5_Изх.№ 53-00-461/ 01.07.2013г.
ЗДДС, чл. 3, ал. 5, чл. 26, ал. 2, ал. 3 и ал. 5, т. 4
В дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” ……….е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-00-461/ 23.04.2013 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Адвокатско дружество, регистрирано за целите на ЗДДС, представлява юридически лица и банки при образуване и водене на изпълнителни дела и производства по несъстоятелност. При воденето на делата дружеството заплаща за своя сметка държавни такси и депозити за вещи лица, за които не е дължим ДДС, след което префактурира тези разходи на клиентите, като начислявавърху тях ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли в данъчната основа за извършена от адвокатско дружество доставка на услуга да бъде включена стойността на платените от дружеството разходи за държавни такси, депозити за вещи лица и др., когато последните не подлежат на облагане с ДДС на основание чл. 3, ал. 5 от ЗДДС ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки.
В §1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС е дадена легална дефиниция на понятието „дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт”. Съгласно тази разпоредба, това са дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато:
а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон;
б) е установена такса с нормативен акт.
Предвид горното, таксите, събирани от съдилищата съгласно приетата с ПМС № 38 от 2008 г. „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК” попадат в обхвата на хипотезата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС и не подлежат на облагане с ДДС. Изключение от това правило е въведено с новата б. „о” нат. 1 на посочената разпоредба, в сила от 01.01.2013 г., съгласно коятовече и услугите, предоставяниот държавните съдебни изпълнители са включени в обхвата на облагаемите доставки.
Общият ред за определянето на данъчната основа на доставките на територията на страната е посочен в чл. 26 от ЗДДС. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице. В тази сума не се включва данъкът върху добавената стойност. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер. Така определената данъчна основа на основание чл. 26, ал. 3 от ЗДДС се увеличава с:
1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
2.всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
4.стойността на неподлежащите на връщане от данъчно регистриран получател обикновени или обичайни опаковъчни материали или контейнери.
В чл. 26, ал. 5 от ЗДДС е посочено изрично какво не се включва в данъчната основа. В т. 4 на чл. 26, ал. 5 от закона е посочено, че в данъчната основа не се включват сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика, като доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на сумите и няма право на данъчен кредит по отношение на данъка, който може да е станал дължим при извършването на разходите. Следователно ако сумите, платени на адвокатското дружество от неговите клиенти са за покриване на разходи (съдебни такси, възнаграждения на вещи лица и др. във връзка с образуване и водене на производства по несъстоятелност и изпълнителни дела), които са направени от името и за сметка на клиентите, то тези разходи не се включват в данъчната основа на основание чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС, но следва да са посочени изрично в счетоводството на адвокатското дружество, което трябва да разполага с доказателства за действителния им размер. В този случай, възстановените на дружеството суми за такси, върху които не се начислява ДДС на основание чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, следва да бъдат документирани с издаването на първичен счетоводен документ по чл. 7 от Закона за счетоводството (ЗСч).
В случай, че разходите за съдебни такси, хонорари на вещи лица и др., попадащи в хипотезата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, са за сметка на адвокатското дружество (според твърдяното в запитването) и са включени във възнаграждението за извършената услуга, то същите следва да бъдат включени и в данъчната основа,респ. в стойността, върху която се начислява ДДС на основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС.
‘