602/29.03.2009
Чл.17, ал.2 ЗДДС
Относно: определяне мястото на изпълнение и данъчния режим на доставка на стока чрез поръчка по електронен път.
Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено в деловодството наДирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр.В с писмо вх. № , изразявампринципно становище, съобразено с действащите разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/ и Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
В писмото си описвате следната фактическа обстановка:
Дружеството Ви е регистрирано по ЗДДС и осъществява продажби на стоки чрез Интернет, въз основа на сключени договори от разстояние с физически и юридически лица от страни членки на ЕС и от страни извън Общността. Стоките, предмет на сделката ще бъдат закупувани от Тайланд и съхранявани до момента на изпращането им към получателя в склад на фирмата Ви находящ се на територията насъщата държава.
По силата на сключения с клиента договор, получателят на доставката ще обмити стоката при внасянето й в съответната държава. Клиентите ще Ви заплащат стойността на стоката и цената на куриерската услуга, след което избраната стока ще им бъде изпратена посредством куриер. Куриерската услуга ще се заплаща от Вас на фирма от Тайланд, която извършва услугата или на фирмата, от която закупувате стоките.
С оглед описаните обстоятелства поставяте следните въпроси:
1. Какви са задълженията на дружеството Ви по ЗКПО и ЗДДС?
2. Как следва да бъдат отразени сделките в дневника за покупки, в дневника за продажби и в СД по ЗДДС?
3. Какви документи следва да издава дружеството Ви към различните клиенти?
1. По приложението на ЗДДС:
По смисъла на ЗДДС, доставка на стока е прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стока. Мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът и към получателя /чл.17, ал.2 от ЗДДС/.
Предвид цитираната законова норма и посоченото в писмото Ви обстоятелство, че стоката се намира във Ваш склад на територията на Тайланд към момента, в който се изпраща към получателя й, считаме, че мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната. По силата на чл.86, ал.3 от ЗДДС при извършване на доставки с място на изпълнение извън територията на страната от регистрираното по ЗДДС лице не се начислява данък добавена стойност.
Независимо от това в 5-дневен срок от датата на възникване на данъчното събитие по чл.25, ал.3, т.4 от закона, за доставката следва да се издадете фактура, отговаряща на изискванията на чл.114 от ЗДДС, в която да се посочи основанието за неначисляване на ДДС – в конкретния случай чл.17, ал.2.
Доставчикът може да не издава фактура за извършените от него доставки, само когато получателят е данъчно незадължено физическо лице. Основание за това е разпоредбата начл.113, ал.3, т.1 от закона.
За доставки, за които не е издадена фактура, регистрираното по ЗДДС лице – доставчик съставя отчет за извършените продажби по реда на чл.119 от закона, съдържащ обобщена информация за съответния данъчен период. Отчетът за продажби се отразява в дневника за продажби като се попълват колони 1 – 5 и 9 – 25 на приложение № 10 към чл.113, ал.2 от ППЗДДС. Данъчната основа на тези доставки се отразява в колона 23 на дневника за продажби.
За доставки в рамките на икономическата дейност на регистрирано по ЗДДС лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната, възниква право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.69, ал.2, т.1 от ЗДДС и при условие, че са спазени и другите изисквания на глава VІІ от закона.
2. По приложението на ЗКПО:
Облагането на печалбите на юридическите лица за резултата от стопанската им дейност се извършва съгласно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
Текстът на чл.13 от ЗКПО указва, че когато в международен договор, ратифициран от Р България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор.
Между Р България и Кралство Тайланд има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/, ратифицирана със закон, приет от ХХХVIII Народно събрание на 12 януари 2001 г. /обн. ДВ, бр.7 от 2001 г./, в сила от 13 февруари 2001 г..
ЗКПО дава възможност в чл.14, ал.2 на ДЗЛ при определяне на корпоративния данък или на алтернативните данъци по този закон да ползват право на данъчен кредит за всеки подобен на корпоративния или наложен вместо него данък, платен в чужбина.
Съгласно чл.14, ал.4 от закона, данъчният кредит по ал.2 и ал.3 се определя за всяка държава поотделно и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до размера на българския данък върху тези печалби или доходи.
Настоящото становище е принципно и има за цел да Ви даде обща информация по прилагането на ЗКПО.
За изразяване на категорично становище относно наличието или липсата на място на стопанска дейност на дружеството Ви в Кралство Тайланд, е необходимо в 7-дневен срок от получаване на настоящото писмо да ни предоставите информация за всички обстоятелства, свързани със склада на фирмата Ви в Тайланд или да подадете писменото запитване до Дирекция „Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане” при ЦУ на НАП,гр.София, бул.”Княз Дондуков” № 52.
‘