О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 949
София, 21.07. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 4155 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Й. А. Мичев от с. П., Пазарджишка област, чрез пълномощника му адв. Т от АК-Пазарджик, против решение № 324 от 30.04.2008 г., постановено по гр.д. № 802 по описа за 2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 820 по гр.д. № 604/2007 г. на Пазарджишкия районен съд, с което е отхвърлен предявения от Й. А. Мичев и Ангел А. Мичев, и двамата от с. П., Пазарджишка област против В. Г. К. от с. П., Пазрджишка област, иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на 150 кв.м., представляващи част от УПИ Х-219, кв. 21 по плана на с. П. и осъждане на ответницата да предаде владението на тази част.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, жалбоподателят посочва, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и е изведен материалноправният въпрос, решен от въззивния съд, който е от значение за изхода на спора, а именно забраната на чл. 59 ЗТСУ/отм./ за придобиване по давност на реални части от имот по дворищнорегулационния план.
Ответницата по касационната жалба, В. Г. К., чрез повереника си адв. П от АК-Пазарджик, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва, но не изразява становище по основателността на искането за допускане на разглеждането й от касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът – касатор, /вторият ищец Ангел А. Мирчев е починал в хода на производството пред въззивния съд и е заличен/, не е доказал твърдението си, че ответницата владее 150 кв.м. от собственото му дворно място. До този извод съдът е достигнал след анализ на доказателствата, включително и приетите по делото единична и две тройни съдебно-технически експертизи. Основателността или не на извода е предпоставка за проверка на правилността на съдебното решение, но не е основание за допускане на касационното му обжалване. Формулираният от касатора материалноправен въпрос, а именно произнасяне от съда за изтекла в полза на ответницата давност по отношение на процесните 150 кв.м, при наличие на забраната по чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ/отм./ и по чл. 59 ЗТСУ/отм./, не е значим за изхода на спора. В настоящия случай съдът не е обсъждал давността като придобивен способ от страна на ответницата по отношение на спорния имот, а за да приеме, че ревандикационния иск е неоснователен, решаващият състав е сравнил площта на имота, притежаван от наследодателя на ищеца с площта на имота, притежаван от самия ищец. Притежаваният от наследодателя на ищеца имот 350, парцел **** по плана от 1930 г. е бил с площ от 1558 кв.м., а формираните от този имот УПИ Х-219, кв. 21 с площ от 791,16 кв.м. и УПИ ІV-219, кв. 21 с площ от 801,34 кв.м., сумарно образуват имот с площ от 1592,50 кв.м. Следователно, фактически ищецът притежава имот с площ по-голяма от площта на имота, придобит от неговия наследодател. И тъй като в случая съдът не се е произнасял по формирания от жалбоподателя материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за давностно владение от страна на ответницата върху спорната част от имота, този въпрос не е от значение за изхода на спора.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Посоченото основание ще бъде налице, когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика.
Освен това, за да е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, то следва приложимата норма, обусловила решаващите изводи на съда, да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни съдържанието й, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително го урежда.
В конкретния случай допускането на касационно обжалване се обосновава с визираните в чл. 281, т. 3 ГПК основания за неправилност на обжалваното решение. Тези основания касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество, но не са основания за допускане на касационното му обжалване. В изложението към касационната жалба не е обосновано наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 108 ЗС, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочения законов текст.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и касационната жалба да се разглежда по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 324 от 30.04.2008 г., постановено по гр.д. № 802 по описа за 2007 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: