.1, т.2 вр.чл.334, т.3 НПК когато въззивният съд при същите фактически положения е направил други изводи за правната квалификация на поведението на подсъдимия и няма отношение към въпросите за подсъдността, която поначало предвид първоначалната квалификация е правилно определена.
Няма допуснато процесуално нарушение при решаване на въпроса за наличието на предпоставките по чл.371 НПК. Подсъдимият е заявил изрично, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Законодателят не е предвидил условие това да са само онези факти, които се съдържат в обясненията на подсъдимия, дадени на досъдебното производство или възможност във въззивното производство подсъдимият едностранно да прави промени в становището си, което е послужило като основание за провеждане на съкратено съдебно следствие. Фактите, които се съдържат в обвинителния акт, отнасящи се до конкретното му поведение са отразени по ясен начин, били са му известни, установени са от достатъчно годни доказателства, поради което твърденията му за наличието на различни от тези, за които е направил изрично признание и които са установени по предвидения процесуален ред, са неверни.
Неоснователно е възражението, че не е установена специалната цел като елемент от състава. Въззивният съд е обсъдил такова възражение и е дал ясен отговор за неговата неоснователност, съдържащ се в съображенията, които и настоящият състав изцяло споделя. Основание за това е изводът, че подсъдимият е целял собствената си полова възбуда и собственото си полово удовлетворение без съвкупление, направен въз основа на заключението на съдебно-психиатричната психологична експертиза, на показанията на пострадалите свидетели и тези на св. К, които инстанциите по същество правилно са оценили като достоверни и последователни, от установеното конкретно обективирано поведение.
Въззивното решение съдържа подробни съображения и за необходимостта наказанието лишаване от свобода, определено на подсъдимия, да бъде изтърпяно ефективно. Не е достатъчно да са налице само част от предвидените в чл.66, ал.1 НК предпоставки, каквито в конкретния случай са размерът на наказанието, което е до три години, лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Въззивният съд е направил верен извод, че за постигане целите на наказанието подсъдимият следва да изтърпи ефективно в място от определените за лишаване от свобода, основавайки се на вида, характерът и тежестта на престъпленията, с установеното негативно въздействие върху психическото развитие на пострадалите и тяхната ниска възраст, отражението в обществото, психическото здраве на подсъдимия-обстоятелства, които безспорно указват на личност с висока степен на обществена опасност и такава на извършеното, което не може да мотивира решение за възможност в бъдеще да промени поведението си без определен период при условия на изолация, доколкото такава се постига в местата за лишаване от свобода, да преосмисли бъдещото си поведение.
Неотносими при решаване на въпроса за отговорността и начина на изпълнение на наказанието са твърдени от подсъдимия данни за незаконно задържане на досъдебното производство, непредявяването на граждански искове и неупражняването на права като предвидените в чл.76 и чл.84 НПК от страна на пострадалите.
Неоснователни са възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в подкрепа на твърдението за осъждане по предположение. В този смисъл са поддържани възражения и пред въззивния съд, които правилно са определени като неоснователни. По делото са разпитани свидетели-пострадали от престъпленията, техни близки-родители, баби, дядовци, назначени са експертизи и са приети заключенията на специалистите психолози и психиатри, неоспорени от страните и отговарящи на изискванията за обективност и пълнота. Направен е пълен и задълбочен анализ на целия доказателствен материал, независимо от заявените в първоинстанционния съд признания на фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт, не са допуснати процесуални нарушения при провеждането на разпитите, осигурена е възможността подсъдимия да участва със защитник и в пълнота да упражнява процесуалните си права, предвидени в НПК в това му процесуално качество. Доколкото е имало някакви противоречия в показанията на малолетните свидетели, те са отстранени по предвидения в чл.305, ал.3 НПК ред и начин, а изводът, че са за неотносими обстоятелства не е произволен, а основан на съдържанието на изготвените по предвидения процесуален ред протоколи за разпит.
Вярна е оценката на показанията на св. К, които съдържат данни за относими обстоятелства, защото е последователен, логичен и непредубеден. Те се подкрепят от медицинската експертиза и заключението за психическото здраве на подсъдимия, от писмените и гласни доказателствени средства, установяващи конкретното му поведение по отношение на пострадалите малолетни лица.
Няма нарушение на чл.223 НПК, както правилно е приел по изложените съображения в обжалваното решение въззивният съд. Законодателят е предвидил задължение за органа на досъдебното производство да осигури възможност на обвиняемия и неговия защитник, ако има такъв, да участват при провеждане разпита на свидетел. Това обаче не поражда задължение за обвиняемия да упражни правото си и ако по негова преценка, въпреки че е уведомен, не присъства при провеждането на разпита пред съдия няма нарушение на процесуалното му право. Обвиняем съгласно чл.54 НПК е лицето, което е привлечено в това качество при условията и по реда на НПК, за конкретно обвинение. Неуведомяването за провеждано процесуално следствено действие, вкл.разпит на свидетел пред съдия, когато няма предявено конкретно обвинение за тези обстоятелства, за установяването на които се провежда, не е процесуално нарушение, което нарушава някое от процесуалните му права по НПК.
Няма основание за извод, че наложените наказания лишаване от свобода за три от престъпленията са явно несправедливи, защото не са определени в размер на 11 месеца и 25 дни, т.е. с 5, а не с два дни под предвидения минимум. Явно несправедливо като завишено е това наказание, което по своя размер е очевидно несъответно на извършеното и на целите по чл.36 НК.
Неоснователно е искането за изменение на решението и в частта относно размера на дължимите разноски. На досъдебното производство са допуснати експертизи, заключенията на които са били взети предвид, обсъждани и оценявани наред с останалия доказателствен материал при решаването на въпросите по чл.301, ал.1, т.1 НПК – има ли извършено престъпление, извършено ли е от подсъдимия, извършено ли е виновно и т.2 – съставлява ли деянието престъпление и каква е правната му квалификация. Решението на пострадалите да не се конституират като страни в процеса не е основание експертизите да бъдат изключени от доказателствения материал, както и несъгласието със заключенията, което е заявил подсъдимия във въззивното производство, противопоставяйки го на своето процесуално поведение в първоинстанционния съд, което го е поставило в по-благоприятно положение с възможността да му бъде наложено наказание при условията на чл.55 НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства не го освобождават от задължението да заплати направените по делото разноски.
Въпросът за разноските е уреден в глава петнадесета раздел ІІІ НПК-чл.187-чл.190. Съгласно чл.189 съдът решава въпросът за разноските като съгласно ал.3 в случаите, когато подсъдимият бъде признат за виновен го осъжда да ги заплати в размер, както са направени. Възможността да бъде осъден само за определена част е предвидена за случаите, когато бъде оправдан по някое от обвиненията като заплаща само онези, които са направени по обвинението, по което е признат за виновен. В конкретния случай за конкретния подсъдим тази разпоредба е неприложима, защото е признат за виновен по всички обвинения и е осъден, поради което следва да заплати пълния размер на направените по делото разноски, както правилно са решили инстанциите по същество.
Предвид изложеното за неоснователност на доводите за постановяване на въззивното решение при някое от предвидените в чл.348, ал.1 НПК касационни основания, решението следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 208/16.06.2008 год. по въззивно нохд № 224/2008 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: