Р Е Ш Е Н И Е
№ 391
София, 28 октомври 2008г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова
ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев
Елена Авдева
при секретар Н.Цекова…………………………………и в присъствието на прокурора М.Маринова ……………………………..изслуша докладваното от съдията Елена Авдева
наказателно дело № 355/2008 г.
Производството по делото е образувано на основание чл.424 НПК по искането на защитника на осъдения Д. Г. Д. за възобновяване на нохд № 764/2007 г. на Районния съд в гр. С..
В искането се сочи , че са налице предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на производството, тъй като присъдата на първата инстанция, потвърдена от въззивния съд, противоречи както на материалния, така и на процесуалния закон. Твърди се, че подсъдимият не е имал намерение да влиза незаконно в чужд дом, поради което поведението му е несъставомерно по чл.170, ал.2, пр.1 НК. Изводите на съда в противната насока се атакуват като нелогични и несъобразени с доказателствата. В заключение се моли за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебното заседание пред касационния съд защитникът на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения.
Представителят на прокуратурата пледира за отхвърляне на претенцията за ново разглеждане на делото.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, установи следното :
Районният съд в гр. С. с присъда № 376 / 03.10.2007 г. признал подсъдимия Д. Г. Д. за виновен в това, че в нощта на 26.08.2006 г. в с. С., община С., влязъл в чуждо жилище, като употребил за това сила, поради което и на основание чл.170, ал.2 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Окръжният съд в гр. Х. с решение № 71 от 12.05.2008 г. по внохд № 408/2007 г. изменил първоинстанционната присъда, като намалил определеното с нея наказание на една година лишаване от свобода. Решението е влязло в сила на 12.05.2008 г. и не е проверявано по касационен ред.
Искането за възобновяване на наказателното производство е допустимо, но неоснователно.
Веднага следва да се отбележи, че част от аргументите на защитата на осъдения касаят обосноваността на фактическите изводи на въззивната инстанция. Върховният касационен съд е имал възможността многократно да припомни, че необосноваността не е касационно основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1-3 НПК. По силата на препращащата норма на чл.422,ал.1,т.5 НПК тя не представлява и основание за възобновяване. Ето защо не следва да се обсъжда довода за липса на доказателствена основа на фактическата обстановка, възприета от двете предходни инстанции. В искането обаче се съдържат и оплаквания, които могат да се свържат с процесуални нарушения при обсъждането на събраните доказателства, макар да са отнесени от автора към неспазването на материалния закон. Разгледани на тази плоскост те подлежат на отхвърляне. Въззивният съд в отговор на въззивната жалба е извършил самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност без да игнорира нито една нейна част. Не е вярно твърдението на искателя, че са пренебрегнати съдържащите се в показанията на пострадалия Й. данни за ненасилствено влизане в жилището по обичаен за обитаването му начин. Подобна интерпретация на свидетелските показания на Т. Й. се отдалечава от съдържанието им до степен на превратност. Пред районния съд свидетелят заявява, че подсъдимият Д. “ бутна вратата и я изкърти.. преди да влезе в къщи – той не е викал, нито почука, направо влезе. Аз спях и ме събуди ударът от изкъртването…вратата се заключва с райбер …по-точно той е за подпиране. Самата врата заяжда отдолу. Райберът, когато е извит, държи ръба на вратата, но не държи здраво и при слабо натискане може да се отвори.” В същата насока са и показанията на свидетеля Б, който в нощта на престъплението бил в същата стая. Той съобщава, че подсъдимият влязъл ” с взлом” и се развикал. Тези цитати показват несъстоятелността на упрека на защитата за необективно и едностранчиво обсъждане на гласните доказателства във вреда на осъдения. Информацията от свидетелските показания се подкрепя от данните в огледния протокол и фотоалбума, приложени по делото, които също отхвърлят версията за незаключена врата и неограничен достъп до квартирата на Б. Наеманата от тях стая се отличавала с крайна мизерия и ниска степен на защита, но въпреки това за влизането вътре било необходимо да се приложи сила, надхвърляща твърдяното от защитата обичайно натискане на бравата.
Приетата за установена фактическа обстановка съдържа всички елементи на фактическия състав на престъплението по чл.170 , ал.1 , пр.1 НК както от обективна, така и от субективна страна, което прави несъстоятелно твърдението за нарушение на материалния закон. Подсъдимият Д. влязъл през нощта в чуждо жилище, като употребил сила, изразила се в блъскане на вратата и изкривяване на залостващия райбер. Налице е и субективния елемент от състава на престъплението,тъй като осъденият имал съзнанието, че нарушава неприкосновеността на жилището, използвайки сила. Правилно предходните състави не са се съгласили с позицията му, че не е съзнавал общественоопасния характер на деянието, тъй като бил поканен от Т. Б. на гости. Това обстоятелство е обсъдено от въззивния съд и законосъобразно е получило различна от така предложената интерпретация. Вярно е, че свидетелят Т поканил подсъдимия “да хапнат риба”, но поканата касаела отминалия ден, въпреки че не била свързана с точно посочен час. Нахлуването на Д. в 2,30 след полунощ, когато евентуалният “домакин “ и брат му спели, не може да се свърже със заявеното пред съда намерение да сподели вечерята им. За това безспорно говори не само начина на влизане, но и следващите действия на подсъдимия. Той ни най-малко не се респектирал от заварената ситуация, а нападнал Т. Б. и го измъкнал с псувни на двора. Присъствието на свидетеля Ж не опровергава констатацията за пряк умисъл у подсъдимия. Макар Д. да съобщил на Ж. , че ще ходят на гости, свидетелят не го последвал до прага на квартирата на Б. , а останал в колата отвън. В показанията си пред районния съд той описва как подсъдимият и Б. започнали да спорят по клюките и да се карат, но не свързва конфликта с осуетената вечеря . Върху същия факт се спира и св. Т, която заявява , че при нахлуването в стаята подсъдимият изобщо не споменал за риба и гостуване, а направо му се нахвърлил. В настоящия случай прави впечатление, че защитата на осъдения и съдът аргументират противоположни изводи за съставомерността на деянието като обединяват релевантните факти по правилата на логиката т.е защитата намира за “логично” гостуване в 2.30 след полунощ ,съчетано с побой на заспалия”домакин”, докато за съда това поведение е нелогично в контекста на заявените от посъдимия добри намерения. Силогизмът на защитата е силно уязвим дори според стандартите на възможно най-примитивния социален протокол. Колкото и неформални и спонтанни да са били отношенията между Б посочените по-горе обстоятелства на посещението му доказват престъпния умисъл на подсъдимия за нарушаване на неприкосновеността на жилището. Въззивната инстанция не е нарушила закона, като е субсумирала инкриминираните действия на Д. Д. под текста на чл. 170, ал.2, пр.1 НК.
Водим от горното и на основание чл.424 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т.5 НПК
Р Е Ш И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения Д. Г. Д. за възобновяване на производството по наказателно дело № 764/2007 г. на Районния съд в гр. С..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.