3_908/25.03.2011 г.
ЗДДС, чл. 21, ал. 2;
ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 3
Относно: данъчно третиране по ЗДДС на услуги, свързани с изложение в чужбина
Според изложеното в запитването основната дейност на „А” ООД е производство на пожароизвестителна техника. Същото участва със своя продукция на международни изложения в други държави членки и в трети страни и няма постоянен обект извън територията на страната. Услугите по организацията на изложенията в чужбина се предоставят в два варианта:
а/ организаторът на изложението /данъчно задължено лице/ предоставя само площ на щанд и издава фактура със същия текст. Изграждането и оформянето на щанда се извършва от друга чуждестранна фирма /данъчно задължено лице/ като същата издава фактура с текст „изграждане и оформяне на щанд”.
б/ организаторът на изложението /данъчно задължено лице/ предоставя площ на щанд и извършва всички услуги, свързани с мероприятието. Издава фактура, включваща всички разходи по организацията.
При така изложената фактическа обстановка във връзка с направените изменения в чл. 21, ал. 4, т. 3 от ЗДДС, в сила от 01.01.2011 г. са поставени следните въпроси:
1. Получената услуга от организатора на изложението – само площ на щанд в коя хипотеза попада: на чл. 21, ал. 2 – място на изпълнение на територията на страната или на чл. 21, ал. 4, т. 1, б. „а” – място на изпълнение там, където се намира недвижимият имот?
2. Изграждането и оформянето на щанда попада ли в хипотезата на чл. 21, ал. 2, при която мястото на изпълнение е на територията на страната?
3.Получената услуга от организатора на изложението, включваща всички разходи свързани с мероприятието, попада ли в хипотезата на чл. 21, ал. 2, при която мястото на изпълнение е на територията на страната?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 19 от 08 март 2011 г./ и Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 1 февруари 2011 г./ изразяваме следното становище:
Разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС определя като обект на облагане с данък върху добавената стойност всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Предвид цитираната разпоредбаналичието на доставка на стока или услуга е необходимо условие за да се приложи механизмът на данък върху добавената стойност, респективно закона,който го урежда -ЗДДС.
На основание чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.
Доставка на услуга е всяко извършване на услуга съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.1 от закона, като в ал. 2 и ал. 3 от същата правна норма са посочени случаите, които саприравнени на доставка на услуга.
Общото правило относно определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (изм. ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Изключение от гореизложеното е разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от ЗДДС. Съгласно т.3 от същата правна норма (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където фактически се провежда събитието – при доставка на услуга по осигуряване на достъп (срещу билети или заплащане, осигуряващи входа, включително когато такъв вход е включен в абонамент) до културни, художествени, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или подобни събития (включително панаири и изложби) и при съпътстващите достъпа услуги, когато услугата се предоставя на данъчно задължено лице.
Видно от новата редакция на разпоредбата услугите във връзка с тези прояви, когато получател по доставката е данъчно задължено лице, се разделят на услуги по осигуряване на достъп до събитието, включително съпътстващите достъпа услуги и обща услуга, свързана с такива мероприятия. Така, че когато получател е данъчно задължено лице в общия случай на услуга, свързана с подобни мероприятия, мястото на изпълнение ще се определи от мястото на установяване на получателя съгласно общото правило на чл. 21, ал.2 от ЗДДС.
Според изложеното в запитването дружеството е получател на услуги, свързани с организацията на изложенията в чужбина като получава фактури с предмет на доставката: „площ на щанд” и „изграждане и оформяне на щанд”, както и фактура, включваща всички разходи във връзка с мероприятието.
В тези случаи става въпрос за услуги, свързани с изложения в чужбина, които не попадат в изключението на чл. 21, ал. 4, т. 3 от ЗДДС, поради което е налице хипотезата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, т.е. мястото на изпълнение ще бъде на територията на държавата-членка, където е установен получателят, т. е. на територията на страната.
Предвид гореизложеното в случая е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и данъкът е изискуем от получателя по доставката. За дружеството е налице задължение за начисляване на данъка, когато данъкът за доставката стане изискуем като:
– издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
– включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;
– посочи издадения документ в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Тази доставка следва да бъде документирана от дружество с протокол на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС не по-късно от петнадесет дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.
‘